"Татковци"-те от сериала знаят как (не)родените им истински деца ще живеят с GSM-а

Павел Иванов и Христо Пъдев са младоженци, съветват заради емоцията всеки да пробва с предложение и истински пръстен

Те знаят защо децата плачат, кога мързелуват, кога хитруват, какви проблеми могат да имат, въпреки че Павел Иванов и Филип Буков нямат деца, а наследниците на Христо Пъдев и Стоян Дойчев още са бебета.

Четиримата актьори не са очаквали, че записвайки се за участие в сериал, ще тръгнат на “училище за бащи”. Сериалът “Татковци” по Би Ти Ви ги подготвя за това, защото ги среща с шест талантливи деца, с които работят от сутрин до вечер.

Актьорите обаче говорят за това какво ги очаква в живота като истински бащи. В един от въпросите, които “24 часа” им зададе в лексикон, те обсъждат темата за пристрастеността към смартфона - как и колко да общуват с него техните истински деца. 

От четиримата “татковци” в живота първи в резултата води Стоян Дойчев. Той е баща на две близначета, които се родиха през ноември миналата година. Ян и Кая засега са спокойни бебета, спят и не плачат много.

“Има дни, в които всичко е наред, но понякога нещата ескалират. При две бебета никога не е скучно,

положението е: едното плаче, другото повръща”,

казва актьорът. Случва се Стоян да се оплаква на колегите си от сериала, но те, вместо да го успокояват, го плашат още повече. Отглеждането на децата често е тема за дискусии кой е най- тежкият период и коя възраст е “най-страшна”.

Докато Стоян си мисли, че това е, докато децата са още бебета, по-напредналите бащи в екипа са убедени, че по-страшно става, когато проходят и още по-зле - когато влязат в пубертета.

“Мисля си колко много беди ме очакват. Няма лесен етап, докато си жив, връзката с детето те кара да не спиш”, казва Стоян Дойчев.

Докато в живота актьорът има две деца, в сериала “Татковци” е баща на три - от бившата и настоящата му жена. Според него образът на водопроводчика Радо го “намира” и той му вдъхва живот, като максимално го доближава до себе си като реакции и емоции. За разлика от Радо Стоян трудно успява да скрие истината и не може да лъже. “Радо всички го обичат, защото е много добър. За да не направи лошо, лъже, за да не разочарова някого. В моя живот не е точно така”, казва актьорът.

Първата роля на Стоян Дойчев е, когато той е в детската градина и трябва да изиграе главен коледар. И понеже от малък има заложби да стане артист, родителите му го записват в школа по актьорско майсторство. Подготвя се за НАТФИЗ, където не го приемат веднага, но той не се отказва, защото мисли, че това е неговата съдба. По-късно открива своето призвание в кукления театър. Сега ролите, в които участва, са много и най-различни. Освен в сериала “Татковци” той участва и във филма “В сърцето на машината”, чиято премиера в България предстои. Там влиза в образа на Краси циганина, който внася хумор в много от ситуациите в сюжета. 

Другият истински татко в живота е акьорът Христо Пъдев. Той и неговата колежка Цветина Петрова станаха родители на момченцето Петър през март миналата година. Докато чака в деня на раждането, Христо разбира значението на вица: Един мъж цял ден стои в родилното и чака да му се роди дете. Накрая идва медицинската сестра и го пита: След толкова чакане какво предпочитате - момче или момиче? И той казал: Дано да е момиче,

защото такъв зор като моя

не пожелавам на никого Актьорът е категоричен, че не се справя в нищо при отглеждането на бебето по-добре от жена си. Но е превърнал в традиция той да къпе всяка вечер Петър и това си е “техният ритуал”.

След раждането на сина им в артистичното семейство идва и предложението за брак.

