Мартин Христов гол и притеснен в първата си роля, после по стъпките на Мария Бакалова

28-годишният актьор от Сатиричния театър предложен за наградите БАФТА - британските оскари, с английски филм

Може ли една крава да замести всички останали и да дава много повече мляко от тях? Един селски комитет се събира да реши този въпрос, като предостави на съселяните си т.нар. уникрава. Сред членовете обаче настъпва раздор - да вземат ли това митично същество, или не. Още повече че важното решение засяга всички жители.

Това е накратко сюжетът на британския късометражен филм “Три заседания на извънреидния комитет” (Three Meetings of the Extraordinary Committee), получил номинация за наградите БАФТА на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство. В него главната роля се изпълнява от българина Мартин Христов. Нещо повече, всички останали участници също са българи.

Признанието идва година след като Мария Бакалова - единствената наша актриса с номинация за “Оскар”, получи и номинация за БАФТА.

За Христов, който е част от трупата на Сатиричния театър “Алеко Константинов”, всичко тръгва от режисьорите Майкъл Удуард и Макс Барън, известни като тандема Джоунс.

Двамата британци пътували из България, за да снимат реклами, и попаднали на едновремешни села, в които повечето къщи са с външна тоалетна. Още повече ги изумил фактът, че те са едва на 20 км от модерната и циливизована София.

Бързо решават, че автентичните села са особено подходящи за декор на късометражния им филм, чийто сценарий вече е бил готов. Започват да гледат българско кино и да проучват местните актьори, свързват се и с кастинг агенция, която прослушва между 10 и 15 човека за всеки образ. Именно така Мартин Христов е избран за главната роля и малко след това започва репетиционния процес в студиото в Бояна. “Атмосферата бе прекрасна, много кинаджийска, като в Холивуд”, казва 28-годишният актьор.

Селският сюжет на филма всъщност е метафора за Брекзит, разкрита през историите, които се случват в село Добре. Там се събира и селският комитет. Героят на Мартин става част от него, когато баща му умира, и синът, въпреки че е най-младият член, трябва да го наследи на сбирките.

Споровете и раздорите за прочутата уникрава обаче продължават дълго - нашият герой вече е станал председател на комитета, а другите членове са остарели. “Става дума за това какво се случва, когато на едни хора без никаква надежда им дадеш лъч светлина, но той е нереален и малко фантастичен. Въпреки това тези хора се впиват във фалшивата надежда и започват спорове”, разказва Христов.

Зрителите, запознати със събитията около Брекзит, лесно могат да разберат метафората в сюжета. “Всеки един от персонажите е метафора за някаква прослойка във Великобритания - тази на младите хора, на едната партия, на другата партия”, пояснява Мартин.

Освен него в късометражната лента участват още Стефан Къшев, Васил Драганов, Иван Нестеров, Валентин Гошев и Николай Брънзалов. Филмът е черно-бял, политическо-сатиричен, на български език с добавени английски субтитри. Заснет е от продуцентската компания B2Y, част от “Ню Бояна филм студиос”, още през 2019 г., като през цялото време Мартин поддържа връзка с режисьорите и следи процеса на постпродукцията.

Актьорът научава от социалните мрежи, че филмът е номиниран за наградите БАФТА. След като приятели го засипали с поздравления за номинацията, той проверява в официалния сайт на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство и сам се уверява в номинацията в категорията за късометражно британско кино.

“Филмът е обиколил няколко фестивала в Москва, в Сан Хосе. Наскоро спечели награда на един фестивал, в който главният председател на журито, връчвайки я, казва, че признанието за филма е заради актьорския състав”, обяснява Христов.

На 13 март е официалната церемония по връчването на наградите в Лондон. “Надявам се там да срещна наистина големи имена в световното кино и да се запозная с някои от тях”, казва младият актьор.

Той учи актьорство за куклен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Боньо Лунгов. Във втори курс обаче се премества в Театралния колеж “Любен Гройс” в последния клас по актьорско майсторство на проф. Надежда Сейкова. През 2017 г. започва в Сатиричния театър “Алеко Константинов”, където вече е щатен артист в трупата.

