Марта Вачкова спала в леген с одеялца, когато била бебе

В първи клас се чувствала глупава,

защото само тя не можела да чете

Трудно е да се повярва, но вечно усмихнатата актриса Марта Вачкова като малка била затворено и тъжно дете. “Майка ми много рано ме е родила - на 17 години, и съм отгледана по детски градини и ясли”, разказва Вачкова. А това няма как да не натъжи поне малко всяко дете. Но майка ѝ Силвия била студентка, в редовна форма на обучение, и трябвало да ходи на лекции. Баща ѝ Григор Вачков тогава бил още млад артист с много ангажименти.

“Живеехме на квартира в една наша леля, в една стаичка”, спомня си актрисата. И понеже нямали много място, като малко бебе я слагали да спи в леген, постлан с одеялца, за да ѝ е мекичко. “После на масичка съм спала, ограждали са ме с възглавнички”, допълва Вачкова.

Квартирата се намирала срещу софийска гимназия. В голямото междучасие на учениците тя заставала на прозореца с надеждата някой да ѝ подхвърли тебешир. След това около градинката на черквата “Свети Седмочисленици” създавала детските си рисунки. “Дядо ми е разказвал, че когато съм плакала като бебе в количката, той ме е вкарвал вътре в църквата и на мига съм млъквала. Усещала съм, че там има нещо сериозно и тайнствено.” 

Вачкова боготворяла майка си Силвия, защото била много красива, но и строга. Затова малката Марта имала огромно уважение към нея и винаги я слушала като добро дете.

Григор Вачков е този, който

я е глезел повече

Колкото и малко време да имал покрай участията си, все измислял разни игри с дъщеря си.

Когато поотраснала, родителите ѝ започнали навсякъде да я водят със себе си и така компенсирали оставянето ѝ в ясли и градини.

“Баща ми беше много близък приятел с Йордан Радичков, съпругата му и техните деца, с които и до ден днешен съм приятелка”, разказва Вачкова. По време на семейните събирания в едната стая големите оставяли малчуганите, а в другата били самите те. “Помня Любчо Левчев и Дора Бонева и децата им Марта и Влади, с които пак и до днес сме приятели... Чудно време, в което родителите ни до среднощ купонясват, говорят си, пийват, хапват, смеят се”, казва актрисата. 

Постепенно детската ѝ тъга преминава и като ученичка Марта вече е съвсем променена. Тогава добива самочувствие, започва да разказва интересно и забавно и забелязва, че останалите я слушат. “Може да се каже, че в гимназията вече си бях звезда”, смее се Вачкова.

Въпреки това тръгването на училище за нея е ад. Оказало се, че всичките ѝ връстници знаят да четат и да пишат, само тя не.

Никой вкъщи не я бил подготвил. “Чувала съм разговори: “Хайде да започнем да се занимаваме с Мартина, да я научим на буквите”. Майка ми отговаряше: “Тя защо ще ходи на училище? Ще скучае тогава. Там ще ги научи”, разказва Вачкова. Това се оказало огромна грешка. Актрисата се чувствала глупава.

“Толкова ми беше проблемно това четене. Дядо ми е разправял как съм го молела да изгори учебниците ми”, добавя със смях тя. Той обаче ѝ отговарял, че ще ѝ купят нови. Мартина хич не искала да учи, допадало ѝ единствено да си играе с децата в училище.

Вачкова била голяма беладжийка. Около 6-и - 7-и клас започва да носи дамски чорапогащници. Дотогава имала само памучни. “Баща ми беше донесъл от чужбина тънки чорапогащници в червено, черно и тъмносиньо”, казва Вачкова. Искала всеки ден да носи един от тях, въпреки че вече бил сезонът на летните кънки. Майка ѝ обяснявала, че не трябва да ги къса, а да ги пази. “Вече живеехме в “Борово” и там имаше една асфалтова площадка, където играех. Карам там едни ролкови кънки като луда, ама и едно камъче да има, се спъваш”, казва Вачкова.

Затова новите чорапогащните всеки ден били с нова дупка. “Майка ми започна да слага

бинтове за рани не върху кожата,

а върху чорапогащника 

Вид наколенки са били, тогава нямаше. Уж да ми пази коленете, а пазеше чорапогащниците”, смее се актрисата.

Тя имала всички възможни хобита. Помни обаче, че много дълго време е събирала кибритени кутийки. “Не са изобщо това, което вие виждате. Имаше различни размери и големини”, допълва Вачкова.

Насочва се към актьорското майсторство покрай баща си. “Около мен само за това се говореше - новия филм на баща ми, новата му постановка”, обяснява тя.

Вечер след представление всички си разказвали весели истории. Имало хубав приятелски дух между артистите. “Като по-голяма ученичка помня, когато баща ми стана близък с Ани Бакалова и Иван Стоянович, това са родителите на Петър и Дими Стоянович. Покрай тях

открих това черно чувство за хумор

За мен беше нещо ново и различно. Страшно ми хареса.” То обаче се оказало много прилепчиво. И до ден днешен го има.

Вачкова е виждала, че баща ѝ се прибира вкъщи страшно уморен, но някак оставал извън полезрението ѝ тежкият труд на тази професия. “Виждах радостта, аплодисментите, обичта на хората по улиците, които го спираха”, обяснява актрисата.

Когато забелязала, че може да разказва интересно и забавно в ученическите си години, започва да търси и по-голяма публика и да я забавлява.

“Някак си съм го попила и видяла от хората около мен. Големи разказвачи бяха приятелите на баща ми. Седяла съм и не съм дишала, за да ги слушам”, казва актрисата. Затова и има примери не само за талант, но и за доброта и човещина. “Това изгражда човека, така мисля.”

Григор Вачков и Йордан Радичков на репетиция на “Лазарица” в Сатиричния театър. До писателя е Мартина Вачкова, а правият с очилата е синът му Димитър Радичков.