Пак скандал за пари в родното кино навръх празника му

Виктор Божинов е отличник по брой на зрителите през 2021 г. с  “Голата истина за група “Жигули”, но проектът му за “Чамкория" е отхвърлен

С обичаен скандал на 13 януари филмовата гилдия отпразнува своя професионален празник - Деня на българското кино.

На тази дата през 1915 г. за първи път пред публика е прожектиран първият български игрален филм - “Българан е галант” на режисьора Васил Гендов. Ще припомним на читателите, че Гендов сам е финансирал своя филм, както и следващите си ленти.

106 години по-късно скандалите в родното кино са за финансиране на филмовите проекти от страна на държавата.

Разправиите възникват всяка година, след като съответните комисии към НФЦ определят кои щастливци ще получат пари, за да заснемат своите игрални, документални и анимационни филми.

Тези, които останат под чертата, естествено, са недоволни и започват да критикуват членовете на комисията. Сега своя гняв изля в медиите Виктор Божинов. Той съобщи, че проектът му за игрален филм "Чамкория", екранизация на едноименния роман на Милен Русков е отрязан за финансиране.

Преди недоволство изрази режисьорът Илия Костов и т.н.

В комисиите влизат представители на различните гилдии в киноиндустрията - сценаристи, режисьори, оператори и др.

По система от

десетина

показателя те

оценяват

всички проекти и накрая сумират точките.

Събралите най-много точки са финансирани. Реалността на бюджета за кино и оценките на комисията определят кои са щастливците, които получават пари и възможност за професионална реализация. Всички останали се чувстват пренебрегнати и започват скандалите

Два са най-големите проблеми пред българското кино - количеството пари и работата на въпросните комисии.

Парите, естествено, никога не стигат.

Заради това е

тази люта битка

между

кинотворците, 

които разчитат само на финансирането от държавата. Близо 30-те милиона, които Финансовото министерство отпуска за кинопроизводство тази година, изглеждат направо като фантазия.

През последните години обаче се появиха няколко независими продуценти, които намериха средства и заснеха своите филми. Значи може и по друг начин.

Помня един съветски филм от времето на соца, който се казваше “Ти на мене, аз на тебе”. На този принцип в голяма степен действат и някои от членовете на комисиите.

Обикновено във всяка комисия има двама, които дават максимални оценки на “своите хора” и тенденциозно ниски оценки на проектите, които трябва да бъдат провалени. В следващата комисия хората се сменят, но принципът на действие остава същият.

Разбира се, зрителите искат да гледат хубави филми и много-много не ги интересуват вътрешнокухненските битки.

Но какво означава “хубав български филм”? Няма точен отговор на този въпрос. Всеки има свой личен вкус, манталитет и разбирания.

Обикновено се говори за зрителски филми и фестивални (арт) творби. Идва ми да перифразирам Дън Сяопин и неговата фраза - “Нека цъфтят всички цветя”, на “Нека се снимат всякакви български филми”. Но пак ще опрем до финансовите възможности на държавата и НФЦ.

Аз съм заклет любител на българското кино и гледам всички наши филми, ако ще половината българи да ми кажат колко слаб и безпомощен е даден филм. През миналата година ми се случи да гледам два български филма съвсем сам в киносалона. “Не влизай в пререкания с персонала на банята” на режисьора Иван Черкелов в кино “Одеон” и “Февруари” на Камен Калев в Дома на киното. Не че ме беше страх в тъмния салон, но ми се щеше да има и още зрители, за да видя колко от тях ще напуснат прожекцията някъде по средата. Аз никога не съм го правил.

И двата филма

са скучни

за т.нар. обикновени зрители. Обаче “Февруари” бил включен в официалната програма на Кан’20! Само че фестивалът не се състоя заради пандемията.

В сутрешния блок на БНТ известна актриса каза, че филмът на Камен Калев е сред най-добрите български ленти за миналата година. По радиото в колата чух и как една кинокритичка го засипа с похвали.

Филмът с дълго заглавие на Черкелов е още по-негледаем. Според критиката обаче “Иван Черкелов се интересува от търсенето на Смисъла - и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро. Взрян надълбоко в света наоколо, във филмите си Черкелов сякаш въплъщава тезата на Камю за живота като “нечовешка игра между абсурда, смъртта и надеждата, които си разменят реплики”. Висока цел, наистина, но филмът е скучен до смърт.

Има режисьори, които твърдят, че не се интересуват от мнението на зрителите, снимали филмите си според собствените представи и разбирания за кино. Което, меко казано, звучи цинично, тъй като филмите се снимат с бюджетни пари,

взети от

джобовете на

същите тия

зрители

Разбира се, най-добрият вариант са филмите, които се радват на зрителски успех и печелят награди от много фестивали. Най-яркият пример за това са творбите на Кристина Грозева и Петър Вълчанов - “Урок”, “Слава”, “Бащата” и др. “Урок” спечели награди и номинация от фестивалите в Сан Себастиан, Варшава, Токио, Солун, Анже, Гьотеборг и др. А “Бащата” взе голямата награда “Кристален глобус” в Карлови Вари.

Такива са и филмите на Стефан Командарев “Патрулки”, “В кръг”, “Съдилището” и др., които имат десетки награди. А “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” дори стигна до шортлистата на оскарите.

Да охладим горещината на думите с хладните аргументи на цифрите.

Според данни на НВЦ през миналата година в кината са разпространени 25 игрални и 8 документални български филма с общ брой 346 899 зрители и приходи от 2 940 587 лв.

Шампион е музикалният филм “Голата истина за група “Жигули” на режисьора Виктор Божинов, видян от 153 305 зрители. Следват две комедии - “Като за последно” и “Бай Иван: Филмът”, базиран на популярния образ Бай Иван от Youtube канала “Светът на Ванката”. И четвъртият е комедия - “Чичо Коледа”, а петия - “Диви и щастливи” можем да определим като “романтична комедия”.

Битката за пари и зрители ще продължи и през 2022 г. “И на никого не му пука дали и какви филми ще се получат. Важно е да се угоди на едни или да се “накажат” други”, гневи се Виктор Божинов, който, макар и отличник за 2021 г., не успя да спечели със своя проект “Чамкория”. Не беше одобрен и сценарият на Камен Калев “Свой собствен господар”.

Пред “168 часа” Виктор Божинов казва, че има грешна методология на оценяване на всеки проект. И че

трябва да има

изцяло нов закон

за българското

кино

Сега кинаджиите искат среща с културния министър Атанас Атанасов. Сигурно ще получат. Ясно е, че за каквото и да си говорят, накрая ще стане дума за пари. Не по-малко важно обаче е да създадат механизъм за контрола и отчетността на тези пари.

По света продуцентите влагат пари в даден филм с цел да спечелят от готовия продукт. Ако не спечелят, са застрашени от фалит. У нас продуцент е държавата, която също иска да печели от филмите. Тогава?

Възможно ли е в предварителен договор с продуцента да се регламентира въпросът как да бъде разпределяна печалбата от всеки филм. И какво да се прави, ако той бъде гледан от стотина човека.

Ако ви интересува,ето на кои са класираните проекти: Станислав Тодоров-Роги, Тодор Мацанов, Петър Попзлатев, Албена Пунева, Тодор Чапкънов, Георги Дюлгеров и Костадин Бонев.

Гледайте филмите им, когато тръгнат на екраните, и преценете дали са заслужили парите, дадени им от държавата. И какво да се прави, ако филмът е пълен провал.