Под строг костюм депутатът Терзийски крие бунт - шарени чорапи

Зам.-шефът на регионалната комисия от “Промяната” е архитект по професия, но играе импровизационен театър и пише разкази

Той е архитект, обича да рисува, играе импровизационен театър, пише разкази и като канадския премиер Джъстин Трюдо носи шарени чорапи. Зад строгия костюм всъщност се крие артист. Това е новият депутат от “Продължаваме промяната” Йордан Терзийски.

38-годишният депутат влезе в политиката с летящ старт. За месец и половина като зам.-шеф на регионалната комисия в НС обиколи с открити приемни над 15 областни града. Зададе въпрос към спортния министър Радостин Василев за партньорство между държавата и ЦСКА по изграждането на стадион “Българска армия”, въпреки че самият той е фен на “Левски”. След това влезе и в темата за броя на общините и финансовата им децентрализация.

И докато за общините към днешна дата няма какво повече да каже, то по темата със спортните бази новият политик обяснява, че не е бил правилно разбран и

футболните пристрастия нямат значение в политиката

“Нашата идея е, че и “Левски”, и ЦСКА трябва да имат модерни стадиони. Никой не иска да пречи, а чрез дискусия да се измисли най-добрият начин как да се съдейства на двата български гранда да си построят базите. Крайно време е омразата да отиде на заден план, проблемите на “Левски” и ЦСКА са сходни и двата клуба трябва да седнат на една маса, да намерят общ език и с държавата и всички тези проблеми да започнат да се решават”, казва Терзийски. Той е разговарял с много фенове и на двата клуба и е заявил готовност да участва в търсенето на правилните решения. “Искам и “Левски”, и ЦСКА, и всеки български отбор да имат стадиони, които да могат да посрещат мачове от европейските клубни турнири, а защо не и да домакинстват някога финал”, обяснява депутатът.

Кой е Йордан Терзийски?

По документи негов роден град е София, но животът го отвежда в любимото му Велико Търново.

Шоп по родословно дърво, а болярин по сърце, шегува се сам той

Животът ми минава между тези два града и двата са близо до мен като усещане, намерил съм баланс да съм достатъчно време между тях, казва депутатът.

Роден е на 7 февруари 1984 г. в София. Първите години от живота му минават в софийското село Бистрица, откъдето е родът му по бащина линия. Наследник е на една от големите бистришки фамилии, а събраното родословие го отвежда назад в годините на Освобождението, когато още София е била много далеч от селото. В Бистрица днес има Терзийски кладенец, има и улица “Йордан Терзийски”, но депутатът казва, че няма пряка родствена връзка точно с този, на когото е кръстена. Просто това име е много разпространено в селото.

И неговият дядо се е казвал Йордан Терзийски. Бил е машинен инженер в “Кремиковци” и участвал в изграждането на топлоцентралата в Триполи. От 10-те деца в семейството, а и от цялото село в онези години, той единствен учил в чужбина - в Румъния, и един от малкото, получили висше образование. Около него израснал и днешният депутат.

Още в ранните му години обаче семейството му се мести да живее във Велико Търново. Баща му и до днес е архитект на свободна практика в старопрестолния град, а дълги години преди това е работил и в проектантската организация там.

Йордан завършил Природо-математическата гимназия във Велико Търново. Сам решил, че ще става архитект като баща си. А рисуването му било голяма страст, но си избрал преподавател за уроци в София. Така в продължение на година и половина, докато се готвел за кандидатстудентските изпити, всеки уикенд пътувал с автобуса от Търново до София.

При толкова старание няма как да не го приемат в Университета по архитектура, геодезия и строителство (УАСГ). А веднага след дипломирането си започва работа като архитект. Работи по различни проекти както у нас, така и в чужбина. За кратко живее и работи и в Нидерландия. Има опит не само с проектирането на жилищни и обществени сгради, но и с интериорния дизайн. Обича изчистените линии, минималистичните форми, почитател е на естествените материали, на енергоефективните проекти и зелените решения.

Изкарал е и Харвардските курсове към СУ, откъдето се познава с Кирил Петков и Асен Василев,

които са му били преподаватели. Затова, когато получил поканата да се присъедини към политическия им проект, не се поколебал да я приеме. Макар да знаел, че ще трябва да остави на заден план любимите си занимания.

В последните 2 години се занимавал и с импровизационен театър като част от трупата на “ХаХаХа ИмПро театър”. “Това е театър, който се играе без сценарий и режисьор, и всичко се случва на момента, пред публиката. Реално това е изключително полезно, защото човек се научава да изслушва другите и да работи в екип с тях. Няма как да се включиш в играта, ако не чуеш каква реплика ти подава другият. Приемаш неговите идеи и надграждаш над тях. Това е един вид школа за работа с хора, за говоренето пред публика и дори за справяне в кризисни ситуации”, разказва Терзийски. За съжаление, ковид кризата не им позволила да играят много пред публика, но

миналото лято той все пак успял да се включи в едно от представленията

След това обаче пътят му поел към политиката и започнала предизборната кампания на ПП, където отново заставал пред публика, но вече в друго качество.

Най-новата му страст по време на изолацията заради пандемията пък била творческото писане. Включил се в курсове и започнал да се учи как да пише разкази. Вече има няколко такива, леко фантастични. “Аз съм човек, който гледа в бъдещето, но не спекулирам, а стъпвам на неща от реалния живот. Така че бъдещето в разказите ми е максимално реалистично”, казва депутатът. Планирал да се включи и в проект за писане на текстове от сферата на научната фантастика, но това пропаднало след влизането в политиката.

Сега няма време и за любимото си рисуване. Вкъщи си е сложил едно бяло платно на статива, което поглежда от време на време, но още не е намерил вдъхновение да хване четката.

Цветовете засега се пренасят върху чорапите му. “В този строг стил и дрескод, който трябва да се спазва в парламента, малко са аксесоарите, които имам възможност да сложа. Може би това е един вид дискретен бунт”, казва Терзийски. И се определя като артистична душа, която трудно влиза в рамките на костюма. Обича емоциите и да предизвиква себе си.

Обича спорта, в последните години играел много скуош, но в момента и за това няма време. Иначе е скачал с парашут и с бънджи. Играл е тенис, футбол, карал е уейкборд, ски.

През 2008 г. става съосновател на първия български баскетболен отбор за хора в инвалидни колички “София-Балкан”, като и до днес е член на управителния съвет на клуба.

Половинката му Десислава е графичен дизайнер, учила е интериорен дизайн в Италия. Двамата се запознали на предприемаческо събитие преди 8 г. Имат две момчета - 6-годишния Теодор и двумесечния Давид. Бебето се родило два дни преди клетвата на татко си като депутат.