"Хамлет" облича в рокли Рачков, Вергов и Монев и ги превръща в първи приятели

22 години по-късно тримата пак са на една сцена, но в риалити шоуто “Като две капки вода”

Млади, замечтани, но и замислени върху важните въпроси за живота - така изглеждат Димитър Рачков, Юлиан Вергов и Моню Монев на една стара снимка, направена през 2000 г.

По онова време вече са актьори и играят заедно в “Хамлет” - класическата пиеса на Шекспир, поставена от Лилия Абаджиева.

Вероятно не подозира, но тя е човекът, създал основите на дългогодишно приятелство между тримата актьори. Просто защото ги кани да се включат в спектакъла.

22 години по-късно един друг режисьор събра отново тримата приятели - Магърдич Халваджиян намери за всеки от тях роля в телевизионното шоу “Като две капки вода”. Рачков се върна в предаването като водещ, Вергов продължава да е в журито вече трети сезон. Изненадата е Моню Монев, но не с играта си - ясно е, че е талантлив актьор, - а с певческите си заложби, тъй като е един от участниците. Макар че и те не бива да учудват никого, защото все пак той завършва с пиано Националното училище за музикално и сценично изкуство “Проф. Панчо Владигеров” в родния си Бургас.

В първия епизод Монев се появи като Дони, после влезе в женски образ - като Николина Чакърдъкова. Следващите му превъплъщения предстоят.

“Слава богу,  че съм станал актьор, а не певец,

защото щях да умра от глад”

- това установил с облекчение Моню Монев след първите си участия в шоуто. И тъй като може, повече набляга на актьорството, “на маймуненето, както ние му казваме”. Говори забавно, но всъщност гледа страшно сериозно на ангажимента си, защото “шоуто е за имитации, а не за пародия”.

Установил и още нещо - че акълът на тримата приятели е все същият и все така не им е дошъл. “Като не си се виждал поне 10 години с истински приятел и го срещнеш, имаш чувството, че не си го виждал от вчера - ето тая приказка важи за нас. Не съм я измислил аз, но ни приляга идеално”, казва Монев.

И нали приятел в нужда се познава, в “Капките” си помагат с реплики, жестове, окуражават се. Според Вергов това са нормални неща при изградени актьори и личности. Още повече че за него двамата са “лъчезарни, весели, всеотдайни към професията и към приятелите, а Рачето е нежна душица”.

Приятелството между тримата наистина започва още през 1998 г., когато “Хамлет” ги събира на сцената на Сливенския театър. Там Абаджиева прави за първи път спектакъла. Тогава и Вергов се среща с Монев и Рачков, които се знаят отпреди. Двамата са бургазлии, но не се познават от родния си град, а от ВИТИЗ. Рачков бил два курса преди Монев.

“Смешно беше и приятно.” Такъв е споменът, който Моню Монев пази за представлението.

Смешно, защото спектакълът на Лилия Абаджиева не е типичният “Хамлет”. Той е ревю на театралните представи за Хамлет, които са силно пародирани, пише Виолета Дечева във в. “Култура” през 1998 г.

Монев много харесва тази рецензия и още си я пази в архива. Вероятно заради описанието в нея: Сценичните фигури изглеждат дребни, тънки - наброски на фигури, очертани от нетърпелива ръка. Цветни петна в кринолини или костюми, губещи се в огромно празно пространство. Особено дребен е кралят Клавдий (Моню Монев), подскачащ в червеното си елизабетинско костюмче по спуснатите му услужливо чиги като анимационно човече, появило се в игрален филм.

В началото на спектакъла звучи “Продиджи”, има и ревю, в което актьорите - впрочем всички роли се изпълняват от мъже - са облечени в големи кринолини.

Монев толкова се забавлява, че още помни една от репликите на Рачков: “Хамлет и майка му - те се познават”. Както и сцената, в която майката на Хамлет влиза с големи салати и пита: “Има ли пияни?”. Отговорът е “не”, а после всички падат на земята. Има и страхотни снимки с Рачков - облечени с рокли, двамата седят на един чин и вдигат ръка.

Тук е моментът да се каже, че

архиварят сред тримата приятели

е именно Моню Монев. По онова време той се разхожда с фотоапарат и запечатва всичко, което му направи впечатление зад кулисите, а и извън театъра, докато пътуват на турнета. Както стана ясно, събира и рецензиите, пубикувани за играта им.

И като се срещат след толкова години в “Капките”, дава на Вергов и Рачков снимката, направена в Словакия. Там са на театрален фестивал, на който представят “Хамлет”.

“Нямах я тази снимка. Преди дни ми я даде Моню и аз я публикувах във фейсбук”, каза Димитър Рачков. Великолепният комедиен актьор е участвал в пиесата в ролята на Хорацио, верния приятел на Хамлет. По този повод често разказва как неговата професорка Димитрина Гюрова му обяснявала във ВИТИЗ: “Виж какво, моето момче, много си ми симпатичен и много те обичам, но Хамлет никога няма да изиграеш!”

“Поне до Хорацио стигнах”, казал ѝ той след време.