Христо предлага брак на приятелката си точно по Коледа,

когато цялото семейство се събира в Павел баня, откъдето е родом. За десет дни скрива пръстена при резервната гума в колата, за да не бъде открит. Решава да предложи пред всички, намисля си шеги, но го обзема вълнение и гласът му започва да трепери. Той се изправя пред близките, като държи Петър на ръце, и започва официална реч. В този момент Цветина си е помислила: “Какво толкова иска да каже, защо толкова официално се държи,

аз не съм бременна, май”

Вълнението и за двамата е голямо, затова актьорът съветва мъжете да не се лишават от тази емоция. Препоръката, която би дал на всички, които се чудят как да предложат брак на приятелките си, е да отидат в бижутерския магазин и да купят първия пръстен, който харесат, защото е много важно да го изберат по интуиция.

“Въобще да не се колебаят да предлагат, защото е много хубаво. При мен мачът беше спечелен, беше ясно, че Цвети ще каже “да”, защото имаме дете, щастливи сме, но въпреки това ме обзе вълнение”, разказва актьорът.

Според Христо Пъдев сериалът “Татковци” му дава нужната предварителна подготовка за възпитанието и подхода към децата. Героят му Слави е баща на три деца, които много обича и се грижи за тях. “Слави ми е жестоко симпатичен. Аз успях да прокарам с чар неговите недостатъци”. Култовите реплики “Браво, момче!”, “За това говоря”, с които героят става толкова забавен, всъщност не са по сценарий, а са измислени от Христо. “Хората ги ползват, по улицата вървя и един човек се провиква: “Бате Славчо”, и аз се обръщам, той сочи с пръст и казва: “За това говоря”, разказва актьорът.

Съвсем случайно, преди Христо Пъдев да предложи брак на приятелката си, го изпреварва колегата му Павел Иванов. Покрай коледните празници той беше на почивка в Италия със своята любима - балерината Марина Стоилова, където ѝ направи предложението.

Без сватба и без дете засега остава само четвъртият им колега Филип Буков. 27-годишният актьор заляга усилено над спорта. Тренира бокс, практикува колоездене, гребане, кросфит, фитнес, лятото кара сърф и колело в планината, а зимата - ски и сноуборд на Витоша. Екстремността на спортовете му причинява 7 травми на ръцете и три на краката. Веднъж пада от колелото и си чупи ръката, но вкъщи родителите му се карат още повече, защото е паднал. Затова и второто счупване на ръката си пази в тайна няколко дни. “Скрих цяла седмица, че съм със счупена ръка, за да не ми се скарат. Страхът беше по-голям от болката”, разказва Филип Буков. Въпреки че няма още собствено дете, той е категоричен, че родителят трябва да го запише на спорт, различен вид изкуство, като уроци по балет, рисуване или музикален инструмент.

В сериала “Татковци” негово дете е 6-годишният Филип Николов, който играе Макс. 

Филип Буков обаче е “лошото ченге”, защото му се кара, не му позволява да се глези и да яде солети и ядки,

понеже може да раздразнят гърлото му и малкото момче да започне да кашля. 20-те години разлика помежду им въобще не пречи Буков да се държи с него като с професионален актьор. “Не по-малко важно е и пооощрението. Когато се справи много добре, го поощрявам. Нося му желирани бонбони и шоколадови яйца”, разказа актьорът.

 Лексикон за татковци:

1. Коя е най-забавната част от отглеждането на едно дете?

Филип Буков: Най-забавното е, когато децата не искат да изпълнят нещо и ти трябва да намериш трик, с който да ги излъжеш, за да направят това, което искаш от тях. Измисляш награди например, защото те много се хващат. Аз ако кажа на моя малък Филип: “Отивай на терен”, но него го мързи и не иска, тогава казвам: “Хайде да направим едно състезание да видим кой е по-бърз”. Подкокоросаш ли го с нещо, винаги е готов.

Стоян Дойчев: Не забавно, а интересно ще ми е да видя как моите деца ще се научат да говорят, да разсъждават, да се отнасят към хората. За мен е много важно децата да имат уважението към възрастните. Това ще ми е любопитно. 