В момента играе в няколко представления в Сатирата, сред които са: “Смях на сбогуване” на режисьора Андрей Аврамов, “Провинциални анекдоти” на Николай Урумов, “Ветрилото на лейди Уиндърмиър” на Бойка Велкова. 

Той е част и от най-големия спектакъл на театъра - “Сатиричното кабаре”. “В него участва цялата трупа на театъра, има бенд, балет, водещи, като всички са актьори от трупата”, разказва Мартин. Във всяко кабаре има специален гост, като досега са били певецът Орлин Горанов, Есил Дюран и др. Следващото ще е на 21 февруари.

“Съвсем скоро играх в “Провинциални анекдоти” на голямата сцена в Сатиричния театър и тогава за първи път, откакто дойде кризата с пандемията, отново видях пълен салона. Хората толкова пъти ни връщаха на бис с аплодисментите си. Беше наистина като едно време”, добавя той.

Мартин става част от Сатиричния театър благодарение на режисьорката Александра Петрова, която го поканила да играе едновременно ролите на две деца - Хайме и Хосемари, в дипломния ѝ спектакъл “Хамелин” за НАТФИЗ. От комисията, която оценява работата на режисьорите, харесали представлението и поканили екипа да го постави на сцената на Сатиричния театър. Именно с играта си в “Хамелин” през 2017 г. Мартин е номиниран за “Икар”, като това е първата му роля в театъра изобщо.

“Притеснението е част от цялата игра, като с годините започваш да го овладяваш по-лесно”, казва той. Така обяснява напрежението, когато разбрал, че в постановката има и “по-пикантна” сцена, по думите му. В нея той трябва да излезе гол на сцената. Съгласява се, като знае, че спектакълът ще се играе само два пъти и няма да види повече бял свят. Но ето че го предлагат за сцената на Сатирата. “Три сезона, пълни салони и аз трябва да продължавам да го правя... и така рано се научих да претръпвам.”

Мартин израства в семейство на авиатори, които са го научили на труд и борбеност и са му пример в живота. Негов коректив вече е и любимата му Венета, която също е актриса - във Врачанския театър. Впрочем само след 10 дни на двамата им предстои да направят една от най-важните крачки в живота си - ще сключат брак. Вече като семейство ще заминат заедно на 13 март за раздаването на наградите БАФТА в Лондон. 

Актьорството е заложено в Мартин още от дете. “С парите, които роднините ми даваха за Коледа, правех мой си вариант на шоуто на Къци Вапцаров “Риск печели, риск губи”, измислях викторини, въпроси, колело на късмета. Събирах по 50 ст. вход на цялата рода” - разказва той. През цялото време това ме е влечало - да пея, да казвам стихотворения, да играя, да разсмивам хората.”

Вероятно заради това лесно стига до идеята да прави импровизационен театър. По време на пандемията в Сатирата започва да се играе “Импровизирай това!” - спектакъл, построен върху хрумванията на актьорите. След като го свалят от репертоара, Мартин е все така вдъхновен от идеята и основава собствена група за импровизационен театър - Bitter and Sweet. Представленията нямат сюжет, всичко е импровизация. “Ние комуникираме с публиката и винаги взимаме темата от нея”, разказва той. Този проект е в колаборация със сдружението MultiCult, на което Мартин е съучредител заедно с колеги актьори, чиято цел е да популяризират българската култура извън страната ни.

Оказва се обаче, че не всичко е театър в живота на Христов. От 13-годишен той е запален по играта с карти Magic the Gathering. Точно с нея през 2012 г. актьорът стига до световно първенство в САЩ.

Когато отива в американското посолство за виза, пред него има дълга опашка от хора, много от които са върнати без документа. А той е сам, едва на 18 години, “потенциален емигрант” по думите му. Впрочем и родителите му не вярвали, че ще получи виза. Да, но официалната покана от компанията - собственик на играта, е напълно достатъчна за разрешението на посолството. Така младежът заминава за 7 дни в Индианаполис на международния форум за игри.

“От играта взимам това, което липсва в театъра - съревнованието между хората. На сцената то не е като в спорта. Трябва да е екипна работа, защото в края на деня само колегата до теб може да те спаси, ако нещо стане”, твърди Мартин.