Учените лекуваха за първи път незарастваща рана с комбинация от вируси бактериофаги и антибиотици

Европейски и грузински учени успешно излекуваха незарастваща рана с терапия, основаваща се на комбинация от вируси бактериофаги и антибиотици, съобщи изданието "Нейчър къмюникейшънс", предава БТА.

Приложеното ново лечение атакува "неуязвими" микроби, които пречат на възстановяването на кожното увреждане и то не може да бъде излекувано няколко години.

"Комбинацията от вируси бактериофаги и четири антибиотика ни помогна да потиснем инфекцията в незаздравяваща рана на жена, оцеляла при атентата на летището в Брюксел през март 2016 г.", обясняват учените. Терапията показва висока ефективност в борбата с "неуязвими" видове бактерии.

Новият вид лечение е дело на екип от европейски и грузински биолози, ръководени от Анаис Ешкенази от болницата "Еразъм Ротердамски" в Брюксел.

След като стабилизират състоянието на пациентката, лекарите установяват, че раните от лявата й страна са заразени с "неуязвим" микроб Klebsiella pneumoniae, който причинява пневмония и много болнични инфекции. Въпреки всички усилия, инфекцията не се поддава на никакви антибиотици и младата жена лежи в болницата в Брюксел повече от 700 дни с незаздравяваща рана.

Ешкенази и колегите й изпращат микробни проби на грузинските учени, които откриват специален щам на вируса на бактериофага М1, който силно атакува клетките на този вариант на Klebsiella pneumoniae. Учените го инжектират в раната на пациентката в комбинация с четири различни антибиотика.

В рамките на две седмици бактериалната инфекция започва постепенно да изчезва, възстановяват се и други области по тялото на жената, където са успели да проникнат колонии от Klebsiella pneumoniae. Три месеца след началото на терапията раната заздравява напълно и състоянието на пациентката, включително здравината на костите й, се подобрява значително.

Успешното лечение показва на практика, че вирусите бактериофаги могат да се използват за борба с нелечими инфекции и за повишаване на ефективността на антибиотиците, категорични са учените. Според тях това значително ще разшири възможностите за борбата с бактериалните заболявания.