Обучаваните от тях хора доказват, че дори човек без зрение или ръка може да жонглира
Гледайте тук мини документалния филм на "24 часа" “Да жонглираш с усмивки”, представящ каузата социален цирк в България
Малцина у нас са чували какво е социален цирк. По света обаче това е много популярен начин за социализиране на деца от малцинствата и хора с увреждания. Учат се да жонглират, да правят акробатики и дори да карат юнисайкъл - колело с една гума. В Дания например има над 2000 такива места. В България обаче е само едно.
“Това е непознато нещо у нас. Чрез циркови дисциплини се подкрепят хора, които имат огромна нужда от това да повярват в себе си, да разберат, че и те могат. И нещо повече - социалният цирк
успява да лекува сериозни травми”,
разказва създателят на “Мини Арт” центъра Гео Калев.
Той и партньорката му Галина Риом-Ройбек работят от 4 г. в домове за деца, лишени от родителски грижи. Често посещават и столичната ромска махала “Факултета”, където запознават подрастващите с цирковото изкуство.
“Всеки е добре дошъл!” е мотото на Гео и Галина. Така в центъра се озовават всякакви хора. Дори такива, които просто искат да се забавляват в свободното си време. Освен от упражненията залата кънти и от игри на хокей с тенис топка вместо с шайба. А когато не отидеш при цирка, той идва при теб. Така от 3 г. тази социална кауза се пренася и в дом за възрастни хора с увреждания във Велико Търново.
“В началото тези хора сякаш единствено целяха да не попречат на някого, защото се притесняват от своята инвалидност, а сега доста неща се промениха. Те са активни. Общуват много по-емоционално”, разказва Гео Калев.
Пример за това е 24-годишният Митко. Преди 4 г. той е едно момче, което
живее между 4 стени и 2 програми на телевизора,
обграден от хора с тежки умствени заболявания. След като в живота му място намира социалният цирк и жонглирането, Митко започнал да вярва в себе си, да мисли за образование и добра работа, спомня си Гео. Но как незрящ или някой без ръка например би могъл да жонглира? Отговорът е жонгльорска маса. Това е специален уред, който помага на хората с физически проблем също да играят с цветните топки.
“Най-важното е, че всички се събираме тук, за да бъдем заедно, без значение откъде идваме и от какви условия. Бързо хората разбират, че няма никакъв проблем, ако някой няма ръка, защото може да жонглира с другата. Така че какво от това? Ние не си задаваме въпроси:
“Защо дрехите ти са скъсани?
Не изглеждаш като някой, който трябва да е тук”, казва най-главният инструктор Галина Риом-Ройбек. Завършила е акробатика на трапец в академията за модерно цирково изкуство в Копенхаген “Афук” и е световен шампион по каране на юнисайкъл. Тя е израснала в Дания и все още говори български със затруднения, върнала се е преди 5 г.
Всъщност Галина е българка. Родена е в Ямбол, но на 4 г. е осиновена от датско семейство. Сама казва, че винаги е носила със себе си травмата от това, че няма спомени от родината си. Докато живее в Дания, научава и че закриват домовете за деца у нас. Така вижда последен шанс да се върне към детството си и пристига в България, а малко по-късно намира и призванието си - да учи на цирково изкуство децата, които споделят нейната съдба.
Тя е сред малцината, които в топлите дни могат да бъдат забелязани
из столичните улици на колело с една гума
Със същото колело успява да мине и велопредизвикателството “Витоша 100”.
Гео и Галина са организаторите и на цирковия фестивал “Мини Арт фест”, в който участие вземат различни циркови формации. С представления на открито, игри, в които всеки може да се включи, и опити от всеки да се качи на юнисайкъл. Така преминават фестивалите. Така и двамата циркови артисти си представят съвременния цирк - да не е затворен под шапито, а да е близо до хората.
Коментари (0)
Вашият коментар