Тиери Мюглер - самотникът, който нахрани света с парфюми

Катастрофи и пластични операции превърнаха прочутия дизайнер в чудовището от “Красавицата и Звяра”

“Мултимилионер? Не можеш да си мултимилионер във Франция”, изсмя се Тиери Мюглер на въпрос колко богат го е направил прочутият му парфюм Angel. Вероятно нямаше предвид само данъците.

Оказва се, че не се е лъгал. Когато миналата седмица гениалният дизайнер почина на 73 г., нетната стойност на богатството му бе 20-ина млн. долара. А само два от неговите аромати шедьоври - ангелският и Alien, носеха $ 280 млн. от годишни продажби, Womanity – още $ 80 млн., без да броим A-Men, Mugler Cologne и многобройните им разновидности.

Парфюмите са едно от върховните постижения на уникалния френски моден ас, режисьор, сценарист, фотограф, балетист, циркаджия, културист. Даровит във всяко начинание, и върху миризмите Мюглер слага печата си на новатор и ексцентрик. Когато през 1992 г., вече известен модист, пуска под шапката на Clarins първия си парфюм Angel, публиката е шокирана. Той пръска ухания, които

пълнят устата със

слюнка и сякаш те

карат да вкусиш

от флакончето

Мирише на ванилия, карамел, шоколад, мед, касис, ядки, билката пачули. На сладост, ориент и секс.

Не всички го харесват веднага, но ароматът печели видни поклонници като Даяна Рос, Джери Хол, Синди Крофорд, Шарън Стоун и дори консервите Хилари Клинтън и Барбара Уолтърс. Angel е разработен от прочути “носове” – парфюмеристите Оливие Кресп и Ив де Ширин. Но необикновеното му благоухание е вдъхновено от Тиери Мюглер и неговите детски спомени за благовонията на френските панаири.

И до днес мненията за Angel са разделени – или го харесваш, или не. Но дизайнерът единодушно е признат за “баща” на нова категория парфюми, наречени гурме заради уханието на сладкарски продукти и подправки.

През следващите десетилетия излизат десетки варианти на “вкусните” аромати в изящни разноцветни бутилки с подписа на дизайнера. Womanity

изпуска

сладко-солен микс

от смокиня и хайвер

Връхната нотка на Angel Eau de Toilette е мандарина, средната – карамел, ябълка и касис, базовата – пачули и кедър. Angel Muse дъха на розов пипер, на грейпфрут, лешник, какао с полъх на пачули и ветивер. Жасминовият Alien не е от вкусните, но и там се усеща нюанс на карамел.

За “ядивните” аромати за първи път в парфюмерията дизайнерът използва съставката етил малтол, придаваща карамелено-плодов мирис и сладък вкус. Шедьовърът му Angel, който преобръща правилата в парфюмерията, влиза в петицата на най-продаваните парфюми в САЩ за всички времена, a в Париж за известно време задминава Chanel No. 5 по продажби. До днес той е сред бестселърите в Европа, копиран от конкуренцията.

Кристалносинята бутилка звезда е икона – нещо като канапето устни на италианското Studio65 и пружиниращия стол на Франк Гери.

Визионерството в благоуханията не се ражда просто така. Преди това Мюглер го е демонстрирал на модния подиум с футуристични, шокиращи, импозантни тоалети и гигантска сюрреалистична фантазия. Силно издути в раменете и ханша, яко пристегнати в талията, напомнящи силуета на мравка, те преувеличават като през лупа извивките на тялото. Супермоделите Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Кейт Мос разхождат по подиума неговите мистични творения от твърди разперени материи, гладка кожа, гума, пластмаса, шифон, тюл, брокат, метал, пайети – цели архитектурни постройки. Фенове на екстравагантния му стил са Лейди Гага, Ким Кардашиян, Ник Роудс от “Дюран Дюран”. Обожаваха го покойните Дейвид Боуи и Джордж Майкъл. Той бе автор на поразителните костюми от концертите и турнетата на Mадона и Бионсе. Хокан, че е вулгарен, сексист и превръща жените в карикатури, но и

обожаван

за смелостта,

фантазията и

отхвърлянето на

всякакви табута,

Мюглер изпревари времето си. Макар някои критици да не го признаваха, днес влиянието му се набива на очи по дефилетата на колеги, както предричаха Александър Маккуин и Джеръми Скот. 

Артистичният нагон е вплетен в ДНК на дизайнера от раждането му в Страсбург на 21 декември 1948 г. Той расте в лекарско семейство, но от малък крои за елегантната си майка тоалети и шапки от хартия и плат, купен от битпазар. 9-годишен се записва на балет, а на 14 вече е в трупата на Рейнската опера. Същевременно учи живопис в градския колеж за декоративни изкуства. Едно балетно турне го отвежда в Париж и Тиери остава там завинаги. Аранжира витрини – архитектурата е друга негова страст. 25-годишен е вече пробиващ модист. През 1973 г. създава първата си колекция Cafe de Paris и пленява града на модата с графични секси рокли. Година по-късно отваря модна къща Thierry Mugler, а през 1978 г. - бутик в Париж. В същото време прави още сто неща – всеобхватният му гений напомня ренесансовия човек Леонардо. Пише сценарии и режисира документални филми, реклами, музикални клипове като Too Funky на Джордж Майкъл. Издава забележителни албуми със свои фотографии. Създава костюми за опери, театри, включително за Цирк дьо Солей.

Почтен, но с труден характер, Мюглер е жертва на финансови и житейски възходи и падения. През 2003 е пред фалит, продава контролния си пакет акции на Clarins след ред скандали с фирмата. Оттогава става нов човек – в буквалния смисъл. Отдръпва се от модата и се

отдава на диети,

тренировки, помпа

се с тестостерон

Мускулите му са така издути, че му пречат да се движи. Със скандални голи снимки като бодибилдър взривява мрежата.

Катастрофи с джип и мотор и инциденти във фитнеса оставят Тиери почти без нос и следват многобройни пластични операции. От красавец, подобен на младия Брус Уилис, той се преражда в чудовището от “Красавицата и Звяра”. Вече се нарича Манфред – рожденото му име, което с години крие. “Омръзна ми да клеча пред хората, за да ги правя красиви. Връщам се към същността си, към детството, когато бях силен и атлетичен, гъвкав и смел. Не забравяйте, че 15 години танцувах, бях акробат, играех на трапец, изпълнявах катакали, труден индийски танц - комбинация между бойни изкуства, мим, пеене. Мутирах физически, за да се върна към себе си”, казва той в едно от редките интервюта.

Тази неистова жажда за разнообразие, хвърлянето от поприще в поприще, таят тъжен факт за живота на Тиери Мюглер – самотата. И отегчението. Той не крие, че е гей, но няма брак, нито деца. Не е известно за негови връзки и партньори.

“Когато светлините угаснат, завесата падне и аплаузите затихнат, зад кулисите мен никой не ме чака. Години наред съм самотен”, изповядва се той в сп. “Вог”. Така и почина – в уединение и тайнственост, “по естествени причини”, но без да се разбере от какво.

Славата, макар да го ласкаеше, не му донесе удовлетворение и душевен покой. Както и парите. Казваше: “Тяхното преимущество е, че винаги ти пазят място в ресторанта и можеш да слезеш гол в хотелското фоайе в 3 през нощта. Но когато седнеш в бара, винаги ще се намери някой да лази и да ти лиже обувките. Вярвайте ми, това е убийствено скучно”.