Мартина Пенева, дъщерята на Наско от Б.Т.Р.,пее, но стана актриса

Качва се на голяма сцена още в

първи курс в НАТФИЗ, сега е с

главна роля в “Ромео и Жулиета”

Едва на 25 г., завършила НАТФИЗ само преди две години, Мартина Пенева вече изнася сама цяло представление на гърба си. На нея режисьорката Ана Батева поверява да изиграе моноспектакъла “Аз победих”. И не само това, в пазарджишкия театър тя е с главна роля в “Ромео и Жулиета”, в “Дон Кихот” си партнира с Иван Бърнев, на сцената е също с “Албена”, “Мислопрестъпление. 1984”, “Чайка”, а пред софийска публика участва във “Вуйчо Ваньо”. И въпреки че може да трупа дивиденти с името на баща си, тя не го прави. Мартина е дъщеря на Наско от Б.Т.Р., но вероятно съвсем скоро ролите на популярност ще се разменят и вокалът ще чува за себе си, че е таткото на нашумялата актриса Мартина Пенева.

Нежна, красива и много талантлива, тя е от новото поколение български актьори, които завладяват театралната сцена, и тепърва ще чуваме все по-често за нея.

Не е странно, че не избира някаква точна наука или офисна работа. И двамата ѝ родители се занимават с изкуство, макар и различно. Баща ѝ е едно от най-популярните лица на музикалната сцена, майка ѝ Силвия дълги години бе сред най-търсените гримьори, но заради любовта си към животните направи хотел за котки и прекарва много от времето си в спасяване на бездомни животинки.

Към актьорството Мартина се насочва още като дете. Преди да се пробва на това поприще, тренира лека атлетика и волейбол. Известно време се занимава и с конна езда, която тогава много я увлича. През лятото по цял ден била на конната база в Борисовата градина, където, освен че яздела, обожавала и да се грижи за конете. Един ден майка ѝ я попитала защо не пробва с актьорско майсторство, тъй като много добре имитирала хора от репортажи в “Господари на ефира”. “Въпреки че

бях влюбена

в конете,

реших да опитам с нещо ново. В началото изобщо не ми хареса, трябваше да излизам на сцена, а бях много притеснителна. Първите година-две лъкатушех дали да продължа, но постепенно се запалих”, разказва Мартина. В 7-и клас започва да ходи на актьорско майсторство в “Сълза и смях” при Диана Досева, с която сега са колежки в пазарджишкия театър. После се преместила в МОНТФИЗ при Йордан Славейков и Димитър Касабов. Накрая се озовава при своя най-голям учител Петър Върбанов в студио “Игра”, където вече категорично решава, че това е нейното бъдеще.

Завършвайки столичното 35-о училище с профил френски и английски, заявила на родителите си, че ще кандидатства само в НАТФИЗ. Майка ѝ напълно я подкрепила, мотивирайки се, че трябва да се фокусира само върху едно нещо. Баща ѝ обаче я посъветвал да запише още нещо за всеки случай и Мартина обмисляла идеята да кандидатства евентуално и философия, но се отказала. Първия път я скъсали на изпита, но следващата година го издържала. През тази една свободна година работи с майка си, която по онова време тъкмо била купила заведение. Мартина го менажирала, организирала събития, паралелно с това работела като барманка в друго заведение, за да усвои тънкостите и да може пълноценно да помага на майка си. В някакъв момент обаче семейното заведение било преобразено в хотел за котки. “Между двете кандидатствания работех и върху самочувствието си, защото на изпита ми казаха, че не съм достатъчно уверена”, разказва актрисата.

В НАТФИЗ влиза в класа на професор Иван Добчев и Маргарита Младенова. Подходът на преподаване бил много различен и е благодарна, защото научава изключително много. “В началото се опитвахме да имитираме, а те ни показаха, че

актьорът не

трябва да играе,

той трябва да е тук и сега в обстоятелствата. Научихме се да мислим като творци, трябваше да четем широк спектър от литература, което ти дава огромен мироглед”, разказва Мартина.

Още в първи курс, два месеца след като започнала да учи в НАТФИЗ, стъпила на голяма сцена. Режисьорката Катя Петрова я избрала да играе в “Роня, дъщерята на разбойника” по Астрид Линдгрен в театър “София”, което е изключително вълнуващо преживяване за прохождащ актьор. След като се дипломира, я вземат в пазарджишкия театър, където е щастлива, че правят много стойностни текстове. Освен в театъра вече има роля във филма “Бащата” на Кристина Грозева и Пепи Вълчанов и в минисериала “Животът на Жоро”. За ролята си в моноспектакъла “Аз победих” разказва, че героинята ѝ има свръхамбициозни родители, които искат да я превърнат във вундеркинд. Резултатът е - момиче с тотално потъпкана идентичност, което започва да има сериозни емоционални проблеми, но тогава се появява момче. Мартина се радва, че в този спектакъл има възможност и да пее. Музикален педагог е посещавала в НАТФИЗ, а после по собствено желание е продължила с уроците. Сега се учи да свири на китара и се надява някой ден да има време да опита и с пиано.

Въпреки че баща ѝ е толкова успешен певец, никога

не е искала професионално да се занимава с музика

Иначе като меломан е минала през всякакви стилове - класика, джаз, рок, психеделичен рок, харесва и ориенталска музика заради дълбочината, която има. Неотдавна била на фестивал в Пловдив, където останала истински впечатлена от смесицата между електронна музика и църковно пеене. Иска ѝ се непрекъснато да научава нови и нови неща.

За баща си казва, че изключително много се гордее с него, но отношенията им са си техни, за вкъщи, и не иска да се прекрачва тази граница. Тя е първото бебе в Б.Т.Р. и съвсем нормално е получавала много внимание от всички. Израснала е с групата. “Те са ме преобували, преобличали, напишквала съм барабаниста Илиян Диков. Като поотраснах, започнаха да ми мерят височината на касата на репетиционната. На концерти пък винаги съм била най-отпред пред сцената”, разказва Мартина. И сега не пропуска концерт на Б.Т.Р., последния път взела със себе си колеги от театъра и не спрели да танцуват и пеят с бандата.