Стриктната учителка Антония Димитрова, която поиска затвор за журналисти

Бърз преглед на медийното творчество на депутатката, работила в Шумен и Разград, показва
разностранни интереси със скромни творчески възможности - малко за образование, повече за култура и още за солни стаи, холотропно дишане, Боуен терапия

Антония Димитрова е в стандартна черна рокля и бяло сако - спазва стриктно дрескода на дамите от промяната, превзели парламента.

Името на 32-годишната жителка на красивия шуменски квартал “Дивдядово” можеше да остане неизвестно, защото все още няма законодателни инициативи. Не е участвала в парламентарния контрол с въпроси към министрите. Не се е изказвала от трибуната. Не си е назначила нещатен сътрудник. Няма неизвинени отсъствия - учителка е била все пак. Предпочела е този път след една незапомняща се журналистическа кариера в Шумен и Разград.

Само една реплика на 19 януари на второто заседание на комисията по култура и медии, където тя е член, обаче направи Антония най-обсъжданото име във всички медии.

Аз просто исках да допълня, че всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това.

Председателят Тошко Йорданов отговаря: Имам идея и ще я споделя на коалиционно ниво, без да стане ясно дали подкрепя предложението .

Това е

единствено

включване на

Димитрова в

2-часовото

заседание,
но осигури разпознаваемост и нестихващи, предимно неодобрителни коментари в медиите. Нейни съпартийци подозират, че публикация в жълт сайт по неин адрес е провокирала желанието за повече контрол върху медиите. Търсачката обаче така и не открива по-деликатен интерес към личния живот на атрактивната блондинка.

Вероятно някой е посъветвал седмица по-късно депутатката да опровергае сама себе си във фейсбук и тя уточнява, че нямала предвид затвор, а искала да каже административна отговорност:

Миналата седмица по време на редовното заседание на комисията по културата и медиите обсъждахме темата за фалшивите новини. В хода на разговора стана ясно, че има електронни медии, които ежедневно създават фалшиви новини, които нямат автор. И когато засегнатите страни потърсят отговорност, няма информация за собствеността на медията. Искам да уточня, че предложението ми е да се търси административна, а не наказателна отговорност...
...В никакъв случай не мислим за репресиране на журналисти и ограничаване на свободата на словото!

След 19 януари

Антония бе

“потопена”

от своите,
които не я пуснаха да разясни своите законодателни инициативи в нито една медия. Не го направиха и когато се поправи. Така младата дама продължи да се движи само сред колегите си от “Продължаваме промяната” в парламента и да избягва контакти с журналисти.

А иначе това е нейната професия, вписана в парламента, след като е завършила журналистика в Шуменския университет. Родената на 16 август 1989 г. депутатка има и магистратура по начална педагогика в Пловдивския.

Точно второто образование най-вероятно я изстрелва сред новото поколение в политиката. Била е начална учителка по програмата “Нов път в преподаването” на фондация “Заедно в час” - едни от най-успешните образователни проекти, финансирани от фондация “Америка за България”. Според нейни колеги именно там е харесана за политик, а и учениците от ромския столичен квартал “Филиповци” били с прекрасни впечатления от нея.

Във времето, в което новата политическа сила търси кандидат-депутати, се оглежда за хора от регионите, за да не бъдат приемани като парашутисти. Преди това Антония работи в радио “Шумен” и в разградския вестник “Екип 7”. Когато става депутат, нейни колеги смятат, че е съвпадение на имена.

Завъртя се в Разград. След развод се върна в Шумен, после е заминала за София и загубихме следите, разказват местни журналисти.

Антония така и не се е вписала в тяхната гилдия. Колегите не си спомнят неин материал. В разградския вестник “Екип 7” не е имала определен ресор и пишела кратки дописки на различни теми.

Странна птица,
описват я журналисти от Шумен и Разград. Те разказват, че никога не била подготвена за въпроси за пресконференция и впечатлявала главно с необичайния си дрескод на работа, който очевидно в парламента е изоставила. Една от

най-запомнящите се

изяви на Антония

като журналист е

материалът

след посещение

с колеги в Одрин

   “Човек, като отива някъде, трябва да се постарае преди това да прочете нещо. Известно е, че в Турция има хуманно отношение към бездомните котки и кучета - честа гледка са оставените съдове за храна и вода пред магазини, както и уважаване на правото на съществуване - разказва един от нашите журналисти. -

По време на протоколна среща кметът на Одрин Реджеп Гюркан разказва дълго за опита и отношението на турците към животните. Антония първа вдигна ръка за въпрос и попита: “Ами видяхме че имате много кучета, как решавате този проблем?”

Настъпил конфуз и преводачката набързо приключила. Каква била изненадата на журналистите от Разград и Шумен, когато след дни Антония написала следния текст във вестник “Екип 7”: Според доклада за 2018 година на международната организация “Репортери без граници”, която изследва свободата на медиите в 180 държави, България и Турция попадат в категорията “трудна ситуация”, характеризираща се с непрозрачни и зависими медии. Доколко са свободни медиите, стана ясно и от изявлението на кмета на Одрин Реджеп Гюркан, който в отговор на въпроса какви злободневни теми поставят турските журналисти, обясни, че оповестява необходимата информация и пресконференцията приключва без въпроси.”

Бившите колеги на Антония помнят и фрапиращ пост във фейсбук на жена, която разказва, че е от Шумен и има бизнес в София. По време на предизборната кампания бъдещата депутатка я попитала: “Искаш ли да станеш депутат?” Жената казала: “Ама не искате ли да се срещнете с мен, да научите нещо повече, дайте ми време да си помисля.” Тогава Димитрова отговаря, че

колкото по-бързо

мисли, толкова

по-нагоре в

листата ще е

Жената отказала.

