Роден за лидер или роден за подчинен в работата

От 24 часа

Илюстрация Пиксабей

Не способностите, а вътрешната нагласа определят в коя роля се чувствате по-щастливи

Смилкова пак ви оглави. Шефът направи работна група от четирима равни по длъжност колеги, не определи ръководител на проекта, само каза да се съберете и да си разпределите задачите. А като се събрахте, Смилкова тихо и кротко успя да си присвои началническа роля. Тя не е нито най-способната, нито най-опитната, но винаги някак си става тартор. Без другите от екипа да се усетят, започва да ги управлява.

Не я мразете за това, ако не командори, не подценява останалите и не си приписва всички заслуги пред шефа. В човешките групи

така се получава - някой естествено поема функцията на водач.

Много спорове има дали човек се ражда лидер, или придобива такива качества. Общо взето отговорът е, че генетичните дадености са важни, но ако не се развият, напъните за оглавяване си остават гола претенция. Сиреч, някоя Смилкова се опитва да увлича останалите след себе си, но те не я признават.

Ако обаче се постарае да усвои умения, всеки може да бъде водач, макар че на детската площадка с 4-годишните си другарчета не е бил неформален лидер, уверяват експертите по личностно развитие.

Одарението от природата не бива да се издига в култ,

но все пак трябва да се взима под внимание какво иска душата, т.е. каква е вътрешната нагласа. Интелигентният човек най-напред преценява каква роля му е по мярка, за да се чувства щастлив. В този смисъл някои са родени за лидери, а други за подчинени. Или по-меко казано - за последователи, които просто не обичат да са на преден план. Съвсем друг е въпросът дали могат.

Лидерството не е нещо, за което ви назначават, а нещо, което вие правите, твърдят специалистите. Началник е длъжност. Неформалният лидер става "пръв сред равни", защото останалите го признават за такъв или понякога дори насила му дават тази роля заради способностите му.
Ще познаете по вътрешна нагласа към коя категория принадлежите - водач или последовател, като бъдете честни пред себе си.

Първата отличителна черта на лидера

звучи малко идеалистично - той има потребност от себераздаване.

Помага на хората да бъдат по-добри в това, което правят. Не че загърбва собствените си интереси, но не ги поставя в центъра. Винаги по най-добрия начин успява да ги съчетае с интересите на другите. По тази причина те му имат доверие.

Ако базовата нагласа за себераздаване не съществува, каквито и усилия да полагате, за да усъвършенствате личните си умения, няма да станете лидер, обясняват специалистите. Може да ви назначат за началник, но то не е същото.

Не бива да бъркате и желанието за власт с вътрешната нагласа за лидер. Този стремеж дори му противоречи, защото в нормални обстоятелства истинският водач

не командва, а увлича останалите, като ги вдъхновява.

Не се отчайвайте, можете да се превърнете в лидер, но най-напред трябва да се промените - по-малко егоизъм, повече отвореност към другите, разбиране, отговорност и почтеност, уверяват експертите.

Ако сте искрени пред себе си, можете да си признаете и че изобщо не желаете лидерска роля. Много по-добре се чувствате, когато някой друг поема инициативата и отговорността, а вие го следвате. Това не е лошо - светът се крепи на последователи.

Тогава трябва да усвоявате не лидерски умения, а нещо друго, което ще ви гарантира успех и ще ви дава удовлетвореност от работата - как

да направите така, че приносът ви винаги да бъде забелязван и оценяван.

Това е особено важно, ако имате началник по длъжност, а не лидер, на когото една от чертите е, че има реална представа за заслугите и достойнствата на хората, в това число и за движещите ги мотиви.

