И в залата по карате, където Ангел Ленков проправя пътя на Горанова към олимпийската титла, е закачена снимката как Димитър Бербатов награждава героя в инициативата на “24 часа”
Достоен българин вече е титла. Носят я истинските лица на доброто. Герои и вдъхновители. Хора, чиито дела раждат и реки от сълзи, и море от емоции, и вълни от последователи.
Инициативата “Достойните българи” на “24 часа” намира, събира и показва уникални хора с изключителни качества. Какво е да си двойно достоен? Какво е да си отличен за втори път в кампанията за българите за пример, но по съвсем различна причина? Най-достойният отговор получихме на 25 януари по време на отличаването на героите на нашето време за постиженията им през 2021 година.
Сред тях е Ангел Ленков Стефанов - златният треньор на златната Ивет Горанова, влязла в историята на българския спорт на олимпийските игри в Токио. 21-годишната Ивет спечели първата олимпийска титла за България в каратето, първата на игрите в Япония и първа след 13 години чакане за родния спорт. Безапелационно и с усмивка накара българите да се гордеят.
Един от най-гордите беше до нея - треньорът ѝ. Човекът, който
я вижда на
състезание в
Кнежа, когато
малката Ивет
побеждава
всички
с по 6:0 и печели първия си златен медал. Човекът, който я извежда до най-безценния златен медал - олимпийския.
“Ако трябва да избереш само един човек, на когото би посветила златния си медал, кой е той?” Въпросът е от “24 часа” към Ивет Горанова веднага след като спечели олимпийската титла и току-що получила отличието си. “На треньора си. Той е бил до мен във всеки момент. И както и да съм се държала с него,
дори на моменти
да съм го
разочаровала,
той никога
не се е отказвал
от мен и е
вярвал в мен”,
отговаря и през сълзи на щастие каратистката.
И Ивет Горанова, и Ангел Ленков са отличени сред “Достойните българи” за 2021 г. Но за Ангел това не се случваше за първи път...
6 години по-рано той-отново е в отбора на най-достойните. На 25 септември 2015 г. тогавашният шеф на РПУ-то в Славяново Ангел Ленков Стефанов спасява майка на две деца при потоп в Плевен. Той е по служба в града – с колегата му Станимир Недялков разследват престъпление. Изведнъж притъмнява, извива се ураганен вятър, заплющява градушка. После пороен дъжд за минути превръща улиците в реки. В разгара на градушката Ангел, който е зад волана на личния си автомобил, спира по принуда на стръмната улица “Ангел Стамболийски”. Насъбраната вода се спуска с огромна сила надолу. От колата Ангел вижда как жена излита върху гребена на калната вълна. След секунди се скрива от очите им, изчезва в потопа. Ангел и Станимир излизат от колата и се втурват да издирват жената. Преравят около 150 м под калния водопад, но не откриват нищо. Полицаите виждат, че стихията е обърнала две коли. Жена от близък павилион се провиква, че водата е запратила тялото под едната кола. Ангел стига до автомобила, бърка във водата и усеща, че докосва човешки крак - жената е заклещена между колата и бордюра, а единият крак е затиснат под гумата. Влачена по нанадолнището, жената е престояла под водата няколко минути. На помощ се притичат още двама мъже - без тях също едва ли щели да извадят жената навреме от смъртоносния капан. И тогава, и днес героят Ангел просто благодари на съдбата и на всеки от другите хора, помогнали с нещо да не се загубят още фатални секунди или минути. А вместо това, че се е случило най-важното - една майка се е върнала при децата си.
“Когато разбрах, че с Ивет сме номинирани за “Достойните българи” за 2021 година, силно се зарадвах. Това ми беше една от най-скъпите награди, която очаквах с нетърпение. Наградата ми е много скъпа, тъй като знам какви хора биват отличавани в тази невероятна инициатива. Всички тези хора са герои, хора за пример с достойни постъпки. И наистина,
знаейки силата
на тази награда,
бях много
щастлив, че
отново съм
номиниран
да бъда сред отличените”, каза Ангел Ленков.
След героизма му от 2015 г. повече никога не е срещал спасената жена. “Момента няма как да го забравя. Единственото важно е, че жената беше невредима след всичко, което ѝ се случи. Тогава
беше много
важно, че още
няколко човека
се притекоха
на помощ,
тъй като тя беше заклещена под гумата на автомобила и сам може би нямаше да мога да я извадя. Затова е важно и посланието, че достойните хора са навсякъде. А заедно сме по-силни. Няма да забравя никога и първата мисъл на току-що спасената жена -
не беше за нея
и нейния
живот, а
за децата ѝ,
които я
чакали,
защото ги гледа сама”, разказва Ангел.
“Това, което виждам постоянно, е снимката с Димитър Бербатов от церемонията “Достойните българи” - как ми връчва отличието тогава. Наистина много вълнуващ и ценен за мен момент. Тази снимка съм я сложил на няколко места - даже и в залата по карате”, споделя още двойно достойният българин.
Коментари (0)
Вашият коментар