Ванга предрича на Ели Скорчева, че "на стари години ще носи златни ключове"

След дълго отсъствие актрисата

играе главната роля във филма

“Ало” на Стефан Командарев

Преди години при една среща в Петрич Ванга казва на Ели Скорчева, че “на стари години ще носи златни ключове”. Тогава актрисата е много млада и не може да разбере посланието на пророчицата.

Впрочем нали не сте забравили красивата актриса, която в началато на 80-те години превзе българското кино?

Едни сигурно я помнят като Вероника от тв сериала на Въло Радев “Адаптация”, други - като ентусиазирана активистка на СДС в първите сини митинги и шествия през бурната 1990 г., трети - като маркетинг-директор на застрахователната компания “БГ План”.

После актрисата сякаш изчезна. А тя просто влиза в най-тежката роля, която съдбата й отрежда - да се грижи за двамата си много тежко болни родители...

И ето сега, след 30 години, Ели Скорчева се завръща в киното. На 9 март в Шумен Стефан Командарев започва снимките на новия си филм “Ало”. В него Ели е в главната роля на пенсионирана учителка, която животът превръща в ало измамница.

Стартът на актрисата

в киното

е зашеметяващ:

става звезда още с дебютния си филм - тв сериала “Адаптация”, работното заглавие на който е “Лодкарю, заведи ме на другия бряг”. Любопитното тук е, че Ели Скорчева не иска да участва в този филм и отказва да ходи на пробни снимки.

Докато вървят изпитите за ВИТИЗ, почти под строй отвеждат кандидатите за масовка в снимащия се тогава тв сериал “Синята лампа”. Ели остава разочарована от хаоса на снимачната площадка, струва й се, че излишно се губи много време, всичко там й изглежда дори като несериозно.

И след приемането й в класа на проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ (една от 13-те от 1300 кандидати) си казва: Никакво кино, докато не завърши института. По тази причина дори не си дава и снимката за албумите в Киноцентъра.

Но нали животът е всичко онова, което ни се случва, докато ние кроим плановете си за него. Въло Радев така и не може да намери момиче за ролята на Вероника. Изнервен, нарежда на асистентите си да открият актриса, дори тя да няма снимка в Киноцентъра!

Този сериал обаче не стига бързо и лесно до зрителите. Сниман през 1977-а, той е показан по БНТ чак през лятото на 1981 г. Въпреки че Въло Радев е член на ЦК на БКП, някъде “отгоре” размахват пръст на филма. Не харесват посланията и внушенията му и карат режисьора да преработи филма и дори да промени финала.

След излъчването му една сутрин Ели Скорчева се събужда и разбира, че е станала известна. С колегите си от екипа тръгват на срещи със зрители из цялата страна. На тях научава дори някои истина и за себе си, усеща обичта на хората, раждат се идеи за следващи роли. Става изключително популярна и след години имиджмейкърите на СДС здраво ще експлоатират това.

Около две години след “Адаптация” актрисата отказва всички предложения. Може би съжалява само за “Бариерата”, там ролята на Доротея, за която я обсъждат, изиграва приятелката й Ваня Цветкова.

Но тогава и Въло Радев я съветва да не се хвърля в образ, който прилича на героинята й Вероника. Има опасност да се повтаря, а и да влезе в рамка, в която режисьорите постоянно ще я виждат и ще й предлагат предимно подобни роли.

Виж, поканата за “Търновската царица” е нещо съвсем друго. Сценарият е по класическата повест на Емилиян Станев, героинята е предизвикателство, партнира си със самия Стефан Данаилов - вече утвърдена звезда и секссимвол. Освен радост точно това партньорство обаче й носи и голямо разочарование.

В ден, в който двамата трябва да снимат важна сцена, Ламбо научава, че е излязъл номерът му за кола. Той напуска снимачната площадка и отива да си я купи. Казва, че някой от екипа ще подава репликите на Ели вместо него.

Само че тя много държи на партнирането с истинския герой (актьор), защото за нея е важна всяка негова реакция - вербална, визуална, психологическа и всякаква друга.

