Виктор Стоянов първоначално отказва да участва в “Ергенът”, но майка му го навива

Заради момиче се научил от интернет да плете и направил одеяло

“От екипа на “Ергенът” съобщават, че след излъчването на първия епизод предаването ще се казва “Завалията”, “ Гледах “Ергенът” и си мислех, че не е никак лошо да си сам”.

Ей такива шеги и подигравки се изсипаха в социалните мрежи още след първия епизод на риалити шоуто “Ергенът” по Би Ти Ви и превърнаха неизвестния дотогава Виктор Стоянов в най-обсъждания мъж напоследък.

След като видя участничките, ергенът се върна при майка си, написаха също в мрежата, без да знаят, че именно майка му е причината фитнес инструкторът да направи тв кариера.

В началото, когато го канят за шоуто, той отказва да участва. Стоянов никога досега не е гледал такъв тип чуждестранни формати, където един свободен мъж прекарва два месеца с над 20 непознати жени. Но идеята му харесва, защото знае, че любовта се появява на най-неочакваното място и дори в най-неподходящия момент.

Отказва се обаче, щом разбира, че снимките ще са в Турция. Не може да напусне работата си като мениджър на фитнес зала за толкова време. Но все пак се обажда на майка си почти веднага след срещата с екипа на Би Ти Ви и тя го подкрепя да участва. След като преосмисля предложението, той се съгласява. “Реших, че това е възможност за много нови запознанства и преживявания. Звучи абсурдно да се намери любовта на такова място, но нищо не се знае”, казва 31-годишният мъж. В началото много се притеснява, защото няма опит с непрестанното снимане на камерите, а и е стеснителен в новите си запознанства и не се отпуска лесно пред непознати.

Сега, когато се излъчват епизодите на предаването, той ги гледа нарочно по-късно, защото пак много се притеснява. “Аз знам само това, което съм преживял. Не знам какво се е случвало, когато ме няма. Нетърпелив съм да разбера дали съм успял да разгадая дамите и да си направя правилна преценка, или съм много заблуден”, разказва Виктор.

31-годишният мъж лесно се влюбва и винаги е напълно отдаден в отношенията си. Прави романтични жестове без повод. През годините е пътувал до другия край на България, само за да подари букет и да изненада момиче, в което е влюбен. 

Обикалял е цяла София късно вечер,

за да намери денонощен цветарски 

магазин и да купи роза

Друг път е купувал саксийка, в която да засади кокиче, което е видял случайно, за да го подари с мартеница. Преди няколко години пък купува вълна, научава се от клипчета в интернет как да плете и прави одеяло за момичето, което харесва. Според него подаръците трябва да се дават без повод, защото така се правят най-истинските изненади.

От десет години “ергенът” е фитнес инструктор и от време на време снима фотосесии като модел на дрехи. Той се е занимавал с най-различни неща, докато намери професията, която ще го удовлетворява. След като прекъсва връзката с професионалния спорт, не знаел какво ще му носи удоволствие.

Работил е с акции на борсата,

като барман, монтажист на 

телекомуникационно оборудване 

Но гребането е най-голямата му любов. Той се записва на този спорт, когато е в 6-и клас. Преди това е тренирал плуване, лека атлетика, футбол, карате. Да се занимава усилено със спорт, е желание на баща му. Три-четири месеца след като е започнал да тренира гребане, Виктор отива при него, за да му иска пари за членския внос. Тогава баща му го пита дали е сигурен, че това ще бъде спортът, с който ще се занимава. За да вземе парите по-бързо, Виктор набързо казва “да”.

Но след няколко месеца се оказва, че вече няма желание да ходи на гребане, защото неговите приятели са се отказали. Баща му обаче не му позволява и той да прекъсне. Напротив, кара го да тренира още по-усилено. Прави му домашна щанга с тръба и две саксии, пълни с цимент, и му брои всяко едно повторение, докато малкият Виктор е с буца в гърлото, защото не може да излезе с приятелите си навън. Когато започва да вижда резултатите в спорта, той вече няма нужда от контрола на баща си.

Всяка сутрин гребе на Панчарево, после отива на училище, след това тренира вкъщи. Благодарение на тези всекидневни усилия влиза в националния отбор, когато е на 15 години, и е най-малкият му член. Става неколкократен републикански шампион, участва на международни състезания и на световно първенство през 2007 година.

Когато е на 18 години обаче,

Виктор Стоянов чупи прешлен 

на суха тренировка, докато е на лагер. Когато се връща към София, няколко часа пътува, подпирайки се на ръце, защото всяко преместване го боли. “Баща ми ме носеше до тоалетната и банята, беше много унизително за спортист да ме носят като бебе, при положение че съм вдигал 2 пъти над моето тегло”, разказва Виктор. След това лекарите му предлагат два варианта: да се откаже изцяло от спорта или да се подложи на операция за поставяне на болт. Той, разбира се, избира втория.

След операцията трябва да се пази 8 месеца, но няма търпение, затова след третия месец започва да тренира, а след 5-я се качва в лодката. Един ден обаче отново изпитва голяма болка и разбира, че е натоварил кръста си, което може да доведе до повторно счупване. Тогава той се отказва от гребането завинаги.

Като дете Виктор е бил палав и много енергичен. Ходил е през лятото с приятелите си да събира бутилки, консерви и вестници, за да ги връща на вторични суровини. Така са събирали пари, за компютърни игри в залите. За първи път опитва жабешки бутчета, които сам е уловил. Ходи с приятелите си на езерото Панчарево да лови жаби с пръчка и крадена корда от баща му. След като хванал цяла торба, баща му приготвя този деликатес.

Като ученик Виктор пеел в училищния хор и обичал да рисува. Учителите казвали за него, че е “много интелигентно дете, но много мързеливо”. Любимите му предмети били математиката и историята. Рисуването и сега му е хоби, което практикува рядко, но винаги, когато изпитва някаква мъка, защото тогава се вдъхновява.

Любима храна и напитка?

Сутрин кафе, вечер бърбън, а храната - пица.

Любим предмет?

Бяло керамично кученце със златно пръстенче като каишка.

Най-голямата ви мечта сега?

Да стана певец. Може би и актьор, ако ме поканят, с удоволствие бих опитал.

Любимо място?

Панчарево, защото там мина огромна част от живота ми, и Малдивите.

Любим сезон?

Есента, защото е тиха. Емоциите утихват. Меланхолична и тъжна е.

Какво най-много харесвате в себе си?

Чувството си за хумор. Самоирония ползвам постоянно.

Какво може да ви вбеси?

Проява на неуважение. Ако някой не ме поздрави или се държи грубо без причина.

Ревнив ли сте?

Много.

На кого се доверявате най-много?

На себе си най-много. Обичам да изслушвам близките си за изборите в живота ми, но решението винаги е само мое.