Греди Асса нарисува три от картините си първо с четка, после и с думи

Най-новата му изложба "През годините" е събрала негови произведения от три дълги периода

Много често картините се забравят. А може би просто хората не са успели да ги видят. Затова направих една малка селекция, без да изкарвам най-големите си платна. Това е по-скоро разходка.

Думите са на проф. Греди Асса, а разходката е сред негови картини от три дълги периода. Някои са от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, други са рисувани през 2000-2010 г., последните са от 2020-а насам. Събрал ги в изложбата “През годините”, с нея той посреща рождения си ден днес. Впрочем идеята за тази изложба тръгва пак от една негова картина, наречена “Разходка във Версай” и рисувана преди 20 години. (Виж каретата, в които той разказва с думи три свои картини.)

Леко нетипично, но чисто профилактично е откриването на изложбата, което е в два поредни дни - на 28 и 29 януари. “Това е най-интелигентният начин да видя моите приятели и близки”, казва Асса. Още повече че навръх рождения му ден винаги идвали над 120 души, все лични другари.

Сега от перспективата на годините гостите му ще видят как в съвременните картини на Асса почти не присъства разказвателният момент, типичен за предишните му периоди. “Картините ми вече имат по-малко, а всъщност казват повече.”

Преди да е посегнал към следващото бяло платно, художникът знае, че и то ще е с по-малко изображения, но по-натоварени със смисъл. Предстои му да нарисува онези неща, които за 2-3 месеца са го отделили от ателието, и иска да го направи с повече внушение. Внушението вече е по-важно, отколкото показването на занаята. Духовното или вътрешното съзряване на картината изчезва, когато занаятът е толкова много, че не ти дава възможност да проникнеш в нея, казва професорът.

Когато рисува, той винаги има няколко опорни точки. Невинаги му се получават, но за него все по-важно става усилието, отколкото целта и успехът. Може и от възрастта ми да е, но усилието да направиш още малко и още малко е това, което ме държи в кондиция, обяснява той.

Има и още нещо обаче и това е една тиха и без острота конкуренция не с останалите майстори на четката, а със собствената му дъщеря - Ина Асса. Тя отдавна е име, главен дизайнер е на БНТ, а напоследък става все по-известна с копринените шалове, изрисувани с картини. Някои от тях са следствие на нейни изображения в по-абстрактни варианти, други са от картини на баща ѝ, но тя вече създава и собствени обекти и визии, казва Греди Асса.

Тя рисува, аз рисувам и това е, откакто се помня. Тя напредва, постоянно иска да се променя и го прави, и мисля, че за един млад човек това е чудесно, че има любопитството за следващия ден, обяснява той.

Ина Асса също ще е част от изложбата. Направила е нова серия шалове, а баща ѝ се вълнува да ги види, защото “тя невинаги ми показва всичко, което прави, както и аз на нея”. Изложбата на баща и дъщеря е уютно разположена в галерия “Нирвана” от 28 януари до 14 февруари. Картините са в една от най-хубавите къщи в София (ул. “Ангел Кънчев” 17), която в момента се ремонтира. Като я видиш, ти се иска да я реставрираш, казва проф. Греди Асса.

“Разходка във Версай”

Тази изложба дойде от картината, която се казва “Разходка във Версай”. Когато я рисувах, а и когато бях във Версай, толкова исках Кайлъка в Плевен да изглежда като Версай. Може би, като остарява, човек се връща по този начин към своите корени. Кайлъка дава възможност да имаш такива варианти, такъв лабиринт, в който езера, скулптури, светлина - всичко това да се превръща в неописуемо въображение. Все пак детството е точно такова - въображение, някаква интуиция и носталгия, мечтаност, романтизъм. А във Версай това го има. Езерото се обръща като огледало, ти се оглеждаш, живееш в една съвсем различна среда.

Защо Версай? Не показах тази картина във френската си изложба, защото исках по-дълго да бъде в ателието. (На 21 октомври 2020 г. Греди Асса открива изложба със 70 платна, рисувани във Франция и посветени на френски, български и австрийски лекари, които му помагат да се справи със сериозна болест - б.а.) Свързвам Версай с Луи XIV, неговите разходки, остроумия, поезия, литературни дебати, рефлекса на ума. А и повечето хора не знаят, че първата усмивка е била точно там, дотогава хората не са се усмихвали. Това е страшно важно за мен. Казвам го, защото усмивката ти дава възможност да прескочиш, да преминеш през препятствие, да се усмихнеш на всичко.

В “Разходка във Версай” има една женска фигура, която се движи. Над нея една трева се развява съвсем неочаквано на един горен план. Но по-важното е, че жената носи огледало. То е по-скоро за красотата, но и символ на това, че може да погледнеш и напред, и назад. Огледалото, както и самата тема на изложбата е “През годините”.

Тази картина е отпреди 20 години, от 2000 година. След това имах много пътувания до Франция. Може би това ме накара постоянно да отивам и да се връщам в тези необятни пространства.

Не мога да си помисля, че паркът “Заимов” или Борисовата градина може да са като Версай, но би трябвало човек да мечтае да станат такива. Много е необходимо да има място, в което да може да седнеш на някоя пейка, да почетеш стихове, да се разходиш, да бъдеш с близък човек - това са много важни, съществени неща, които сега в пандемията оценяваме.

“Самсон и Далила”

Да не забравяме Стария завет, затова и другата картина, за която ще говоря, е за Самсон и Далила. В единия край има голо женско тяло (Далила), което влиза в самия фон. Самсон е като разпятие, неговите коси не са нарисувани по начин, по който са се рисували през XVII-XVIII в., а са черти от XXI в.

Много би ми се искало картината да изглежда като съвременен прочит и да показва отношение към конкретната история. Платното изразява състояния, когато си слаб и когато си силен. Важно е, когато си слаб, отново да отиваш към това, което си бил. И това може не само да те съхрани, но и да те изведе в друго състояние на духа.

Отдолу има едно огромно цвете, което е като стрела - това е острието, което пробожда.

Когато гледах картината на Рембранд за Самсон и Далила, останах изумен от техниките, които е използвал, и начина, по който е рисувал. Моята, разбира се, няма нищо общо с нея. Тази е по-поетична и аз съм верен на това, че посетителите, зрителите не трябва да се натъжават. Това е част от живота - слаб, силен, слаб, силен. Тази кардиограма постоянно върви във времето и пространството и затова картината е по-оптимистична. Точно такова нещо ни трябва в момента.

Пейзажите

Дървета, от които гледаш една друга планина - това е един от пейзажите. Тези дървета са на преден план и са свидетели на много неща сами по себе си. Има и една лодка. Опитал съм се да направя сърцевината на лодката, защото лодкарят може да те заведе на много далечни места.

Пейзажите в изложбата са от Родопите, от връх Снежанка, Пирин планина, всичко това, което винаги ме е вдъхновявало - планината като духовно изкачване. Може да е атавистично - когато видиш връх, искаш да се качиш на него. Аз го правя с въображението си, когато съм в ателието.