Тръгва филмът "Петя на моята Петя", направен с много любов и малко пари

Разказва историята на две момичета,

дръзнали да се опълчат срещу Системата

Дълго очакваният филм “Петя на моята Петя” тръгва по всички кина в страната от утре, петък, 21 януари.

Юлиан Вергов, който е в една от главните роли, казва, че филмът е красив и поетичен и му напомня за доброто старо италианско кино. Направен е с много желание и любов и с малко пари.

“Петя на моята Петя” не е разказ за талантливата знакова бургаска поетеса, която си отиде преди 42 години, ненавършила 18, но е вдъхновен от нейната съдба. Момичето от Бургас, оставило ярка следа в българската поезия със своя младежки устрем и непримиримост спрямо несправедливостите по онова време.

Филмът разказва за две момичета с еднакво име - Петя. Едната е дръзка и модерна, другата - мъдра и митична. Свързва ги желанието да живеят по собствени правила и да бъдат такива, каквито са избрали, противопоставяйки се на системата, която цели да превърне младите хора в “консервни кутии без етикети”.

“Филмът не е биографичен - обяснява актрисата Алиса Атанасова. - Не е търсена някаква буквална прилика в говор или поведение, а по-скоро е нашата интерпретация най-вече как едно съвременно момиче си представя своята среща с Петя Дубарова.”

“Петя на моята Петя”

е филм за борбата

на всяко поколение

да бъде себе си и да се бори за своите ценности, макар понякога да са грешни в очите на другите.

Сценаристи на филма са Нели Димитрова и Валентина Ангелова. Режисьор - Александър Кьосев. В главните роли ще видим Александра Костова, Алиса Атанасова, Юлиан Вергов и дъщеря му Алена, Албена Павлова, Ясен Атанасов, Васил Банов, Емил Марков и други.

Във филма се снимат и повечето от хората в екипа, родени или свързани с Бургас. Участват и близо 500 жители на града като статисти.

...Преди 43 години - на 11 декември 1978 г., е премиерата на филма на Георги Дюлгеров “Трампа”. С епизодична роля в него участва и Петя Дубарова, която всъщност играе себе си.

Според сюжета на филма в малък град идва писателят Добрин Илиев (актьор Илия Добрев), за да журира средношколски фестивал на художествената самодейност.

Някога като млад граничар той написва стихотворение, което го прави популярен и много ученички му пишат писма до заставата. Сред тях е и Катя, чиято дъщеря Мая сега участва в конкурса за поезия.

Тя знае за младежката връзка на Добрин и майка й и се надява той да помогне да спечели първата награда. Мая наистина я печели, но с цената на подменени стихове.

Ето най-важния епизод от филма с Петя, той е повече от пророчески. Малко след като Добрин Илиев връчва първата награда на Мая, от мястото си в залата

става Петя и пита

може ли да каже

свое стихотворение,

защото сутринта не била допусната до конкурса.

Учителката Мадарлийска веднага я срязва - можело пък учениците в залата да не искат да слушат поезията й. (Актрисата Мария Карел играе превъзходно - тя сякаш е като обобщен образ на оня учителски съвет, който в края на 1979 г. ще намали поведението на момичето.)

Петя моли всички, които не искат да чуят стихотворението, да вдигнат ръка. Пълно мълчание. Тогава, казва Петя, моля всички, които искат да чуят стихотворението ми, да вдигнат ръка. Пак мълчание и апатия. И момичето съкрушено си сяда.

В последна сметка получава разрешение от Добрин Илиев. Излиза на сцената и рецитира стихотворението си:

Една жестока ножица със крясък

отхапа моите коси,

разпръсна ги по пода като пясък,

гърба ми вече нищо не краси.

Червената ми рокля в гардероба

посърнала, измачкана лежи,

проскърцва закачалката със злоба,

че черната престилка й тежи.

Смирено лунапаркът си отива,

понесъл светлини и весел смях.

И морската градина става сива,

по-сива и от вятърния прах.

Още докато Петя рецитира, победителката в конкурса Мая (актрисата Таня Шахова) тихомълком се изнизва от сцената.

“Това момиче тук прочете истински стихове - дръпва емоционално слово писателят Добрин Илиев. - То пише искрено! Пише открито! Пише за това, което й идва отвътре!

Поезията не е

средство за участие

в мероприятия...”

Сценарият на “Трампа” е написан от Владимир Ганев и Георги Дюлгеров по книгите “Три срещи” и “Объркани записки” на Ивайло Петров.

В готовия вариант на сценария няма участие на Петя Дубарова. Но Дюлгеров моли своя съученичка, учителка по литература в Бургас, да му прати момичета, които пишат стихове. Иска да открие в тях черти и детайли, които да вгради в образа на главната героиня Мая.

Така се запознава с Петя и остава очарован от стихотворенията й. Освен с таланта си тя го впечатлява и с жизнеността и лъчезарието си, дори с палавостта си.

Въпросния епизод Дюлгеров снима съвсем импровизирано. Обяснява на Петя само, че трябва да пита учениците в залата искат или не искат тя да им прочете свое стихотворение. Нищо повече.

И ако Петя след апатията на съучениците беше тръгнала да излиза от мястото си в залата, епизодът щеше да се развие по друг начин. Но тя сяда на стола си с лице, което искрено изразява чувствата й.

Премиерата на филма “Трампа” е на 11 декември 1978 г.

На 4 декември следващата 1979 г. Петя прави своята фатална трампа - избира смъртта пред жив.