Мадоните на Майстора - патриархални или транс момичета

В културния център на ул. “Братя Миладинови” в София на 8 март ще се открие изложба, в която чрез съвременни технологии лицата на момите и Мадоните на Владимир Димитров - Майстора са заменени с образите на 10 транссексуални съвременни жени, съобщи първи в. "България Днес".

Тази изложба, спонсорирана и от Националния фонд “Култура” с 10 хил. лв., предизвика много противоречиви мнения.

Поканихме за културна дискусия известната изкуствоведка Бисера Йосифова, която не приема такова отношение към Майстора.

Неин опонент е идейният организатор на проекта “Другите българки” Михаил Вучков.

Бисера Йосифова, изкуствовед:

Агресивно поведение към един от най- чистите художници

Жената в картините на Майстора е българска Мадона

Бисера Йосифова е известен български изкуствовед, била е зам. министър на културата, дълги години работи в Националната галерия. Ето нейното мнение за изложбата “Другите българки”:

На първо място искам да попитам с какви средства Националният фонд “Култура” подпомогна кюстендилската галерия, за да реставрира и покаже 55 картини на Майстора по повод неговата годишнина? Между картините има и неизвестни творби! Но даде 10 хил. лв. за този меко казано странен проект... Такава ли е държавната културна политика? Защото това са пари от отчисления на българските граждани, нали!

За мен, смело мога да го кажа, това е цинизъм. Разбирам свободните нрави, но да правиш аналогия между транссексуални личности с жената в изкуството на Майстора? Човекът, който идеализира българската Мадона, непокварената девица. И я рисува!

Дали някой, който си мисли, че познава българското патриархално общество, си въобразява, че жената и тогава не е командорила. Само си помислете колко народни песни има за майките и колко за бащите! Всичко започва с “майчице свята”.

За мен акцията е мародерска и не може обществото да мълчи. Защо е това агресивно поведение, и то към един от най-чистите български художници? Да правят каквото си искат, но да не посягат на този светец и аскет сред нашите творци. Та той се е хранил с една филия хляб и ябълка, за да може да купува на децата от Шишковци лукчета и бонбони.

Написаха, че се е срещал с Пикасо. Пак някой нещо не е разбрал. (В статия за Златю Бояджиев писахме, че му е била уговорена среща със световния творец, но не се е състояла - б.а.)

Аз съм от друго поколение, но за мен това е неморално. А негов роднина казва, че би одобрил това общество на транссексуални. Не разбирам как се говори от името на човек, който отдавна го няма, но неговите картини са част от нашата представа за България и нейните чисти Мадони.

Михаил Вучков, идеен

организатор на проекта:

“Другите българки” още живеят преди 100 г.

Имаше хора, които казваха: Тези жени не могат да

слагат носии и да докосват рози

Михаил Вучков работи по идеята си за изложбата от 12 години. Много галерии са му затръшнали врати, още когато е заговорил за транссексуални жени в картините. В този проект се явява повече като активист, а не като творец (има 4 изложби). Завършил е училище по приложно изкуство, театрална сценография в НБУ, изучавал е медийни практики в САЩ, работил е за шоу бизнеса, за телевизии и в киното, обикаля света.

Ето какво разказва за проекта си “Другите българки”:

Причините тези жени да бъдат музи на проекта “Другите българки” са две - от дете имам пиетет към Майстора и обожавам биографиите. Четох тези на Ван Гог, Гоген, Моне, Мане. И се замислих, че може би Майстора е еквивалент на нашия експресионизъм и сюрреализъм. Също и в попарта, макар че може да прозвучи кощунствено.

Отне ми 3 години да вникна в проблема покрай моя приятелка, която преживява този преход. Затова пътувах из цялата страна и видях, че тези хора имат буквално затворнически живот. Та тя ми каза: “За да отида на работа и да мога да ям, трябва да облека “мъжкия си образ”. Проучвах тематиката, затова в тази изложба се представям повече като активист. Жената преди феминизма е била в същото състояние като сега. А Майстора в началото на века я рисува в патриархалния ѝ образ. Ясно ми бе, че ще се получи провокация. Докато снимахме филма, имаше хора, които ми казваха, че тези жени нямат право да пипват розите - българския символ, че нямат право да облекат носии! Едва ли не ще ги осэквернят...

Ами те са човешки същества, не са извършили убийство. Това е мерзко отношение. Ами да ги пратим направо в концлагер. Така никне омразата.

Не разбирам критиците на проекта. Как съдят, ако не видят самата изложба? Една изложба не е само показване на творби. Има обща композиция, аранжимент. Тези картини са по 80 кг, трислойни, с 3D ефекти. Пътувал съм по света, не съм виждат такава техника. Моля, който желае да види “Другите българки”, лично ще го поканя да я посети. Ще има и филм за изложбата.