Първата ни олимпийска шампионка в атлетиката страда за жертвите от Мюнхен 1972
Атентатът срещу израелските спортисти по време на лятната олимпиада в Мюнхен през 1972 г. идва като гръм от ясно небе за целия свят, а спортистите, които са в баварската столица, преживяват тежко и всеки по свои начин събитията. За българската гюлетласкачка Иванка Христова това е доста лично преживяване и едва не води до отказването й от спорта въобще.
На 80-годишна възраст вчера внезапно почина първата ни олимпийска шампионка в леката атлетика Иванка Христова.
Христова има десетки успехи с националния екип на България в дисциплината тласкане на гюле, но върхът на кариерата й е титла на игрите в Монреал 1976. Тя участва в четири олимпийски цикъла, като постепенно изкачва Олимп в спорта. Класира се 10-а на игрите в Токио 1964, 6-а в Мексико 1968 и взима бронзов медал в Мюнхен 1972.
Родена е на 19 ноември 1941 година в село Осиковица, Софийски окръг. Завършва средното си образование в Селскостопанския техникум "Мичурин" в Кюстендил, а висшето във ВИФ "Георги Димитров" (сега Национална спортна академия "Васил Левски").
В Мюнхен Христова участва на олимпиада за трети път и вече е в елита в своята дисциплина. По нейни признания трагедията, взела невинни жертви, я травмира емоционално и това оказва влияние върху представянето й. "Докато ми връчваха бронзовия медал на Олимпийския стадион в Мюнхен, не престанах да плача на почетната стълбичка - доверява Христова. - Жал ми беше за убитите при терористичния акт 11 израелски спортисти. Не можех да проумея как отиваш на олимпиада, а там те убиват. Дори тогава мислех да се откажа от спорта, но треньорът ми Васил Крумов и съпругът ми Любомир ме разубедиха."
Мечтата за олимпийско злато е спасена, но в Монреал през 1976 г. е последният шанс. Затова атлетката не жали сили и пот в тренировките. С наближаването на игрите Иванка смразява конкуренцията с два световни рекорда. Непосредствено преди състезанията в Канада за три дни тя подобрява на високопланинската база в Белмекен два пъти върховото постижение: 21,87 м. на 3 юли и 21,89 м. на 5 юли.
В Монреал българската звезда пристига едва три дни преди състезанието, в което 13-те участнички се включват направо във финала. Дори мнозина я подпитват на майтап защо изобщо бие толкова път. Иванка е силно мотивирана, отлично подготвена и с добре обмислена стратегия за титла. Още на разгрявката прави опит над 22 метра и съперничките й остават като попарени. Така още преди старта на състезанието българката дава да се разбере, че е твърдо решена и готова за триумф на тази олимпиада. Големия удар Иванка прави в петия си опит Ц 21,16 м, с което взривява не само конкуренцията, но и олимпийския рекорд.
"Бях много силна, уверена - доверява тя. - Чувствах гюлето като перце в ръцете ми. Имах късмета да направя своя голям опит и веднага след това сякаш небето се разтвори - изля се страхотен дъжд, истински порой. Но аз вече бях подобрила олимпийския рекорд и за мое щастие това се оказа достатъчно за титлата."
Поклонението пред Иванка Христова ще е в неделя (27 февруари) от 14,30 ч. на централните гробища в Бояна.
Екипът на "България Днес" изказва най-искрени съболезнования на семейството и близките.
61 рекорда за "Гинес"
Статистиците изчисляват, че със своите 61 поправки на държавните рекорди в тласкането на гюле Иванка Христова е уникална в цял свят и с осигурено място в Книгата на Гинес.
Първата ни олимпийска шампионка в Царицата на спортовете е коронясана за "Спортист щ 1 на България" за 1976-а. Нейни подгласници тогава са други славни победители от игрите в Монреал - двукратният олимпийски шампион Нораир Нурикян и златният ни екипаж в академичното гребане - Здравка Йорданова/Светла Оцетова.
Узаконява базата "Белмекен"
Много спорове е имало през десетилетията за аклиматизацията в спорта и се дискутира колко продължителна трябва да е тя. Дебати бушуват и за ефекта от високопланинската подготовка на базата ни "Белмекен". Иванка Христова някога направо "узаконява" тренировките там, тъй като нейните преди олимпиадата в Монреал преминават именно там.
Най-големият скандал е с футболистите ни, участвали на световните финали в Мексико през 1970 г. Въпреки нежеланието на треньора на отбора д-р Стефан Божков "отгоре" нареждат подготовката да е там. Въпреки че тя преминава при метър сняг и минусови температури, докато в Мексико ги чака жега от 45 градуса и резултатите са плачевни.
Коментари (0)
Вашият коментар