Христо Пъдев: Моят син е много малък още, за да кажа, че го възпитавам. Въпреки че се опитвам. Когато от десет минути реве и никой не може да разбере защо. А децата, с които сме заедно в сериала, ги възпитавам с актьорски съвети. Примерно Мартин ме е писал в телефона си “Татко 2”.

Павел Иванов: Най-забавната част е в игрите с децата, защото наблюдаваш как с игри, задачи и проблеми, през които ти си минавал отдавна, сега порасналото ти “аз” се сблъсква отново с тях.

2. Какви са най-странните въпроси, задавани от децата?

Филип: Малкият Филип много се интересува от любовния живот, защото родителите му са го запознали с тази тема. Постоянно ме пита дали имам гадже, дали се целуваме. Неговите представи са що-годе правилни, но са облечени в едни много смешни неща. Искрено се забавлявам и когато не може да каже по-сложните думи. В една от сцените мисля, че трябваше да каже думата пацифист и аз да му кажа: “Ей браво, бе, ти покрай Кики ще станеш интелигентно дете. А той каза “пуцидивир”. 

Стоян: Децата са много забавни, те постоянно обсипват с въпроси. Винаги са важни за тях, затова е важно как отговаряме. Постоянно са любопитни. На децата в сериала им е интересно как са близнаците и редовно питат за тях.

Христо: Големият ми син в сериала - Иван, ще кандидатства в НАТФИЗ и ми иска съвети, говорим си за материали, за текстове. А с Мартин си говорим за гаджета. Те ме приемат като много близък. Калоянчо е много смешен, с него играем на животни например. Той е много енергичен и забавен.

Павел: Получавал съм много. От всички въпроси, които могат да изникнат за сериала, за процеса на снимане, за всичко, за телевизията, едно дете ме пита вратите на декора откъде са поръчани. И аз не знаех, та се наложи да попитам.

3. Шамарите вършат ли работа при възпитаването на децата?

Филип: Моите наблюдения са върху мъжкия пол, защото имам и по-малък брат. Момичетата по принцип са по-послушни, не са толкова проблемни, учат си уроците. Но за момчетата боят е основно градивно средство. Според моето лично мнение трябва да ядат шамари, защото не разбират от друго. Момичетата като малки повече слушат родителите, по-бързо съзряват, на тях с думи може да им обясниш и да те разберат. Докато при момчетата те са си инати, искат си своето. Ако му обясниш едно нещо три пъти, на четвъртия трябва да му покажеш, че трябва да те слуша и да те приема за авторитет. 

Стоян: Убеден съм, че е важен тонът. Колкото по-сдържан е той, толкова по-добре. Физическата саморазправа не носи причина да бъдеш чут. Когато родителят налага някакво наказание, той изразява това, че не е бил разбран. Когато употребиш сила, не е задължително да те разберат. Методите за разбирането са различни, вероятно леко пошляпване по дупето може да свърши работа, но това по-скоро те отдалечава от разбирането и чуването.

Христо: Ние живеем във време, в което шамарът не е модерна форма на възпитание.

Аз самият не съм получавал много шамари, но и малкото си ги помня до ден днешен, защото е имало причина за тях. Едва ли има родител, който да не е стигнал до шамар поне веднъж в живота си, но аз не препоръчвам. Това е крайна мярка, а крайните мерки никога не работят. 

Павел: Има много изследвания и анализи, правени навсякъде по света. До такива методи се прибягва само и единствено, когато това е жизненоважно и животоспасяващо. Ако едно дете бяга с все сила по средата на улицата, това е нещо, което трябва да се предотврати. Същото е с височините. Най-важното е: диалогът е задължителен.

4. Трябва ли да ползват смартфони?