В масовия случай и в бизнеса, и в административните институции шефът не е лидер. Така че непременно се постарайте той да знае - вие отлично изпълнявате ролята си на последовател.
----- 10 признака, че не ви е по душа да водите ------
1. Не си падате по общуване. Не че сте затворени по характер или притеснителни, нормално контактни сте. Но за лидерите комуникацията е страст. Тя е най-силната им черта, виртуози са в нея. Те са добри говорители и търпеливи слушатели. Винаги са убедителни и успяват да обединяват хората в общи каузи.
2. Не се напъвате за т.нар. междуличностна интелигентност. Лидери винаги се стараят да вникват в хората и в обстоятелствата. Специалистите ги наричат "ситуационни сензори". Те могат да събират и интерпретират по правилния начин информацията от средата, да разпознават детайли и сигнали, да разчитат невербални знаци, които оставят другите, да се поставят на мястото на другите, за да изберат точния момент и най-добрия ход на действие.
Стремежът към декодиране на скрити чувства е много важен. Ако имате достатъчно висока интелигентност за междуличностно общуване, успявате да усещате какво наистина се случва зад думите, които хората изричат, защото твърде често те не са искрени.
3. Не сте гъвкави. Лошо е да не сте склонни да променяте начина си на мислене. За лидерите адаптивността е от огромно значение. Последователите предпочитат да не се отклоняват много от основните си виждания.
4. Не обичате да учите. Задължително е да се стремите към усвояване на нови умения, упорито да търсите нова информация, да искате да излизате от рутината, да променяте работата, себе си и другите, за да постигате повече, да се палите по това, което правите. Ако у вас ги няма едновременно любознателността, последователността и страстта, нямате вътрешна нагласа за лидери.
5. Не допълвате, а изваждате. Допълване експертите наричат желанието да допринасяте за настроението, самочувствието, самоуважението на колегите си. То е свързано с базовата вътрешна нагласа на лидера - да се себераздава и да помага на хората да бъдат по-добри в това, което правят.
Да допълвате означава примерно да покажете интерес към събеседника си, като му задавате въпроси. Да изваждате означава да го слушате разсеяно или нарочно да омаловажите казаното от него, като изтъквате себе си или пък как някой друг постигнал нещо повече.
Песимистите не стават за лидери тъкмо защото се провалят в това - те не могат да ентусиазират, а често са направо убийци на вдъхновение. Когато не прекаляват, са полезни, понеже виждат скрити рискове. Но вътрешната им нагласа не е да бъдат водачи.
6. Бягате от конфликти. На пръв поглед е чудесно. Но сте предразположение да бъдете последователи с този ескейпизъм, както го наричат специалистите.
Наистина е по-мъдро да предотвратявате спорове и сблъсъци, вместо да влизате в тях. Но в работата често конфликтът е неизбежен. Лидерът се проявява точно в начина, по който влиза в него, управлява го и го урежда. В такива моменти си личат качествата му. Хората нямат нужда от водачи в мирни времена.
7. Не можете да контролирате емоциите си. Или не искате да ги контролирате, предпочитате да ги изхвърлите веднага. Дори под високо напрежение обаче лидерите не позволяват на чувствата да определят начина, по който реагират. Иначе показват слабост и останалите не ги припознават като водачи.
8. Мразите рисковете. Това е черта на типичен последовател. Той е по-предпазлив по природа. Лидерите съчетават смели мечти със смели действия. Даже предпочитат да поемат голям риск, за да получат голяма печалба. На другите това им харесва, защото се възползват.
Разбира се, те не вървят след човек, който не умее да преценява и се проваля. Лидерът не е безпогрешен. Но щом твърде често греши, не става за лидер.
9. Не сте визионери. Т.е. не мислите особено далеч в бъдещето. Лидерите имат ясен поглед напред, цели и амбиции, които споделят с другите. Последователите се фокусират върху настоящия момент.
Във визионерството влиза и това, че лидерите се стремят да са наясно с цялата картина - крайната цел и пътя, който трябва да бъде извървян за нейното реализиране. Те са инициативни и креативни при определянето на този път. Последователите предпочитат да имат ясни инструкции и се съсредточават върху точно определена част от по-голямата картина.
10. Липсва ви стремеж към ред. Предпочитате по- хаотичен подход на работа. За ролята на лидер е нужна непрекъсната дисциплина и концентрация. Последователите се чувстват по-комфортно в свободна среда, която им дава възможността да оставят дадена задача за по-късно.