Търсачката в сайта на “Екип 7” показва дописки, подписани от Антония Димитрова и Антония Кирилова (докато е била семейна, така се е подписвала). Те са в ресорите образование и култура. Вижда се, че я вълнуват и теми като разкрасяване и самостоятелно себеопознаване и изцеление - например материал за студио за енергийно лечение, за първата солна стая в Разград, за холотропното дишане или за Боуен терапията.

Предвид темата, с която Димитрова стана известна напоследък, вниманието привлича дописка от 26 ноември 2018-а със заглавие “Журналисти обсъдиха фалшивите новини и предстоящите европейски избори”. За съжаление, текстът вероятно е копипействан от прессъобщение и не защитава заглавието, а монотонно са изброени присъстващите, организаторите и презентиращите.

Текстовете за образование са от строеж на плувен басейн в училище или колко зрелостници има в областта до репортажи от Щатите със скучните заглавия: “13-членна делегация, водена от кмета на Разград, замина за Вашингтон; Приключенията на група разградчани в страната на неограничените възможности I и II част. Самата тя е била в тази делегация.

А за култура заглавията и съдържанието са: Разградският театър изригва с култови постановки; Разградчанка представя уникална изложба в столицата; Разградска художничка с престижна изложба в Истанбул; В поетично-художествена колаборация участва дизайнерка от Разград.

Единственият анализ

с автор Антония

Димитрова е за

образованието от

22 август 2019 г.,
повторен два дни по-късно. Той е със заглавие “Има кухи училища, които смучат държавния бюджет, но не предлагат стойностен образователен продукт”, в който критикува посещение на министъра на образованието Красимир Вълчев, че не следи и демографските показатели.

Дописките на бъдещата депутатка може и да не правят особено впечатление, но след като сменя професията си, тя се превръща в любимата учителка.
Антония Димитрова е била начален учител в столичното 75-о основно училище “Тодор Каблешков” в квартал “Факултета” от 2019 до 2021 г. по програмата “Заедно в час”.

“Преподаваше на децата от I до IV клас. Като приключи двегодишният договор, каза, че ще се върне в Шумен по семейни причини.

“Поне за мен бе една от любимите ми учителки. Невероятно стриктно си изпълняваше задачите, много точна. Децата я обичаха. Прекрасно лъчезарно момиче. Беше ми мъчно, че напуска”, казва директорката на училището Лава Коцева.

Колегите на Антония от “Продължаваме промяната” засега отбягват да коментират вербалните инициативи. Други ги отдават на възрастта - Антония Димитрова е на 32 г., заради която едва ли помни, че наказателната отговорност за журналистите беше сред най-мрачните методи на комунистическата власт. Зловещо използавана и от ранната посткомунистическа власт.

Всъщност т. нар. клевета и обида, разпространени чрез средство за масово осведомяване, бе квалифициран случай на углавно престъпление (така наречено н. о. х. д.), сравним по наказание с изнасилването и грабежа.

Преди повече от 20 години тази норма отпадна и това бе една от големите победи на прохождащата ни демокрация. Това се случи

по инициатива на

Нери Терзиева

и на президента

Петър Стоянов,
който, преди да бъде избран за държавен глава, бе зам.-министър на правосъдието в правителството на СДС и имаше влияние сред депутатите юристи.

Сега клеветата и обидата се доказва само по частноправен ред. Каква е разликата?

Лицето, което се чувства засегнато, води дело, плаща държавна такса, доказва вреди и прочее. Максималното наказание е глоба.

Когато бе част от Наказателния кодекс, делото се водеше от държавата, прокурорите разпитваха журналисти, тропаха им на вратите призовкари, бяха задържани, плащаха гаранции.

Обикновено политически важни хора инициираха задействането на прокурор по тези състави. По сегашния режим гражданите са със защитени права срещу клевета, всекидневно съдилищата отсъждат големи обезщетения.

В четвъртък 10 000 лева бяха присъдени на Бойко Борисов срещу Мая Манолова, а тя самата преди време също спечели същата сума срещу него за участие в същото предаване.

В началото на 90-те всъщност наклеветените лица имаха по-малка защита. Защото съдилищата не произнасяха осъдителни присъди заради липсата на справедливост в самата норма на закона, приравнила изнасилването с обидата.

Но имаше възможност за тормоз на журналистите чрез инструментите на досъдебното производство.

Сега обидените

и наклеветени

хора имат

по-добра защита,
без да има възможност за политическа репресия. Те претендират и получават сериозни материални обезщетения и така тяхната чест е чудесно защитена.

Понякога и тази защита има характер на цензура, защото съдилищата присъждат високи обезщетения на журналисти от малки провинциални медии, в каквато е трупала опит Антония Димитрова. Тези обезщетения имат конфискационен характер и ако депутатката наистина е загрижена за медийната независимист на малките издателства, е редно да инициира въвеждането на таван на частните обезщетения за клевета и обида.

Незнанието на законите обаче не е оправдание за никого, още по-малко за депутат.

Между другото в най-великия вестник на света “Икономист” нито един текст не е подписан, което не го прави по-малко достоверен и влиятелен. Това е вековна редакционна политика и отговорността е на редакцията. Ако някой иска да съди - съди главния редактор на вестник “Икономист”, който невежите уонабита у нас наричат списание, защото излиза в подвързано тяло.