Филип: Не подкрепям децата да си играят на смартфони и таблети, защото сравнявам с моето детство. Ние обикаляхме квартала, замеряхме се с камъни, биехме се. Имали сме много забавно, макар и по-опасно детство, което ни е научило на повече от таблетите. Не бих се скарал на някое дете, защото в крайна сметка такъв е светът, в който живеем. Светът се промени, затова е нормално.

Стоян: Ние живеем в такъв свят, който предоставя информацията чрез смартустройства. В момента, в който забраним такъв тип средство, детето спира да получава информация. А е важно то да изгради опит с тези устройства. Когато забраним нещо на детето, за да го предпазим, не му правим добра услуга.

Важно е употребата да бъде контролирана, да не се случва постоянно. Иначе би заживяло в паралелна вселена, каквато е на телефона, там средата е много по-удобна, защото е ясна.

Христо: Бих ги лишавал. Децата са малки и не могат да преценяват без помощта на родител. Тук е важен моментът всеки от нас да е подготвен, да знае кое е добре и кое не е. Лично мое мнение е, че не трябва да имат смартфон много дълго време, но времето вече е по-различно. С цел по-добро възпитание бих въвел режим. Вярвам в баланса.

Павел: Смятам, че достъпът до техника, влизането в дигиталния свят, използването на плюсовете от него е абсолютно задължително за всяко едно дете, за да може да е в крак с всички останали. Да е на равен старт с тях. Трябва да бъде упражняван върху него изключително строг контрол, който да ограничава достъпа до информация, която не е за него. Но трябва със сигурност да познава дигиталния свят. Достъпът до гигантско количество информация само в малкия ти джоб никога не е било възможно.

5. Какво би ви притеснявало при отглеждането на дете?

Филип: Когато мъжът стане родител, той поема много сериозен ангажимент и към майката, и към детето. Детето се гледа с пари. Най-много ме притеснява, че поне 10 г. трябва да си уверен във финансовата си стабилност. Това е най-важното.

Христо: Плаши ме да не сбъркам някъде във възпитанието. Да стане неуважителен човек към хората. Да не сбъркам в пътя, да не изпусна нещо важно. Вярвам, че едно дете само върви по пътя си, а ти като родител само трябва да го насочваш и да му помагаш.

Павел: Някакъв вид разстояние между мен и моето дете - в пространство и във време. Ще се старая да не се случва. Да не присъстваш, е на-страшното.

6. На какво ви учат децата?

Филип: На търпение, на много търпение и хладнокръвие. Сериалът е добра тренировка, защото, когато ми се роди дете, ще се чувствам по-подготвен. Нучил съм им хитрините и магариите, разбирам ги защо така правят, защо така мислят.

Стоян: Децата са много непосредствени спрямо емоции и реакции. Когато нещо е нелогично за детето, то се мъчи да го анализира през призмата на героя, да го осмисли и да го обясни по-добре, за да го направи по-смислено. Елементът на игра е по-малък, има елемент на изживяване. Няма изкуствен процент, всичко е натурално.

Христо: Едно дете със своята невинност на всичко може да те научи. На търпение най-вече. Да работиш с деца не е много лесно понякога, особено по 12 часа на ден. Трябва по специален начин да достигнеш до тях, а не да се изнервиш, както повечето възрастни правят.

Павел: Трудно бих ги дефинирал като деца. Това са професионалисти, работят много и количествено, и качествено. Единствената разлика помежду ни е размерът на дрехите. Знаят си понякога по-добре текстовете от нас, по-подготвени са емоционално. Учат ме, че конкуренцията, спортният хъс са валидни, дори при възрастови разлики. Щом едно дете на такива години може да върши такова количество работа толкова качествено, значи, че ти самият, вече на друга възраст, имаш много какво още да желаеш от себе си. Оказва се, че децата на 8 могат да вършат перфектно същата работа като хора на 28 или 38 г. Изведнъж започваш да мислиш, че ти не си постигнал, колкото мислиш, че си. Май трябва да се стягаш.