Учени изследват ранната еволюция на човешката коса

Косата е важна характеристика на разнообразието и еволюцията на приматите, включително и на човека, като изпълнява функции, свързани с терморегулация, защита, камуфлаж. Еволюцията при окосмяването на диви примати обаче остава сравнително недостатъчно проучена доскоро, отбелязва електронното издание "Юрикалърт".

Изследователи от университета "Джордж Вашингтон" търсят факторите, които стоят зад вариациите на козината в дивата популация от лемури от семейство индриеви. Целта на учените е да установят какво е въздействието на климата, размера на тялото и цветното зрение върху еволюцията на окосмяването, съобщава БТА.

Те откриват, че лемурите сифака, които са родом от Мадагаскар, например, имат по-гъста козина при суха околна среда. Според изследователите както и при ранните хора, окосмяването на този вид животни помага да се защитават от силните слънчеви лъчи.

Лемурите, населяващи по-студените региони, пък са по-склонни да имат тъмна козина. Това е първото доказателство при бозайници за класически модел в природата, според който тъмните цветове могат да влияят на терморегулацията, тъй като помагат за абсорбиране на топлина от слънчевите лъчи.

Червената козина при лемури пък е свързана с подобрено цветно зрение. Според изследователите популациите, които могат да видят по-широка гама от цветове, е по-вероятно да имат червеникаво окосмяване.

Множество еволюционни фактори могат да влияят върху определена черта и силата им варира при различните видовете.

"Еволюцията на човешката коса остава мистерия, до голяма степен защото тя не се вкаменява", каза Елизабет Тапанес, водещ автор на изследването. "Лемурите, които изучавахме, демонстрират изправена стойка като хората и живеят в различни екосистеми като ранните ни предци" и според нея може да дават информация за еволюцията на човешката коса.

Според Бренда Брадли, доцент по антропология в университета "Джордж Вашингтон" и съавтор на изследването, разбирането за еволюцията на косата и разнообразието при други примати помага за запълването на празни места в човешка еволюционна история.

Данните от проучването са публикувани в изданието "Американ джърнъл ъв байолоджикал антрополъджи".