Историята на Хелоуин

Днес е Хелоуин. Това е празник, който се чества най-вече в английскоговорещите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически празник Хелоуин и католическия Вси светии. По традиция на празника се носят страшните костюми, правят се тиквените фенери и се обикалят съседите, които раздават бонбони и сладки на малките деца, за да не станат "цел" на техните номера.

Древните келти празнували своята Нова година - Хелоуин в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.

За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно. Обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 31 октомври като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, който в страните с голямо келтско население естествено съвпаднал и се смесил с традиционно съществуващия езически празник.

На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows. Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Samhain и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете). В средновековния английски език наричали празника All Hallows' Eve или съкратено Halloween (Хелоуин) както се нарича в САЩ и до днес.

В България православната църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.

По същото време с православния празник Сирни Заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя) по езически обичай хората се маскират и на Песи понеделник излизат кукерите (които са типично български-езически и нямат нищо общо с Вси светии, нито с православната вяра и църква). В българската народна традиция често пъти езически обичаи се смесват (погрешно, вероятно поради страх от църковни наказания) с християнството.