Българският президент
вдига кабинета по тревога,
за да подпишат указа
Заради актуализиране на темата Македония тия дни отново беше припомнено, че с активната дейност на президента д-р Желю Желев България първа в света призна независимостта на бившата югославска република.
А на 3 август 1992 г. Желев убеди президента Борис Елцин и Русия да признае Македония. На 30 януари, се навършиха 7 години от смъртта на президента Желев.
По-малко се знае за посещението на българския президент в Москва на 21 октомври 1991 г. и какво се случва там.
Президентът Борис Елцин настанява българската делегация в добре охранявана резиденция в горите на Подмосковието.
Всички са впечатлени колко модерна и функционална е вилата, но в един момент разбират, че точно в нея превратаджиите начело с Генадий Янаев скроили плановете за свалянето на Горбачов.
Октомврийската покана към д-р Желев да посети Москва всъщност е благодарствен жест за твърдата му подкрепа към Елцин, след като на 19 август в СССР е извършен военен преврат.
За пуча д-р Желев научава не от българското разузнаване, от вицепремиера ген. Семерджиев, от военния си съветник или от някоя друга институция, а от жена си Мария. Тя чува за събитието от радиоточката, докато сутринта полива градината си в Грозден.
Първото съобщение за преврата е по новините на БНР в 7 часа, два часа и половина след като световните агенции вече са го огласили. Д-р Желев намира мълчанието на българското радио до 7 часа за “твърде загадъчно”.
Никой не му се
обажда да го извести
по телефона
и между 7 и 8,30 часа, докато се приготвя за рабата. Тогава той още живее със семейството си на ул. “Чавдар войвода” 7, зад Военната академия. В 9 часа д-р Желев е в кабинета си в президентството.
Междувременно лидерите на водещите държави излизат с декларации за събитията в Москва. Д-р Желев е разочарован от тях, нарича ги като “писани под индиго”. Основното им послание е, че Западът няма да се меси във вътрешните работи на Съветския съюз и че надеждите са новото управление да преподпише договорите, сключени между НАТО, САЩ и СССР.
Някои от съветниците му смятат, че и неговата декларация трябва да бъде в същия дух. Той обаче нарежда да бъде написана максимално остра политическа декларация, която да заклейми преврата като откровено антидемократичен и неосталинистки.
“После научих, че журналистите във Франция въртели президента Митеран на шиш - разказваше Желев. - Казвали му: как може един вчера избран президент да заклейми този мракобесен акт, а вие казвате, че няма да се намесвате във вътрешните работи на СССР!? Че те могат да убият Горбачов и Елцин! И вие какво - ще ръкопляскате ли?”
Според д-р Желев колегата му Митерен, като стар и опитен политик, се измъква с обяснението, че при такива екстремни ситуации трябва да се пипа по-внимателно, че не бива да се избързва с оценки, които могат да предизвикат нови конфликти и усложнения, и други оправдания в този дух.
След твърдата си подкрепа за Елцин на втория ден на пуча д-р Желев решава да се свърже с него по телефона. Той се е барикадирал в сградата на парламента, но всички връзки със сградата са прекъснати.
Тогава д-р Желев се сеща за Венцел Райчев, бащата на Андрей Райчев. По това време той е директор на “София прес”, известен с руските си връзки. Райчев вече два пъти е ходил при Желев с хора от обкръжението на Борис Елцин.
Венцел Райчев наистина успява
да намери номера на
единствения телефон
за връзка с Елцин
и в 20,30 ч Желю Желев се свързва с руския си колега. Поздравява го за твърдата позиция и действия срещу пучистите. Елцин благодари за подкрепата, Желев обещава, че ще го поддържа докрай.
В края на разговора го кани “след края на тази мрачна авантюра” да посети България. “Ние много пъти все се разминаваме с вас, но да се надяваме, че този път ще се видим. Непременно ще се видим. До скоро виждане в България”, обещава Елцин.
Но се случва така, че вместо да дойде в България, Елцин кани д-р Желев в Москва. Българската делегация е посрещната от вицепрезидента Александър Рудской и настанена в резиденцията, за което вече стана дума в началото на този текст.
В първия ден от посещението на българската делегация Елцин дава официален обяд в чест на своя колега в най-представителната зала на Кремъл - Георгиевската. Вечерта д-р Желев дава прием в посолството ни в Москва.
Вдигат тостове, но
повече плюят и
псуват комунизма
Желю Желев не пропуска случая да попита колегата си дали Русия би могла да помогне на България в тази трудна ситуация. “И ние се задъхваме от липса на валута”, деликатно отказва Елцин.
На другия ден обаче той се обръща с молба към д-р Желев - не би ли могъл той като президент да издаде указ за установяване на дипломатически отношения между България и Руската федерация с ранг на посолства, като РСФСР бъде призната за самостоятелна и независима държава?
Желев казва, че на драго сърце веднага на коляно би подписал указа, ако България беше президентска република. За съжаление, тя е парламентарна и той не може да вземе такова решение. Може да го вземе и правителството и той ще опита да убеди министрите.
Когато българската делегация се връща в резиденцията, започва акцията “признаването на РСФСР”. Премиерът Димитър Попов не е в кабинета си, а секретарката не знае дали ще се връща. Звънят на министрите, но те “са се пръснали като пилци. По едно време попадаме на Иван Пушкаров. (министър на индустрията, търговията и услугите - б.а.).
Между двамата се провежда следният разговор:
- Иване, имам една молба към тебе. Ти ще си прекият организатор българското правителство да признае Руската федерация като самостоятелна и независима държава и, второ - да вземе решение за установяване на дипломатически отношения с ранг на посолства.
- Какво приказваш, бе?!
Ти ли си полудял,
или Елцин не е
с всичкия си?
- Никой не е полудял. Малко си поразчовъркай мозъка. Ако стане това, то ще има световно и историческо значение.
- Нека да помисля малко, не затваряй телефона. Значи Съветският съюз си отива, така ли?
- Ами да.
- Добре, започвам да събирам подписи.
Някъде към полунощ от София се обаждат, че правителството е взело решение на подписка. След полунощ звъни и премиерът Димитър Попов:
- Г-н президент, какъв е тоя пожар? Ще ни хвърлите в някакъв грях.
Д-р Желев започва да му обяснява. Попов го прекъсва:
- Не ме агитирайте. Аз вече съм подписал, но искам да се осведомя за мотивите и да разбера напълно смисъла.
Така първото програмно правителство, създадено на широка основа в сложните времена на 1991 г., първо призна РСФСР.
При тогавашното посещение на д-р Желю Желев в Москва в програмата има предвидена и среща с Михаил Горбачов. На 25 август 1991 г., 4 дни след като превратаджиите са арестувани, Горбачов неочаквано подава оставка като генерален секретар на ЦК на КПСС и разпуска централния комитет на партията.
Още същия ден президентът Желев му изпраща телеграма, в която го поздравява за решението му да подаде оставка. “Мисля, че това е необходима и много важна стъпка за Вашата страна по пътя на демокрацията”, пише в телеграмата. А след още 4 дни - на 29 август, Комунистическата партия на СССР е поставена извън закона.
Но през оня октомври планираната среща не се състоява. Два пъти от канцеларията на Горбачов, който все още е официален президент на още неразпадналия се Съветски съюз, променят часа на срещата и той винаги съвпада с времето за разговори между Желев и Елцин.
На 3 август 1992 г. Борис Елцин връща визитата на българския си колега. На тази среща пък д-р Желев убеждава руския президент да подпише указ, че РСФСР признава Македония.
Коментари (0)
Вашият коментар