Любимото стихотворение на д-р Петър Берон: "Моята молитва" на Христо Ботев

ПЕТЪР БЕРОН:

Д-р Петър Берон (1940) е български зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 700 пещери и откривател на нови животински видове. Ръководител и участник в експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни.

Директор на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките от декември 1993 г до 2005 г.

Д-р Берон влиза в политическия живот на страната като един от основателите на независимо сдружение “Екогласност”. Дейността му като политик е разнообразна и свързана с различни формациии.

Народен представител в 7-ото велико народно събрание и 40-ото народно събрание, заместник-председател на 40-ото народно събрание.

На президентските избори в България през 1992 г. е кандидат за вицепрезидент, а през 2001 г. и 2006 г. е кандидат за президент. Автор на десетки научни и публицистични книги.

Неговата молитва? Единствената!

Не знам какво значи “любимо стихотворение”.

Но “Моята молитва” на Ботев просто докосва душата ми.

Това е достатъчно.

И все си казвам: “О, мой боже, правий боже...” И го усещам и в сърцето, и в душата.

Това е една яростна, искрена, съкровена молба към този бог, който е “в сърцето и душата”.

Молитва на човек, който се бори за “любов жива към свобода”.

И който дава живота си за тази любов.

Всеки човек има своя молитва, но тази на Ботев е вечна, свещена и българска. Свята.

Да се бори кой как може...

Моята молитва

“Благословен

бог наш...”

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер. Още от 1857 година Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия. През втората половина на 1873 година Христо Ботев публикува във в. “Независимост” някои от най-известните си стихотворения: “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва” (1873) и “Зададе се облак тъмен”. Ботев пристига от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб “Радецки”. Следват сериозни битки. Вечерта на 20 май (1 юни нов стил) след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Като национален революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.