И отказва да снима

без Ламбо

Е, губят един снимачен ден, но накрая и Данаилов е щастлив, че колата е точно с пожелания от него цвят, и Скорчева е доволна, че си партнира с когото трябва. А и филмът става много добър.

Следват роли, които, за жалост, не дават възможност на актрисата да разгърне истинските си възможности. Но киното ни винаги е страдало от липса на силни женски образи.

Снимат Ели Скорчева в “Константин Философ”, “В името на народа”, “Ева на третия етаж”, “Дом за нашите деца” и др.

И идва времето разделно. През февруари 1990 г. излиза “Дефицит” на режисьора Хаим Коен, в който Ели играе главната роля. Но филмът минава почти незабелязано - киносалоните вече са празни, хората са на площади, барикади и в Града на истината.

Там е и самата актриса.

От СДС са я

включили в битката

срещу комунизма

Главните са съвършено непознати, а тя е известна, хората я обичат като актриса, радват се на хубостта й. Тя приема задачата съвсем отговорно.

Но включването й в “съпротивата” не е оттогава. Петър Слабаков я привлича в екологичното съзаклятие, тя подписва и декларацията срещу преименуването на българските турци. Повече от два месеца с информационна кола Ели Скорчева обикаля градчета, села и паланки в страната. Само с шофьор и техник за уредбите.

Свиква импровизирани митинги и агитира хората да подкрепят СДС. Част от местните й се радват, други я гледат с лека консервативна неприязън. А тя има професионалното предимство, че може да влиза в много образи и лесно да разбира проблемите на селяните, стекли се на мегдана.

Постепенно обаче реалностите на прехода смачкват еуфорията. Прагматизмът на някои от лидерите започва да я смущава. Поведението на други няма нищо общо с принципите на СДС. Основните идеолози на дясната идея започват да се държат като първи левичари и искат да копират действията на предишните: “Щом те така, и ние така!”

През 1991 г. на екран излиза “Мадам Бовари от Сливен” на режисьора Илия Костов, последният филм със значима роля за Ели Скорчева. В него тя има щастието да си партнира с известния испански актьор Хуан Диего и с рускинята Ирина Муравьова, участвала в окичения с “Оскар” за най-добър чуждестранен филм “Москва на сълзи не вярва”.

После настъпват трудни времена за актрисата и синята активистка. Филми няма, СДС се люспи и се свива като шагренова кожа. Без да я пита, Стоян Ганев я записва за член на “Обединен демократичен център” (ОДЦ), но тя отказва.

Волна душа е

и не обича

партийни рамки

И тогава взима едно от най-важните решения в живота си: по-добре е да се откаже напълно от киното, вместо да тлее в мижави ролички като във “Вампири, таласъми...” и да “умира” бавно като треторазредна изпълнителка в долнопробните чуждестранни екшъни, снимани в България.

Завършва мениджмънт и маркетинг на застрахователния бизнес и започва работа в дружество “БГ План” на Пламен Миронов. Но и там се среща с трагедията на събратята си кинаджии. Сценаристи и режисьори идват с нескопосани синопсиси на филми и я молят за пари. Предлагат й роли срещу финансиране. Отказва.

Започва работа в офиса на пловдивска строителна фирма. Тя разбира и от това - завършила е строителен техникум. През 2009-а, две години след началото на кризата и след като завършва последния си обект в столицата, фирмата закрива софийския си офис.

И Ели Скорчева се отдава на грижи за родителите си.

Когато има време, гледа някои български сериали. Но обикновено издържа до четвъртия епизод. Намира, че има доста прилични неща в тези сериали, но няма брилянтни. Не крие, че ако получи покана за смислена роля, няма да откаже.

Не сънува сцената и снимачната площадка, но всеки един сън й е като филм. В който обикновено тя играе ролята на спасител. Непрекъснато спасява хора и животни от пожари и други бедствия.

Има коефициент 182 по тестовете на “Менса”. Казва, че е интелигентна, но не и умна. Приемам това като скромност, макар че днес вече тя не краси човек.

Дали за Ели Скорчева не идва времето на “златните ключове”?!?

Ели Скорчева преди двайсетина години (вляво) и сега