Българският тенисист Васил Младенов най-накрая се измъкна от разтърсвания от военни атаки Киев. След една седмица блокада в украинската столица Младенов пътува към родината, научи "България Днес".
Заедно с още наши сънародници бившия национал за Купа "Дейвис" успя да напусне Киев. Това стана с осигурените от българска страна автобуси. Васил и останалите наши сънародници се качиха на тях, след като се отвори безопасен коридор за двете превозни средства.
При напускането на Киев хората в двата автобуса чуват силен взрив. Шофьорите гасят двигателите и всички чакат в укритието на тъмно. По-късно разбират, че са се измъкнали на косъм от ракетен обстрел на селището Била църква.
"Това е най-щастливият ми първи март", споделя Васил след преминаването на украинско-молдовската граница.
Младенов, който в момента е треньор, бе заварен от войната в украинската столица.
"Дойдох в Киев през ноември, за да работя и тренирам. До последно не вярвах, че нещата ще ескалират толкова", сподели спортистът.
Той прекара пет дни в хотел срещу българското посолство. Времето му минава на най-долния етаж, в убежището. Това бе най-сигурното място в сградата.
"Това е основното ни местообитание. По стаите вече почти не ходим, защото наистина е опасно. Постоянно се гърми и има експлозии. Чакаме помощта на българските власти, за да бъдем изкарани от тук и да бъдем докарани у дома", разказа тенисистът в предаването "120 минути" преди няколко дни.
Сега той иска да забрави възможно най-бързо преживения ужас. 
"Това, което се случва сега в Украйна, промени всеки един от нас и завинаги промени хода на историята - споделя Младенов. - Взривове на ракети, изстрели от танкове, сирени, разрушени къщи, сълзи на майки, беззащитни старци и плачещи деца. Отнети животи. Невинни хора. Страх. Най-лошото е, когато по време на въздушен удар или залп от танкове осъзнаеш, че почти нищо не зависи от теб. Защото един човек реши да се разпореди с живота на другите и да натисне бутона "Огън". Сигурен съм, че след 40-50 години Русия ще се срамува от тази страница от историята си по същия начин, по който Германия сега се срамува от Хитлер и фашизма. Но тази кръв по ръцете не може да бъде изтрита с нищо и тя завинаги ще остане в аналите на човечеството. Искам да я забравя като лош сън. Но това НЕ БИВА да се забравя. Децата ни НЕ ТРЯБВА да страдат от войни, те трябва да помнят този ад и да предотвратяват повторението му на всяка цена. След като бях в центъра на Киев по време на бомбардировките, започвам да разбирам истинската стойност на фразите лека нощ и добро утро."
Коментари (0)
Вашият коментар