Вергов също я получил, макар и да не си спомня много кой и кога е снимал. Той самият изиграва ролята на Лаерт.

После представят пиесата и в Любляна, Словения, и в Хамбург, Германия, и в Северна Македония.

В Хамбург Рачков станал популярен сред колектива с лафа си:

“Нидей, нидей пипа,

че не моем

да го платим”

Той бил в една стая с Вергов. Един ден се събужда с прозявка, устата му пресъхнала и казва по бургаски: “Иии, да имаше една доматка сега”.

Ей така популярният тв водещ и до днес предизвиква смях само с появата си. Драматичните роли обаче никак не са му чужди, макар че сам си дава сметка, че хората са свикнали да виждат Рачков, който подскача.

Играл е в “Страданията на младия Вертер”, също и Яго в “Отело” на Лилия Абаджиева и е благодарен за всички комплименти, които е получавал в живота си. “Но много скъпи ми бяха тези на Крикор Азарян и Захари Бахаров след премиерата на “Отело”. Радваха се, че правя нещо по-различно. Захари ми каза: “Гледах хората в публиката в първото ти появяване как се усмихнаха и когато заговори, усмивките им изстинаха”, разказва Рачков.

За театър в момента обаче няма време. След края на “Като две капки вода” през лятото той ще започне да подготвя следващия сезон на “Забраненото шоу на Рачков”, който ще се излъчи наесен. Но за приятелите си време намира. Защото са “страшни пичове” по думите му.

След бурните театрални години на младини следва пауза в срещите на тримата, защото Монев изоставя сцената и навлиза в бизнеса.

Към актьорството го връща ролята му на д-р Мазов в успешния лекарски сериал “Откраднат живот”, излъчван по Нова тв. Монев е поканен от продуцента Евтим Милошев за втория сезон и остава до последния 11-и. По време на снимките се срещат отново и с Вергов, който участваше в няколко от първите сезони в ролята на доц. Виктор Банков.

Докато сериалът се излъчва, а и дълго време след края му

непознати се обръщат към Моню Монев

все с “Докторе”

“Искрено се надявам сега заради “Капките” да ми запомнят името. Оставям настрана, че не знаят как се пише”, казва през смях актьорът.

Съвместната им работа с Вергов обаче не приключва със сериала. Следва комедията “Кафе с претенция” на Георги Марков, в която играят заедно с Иван Радоев и продължават да я представят у нас и в чужбина.

И с нея имат история със снимка. След като я показват в Лондон на 1 март 2020 г., разбират, че

в залата е била и Анабел Маркова -

съпругата на Георги Марков,

убит с печално известния “български чадър”. Тя отива при тях след края на представлението, снимат се заедно за спомен, а Анабел Маркова има една голяма молба - да ѝ изпратят самата пиеса.

Ден преди това - на 29 февруари, те представят предпремиерно спектакъла в Барселона. И край. Локдаунът заради коронавируса в света спира току-що започналото им турне. А то се оказва изключително успешно и с препълнени зали не само заради носталгията по българската култура, но и заради факта, че много малко хора знаят, че Георги Марков пише пиеси, а не само политически текстове и репортажи. Такава е и историята с Анабел Маркова, която само била чувала за “Кафе с претенция”, но никога не била виждала текста.

Пиесата е свежа комедия, чийто сюжет никога не остарява. 43-годишният Милчо (Юлиан Вергов), шеф на рекламно бюро, дава акъл на приятеля си Милко (Иван Радоев), който е нереализирал се архитект, как да е успешен в свалките. Двамата чакат две дами, заговорени случайно през деня в кафене на “Раковски”. В кулминацията на подготовката пристига неканеният Минко (Моню Монев) - научен сътрудник по старобългарски, избягал за малко при другарите си от жена си.

Впрочем пиесата е играна у нас през 1966 г., но само два пъти - в Габрово и Хасково, след което е спряна.

В края на миналата година актьорите подновиха турнето си с “Кафе с претенция” в чужбина. Сега им предстои в началото на март да я играят в Германия, след което най-вероятно ще заминат за месец за САЩ и Канада, където вече ги очакват.

Междувременно Вергов и Монев се засичат и пред камерата на “Петя на моята Петя” - един от най-новите игрални филми у нас.

Вергов леко се отдръпна от телевизионните сериали, но театърът продължава да го привлича неудържимо. В началото на лятото той очаква у нас да пристигне известният словенски режисьор Йерней Лоренци, който има намерение да постави в Народния театър пиеса за Орфей - нещо, което е обсъждал с директора на театъра Мариус Донкин още преди две години. Спряла го е единствено пандемията.

Тогава обаче пристигнал и изгледал “Богът на касапницата”, в която играе и Вергов. След постановката актьорите седнали в кръчма близо до театъра да хапнат. По едно време един човек влязъл, клекнал край Вергов и му обяснил на английски колко много ги е харесал в пиесата. Между другото споменал, че много иска да работи с тях. Какво разбрахте, като играем на български, попитал го учуден Вергов. Тогава мъжът се представил, а актьорите се хванали за главата - освен че е международно известен, той е познат у нас с постановката си “Илиада” в Сатиричния театър.