Бившият футболист и настоящ треньор продължава да учи, интересно му е
233 мача за “Левски”. 4 пъти шампион, носител на 6 купи на страната, 1/4-финалист за купата на УЕФА.
Първият капитан на български отбор, извел съиграчите си на терена в мач от групите на Шампионската лига. 29 участия в представителния тим на страната. Треньор на отбори от първото ниво на българския футбол, а сега на юношите на “Левски” до 19 години.
Това е кратката визитка на
един първокурсник
в Университета за
национално и
световно стопанство
в София. Името на студента е Елин Топузаков.
“Аз винаги съм бил любознателен за всичко в живота и света. От малък - смея да твърдя, бях отличен ученик. Поне до гимназията. История, география, други сфери от живота са ми били доста интересни. Даже по време на лагерите като футболист съм чел доста книги. Така че исках да е нещо различно от спорта, понеже вече
като треньор
имам най-високия
лиценз “Про”
А и исках да е нещо, от което да придобия различен вид знания, а не да завърша някаква друга специалност в НСА. Така че основната цел беше да обогатя себе си като човек и за тази цел трябваше да е нещо коренно различно от спорта и футбола”, разказва Топчо, както го наричат левскарите, а и не само те.
Той е от футболно семейство - баща му Минко и чичо му Калин са вероятно най-известните играчи на “Димитровград”. Самият Топузаков също стартира кариерата си там, преди да премине в “Левски” и да изгради забележителната си кариера.
Специалността му не е точно икономическа, а “Мениджмънт и администрация”. Разбира се, в нея има и основи на правото, и основи на икономиката. Но според него тази специалност, първо, е интересна, а второ, не е толкова тежка като чисто право или чиста икономика.
Неговият голям приятел Кирил Евтимов, с когото поддържат форма и поне два пъти в седмицата играят футбол на малки вратички, му подхвърля идеята, че е добре да специализира нещо различно от футбола и спорта. Топузаков обмисля идеята му пет-шест месеца, докато накрая се решава на тази стъпка след внимателен анализ на специалностите.
“Отвсякъде получих положителни отзиви и поощрение за това мое решение. Естествено, аз обмислих добре нещата и съм наясно, че в треньорската кариера има моменти, когато си без работа. Идеята беше да се запиша за дистанционно обучение, когато
лекциите и изпитите
са най-вече онлайн,
и то предимно
през уикендите,
за да не ми пречат на бъдещата работа. За момента не ми пречи, успешно съчетавам и двете”, обяснява избора си петкратният шампион на България.
Все пак признава, че това е съкратен курс. За него не е кой знае какво като материал. Но за два дни - събота и неделя, лекции по един предмет от девет до три или четири часа са си немалко натоварване. Освен това самоподготовката във въпросното дистанционно обучение е много важна.
Тестовете, които също са онлайн, той си ги полага успешно, а те формират от 50 до 60 процента от оценката. Отделно всеки преподавател дава задачи или за курсова работа или за някакъв казус, който трябва да бъде решен. Тези домашни работи също са важна част от формиране на оценките.
Вече мина и първата му сесия. Учудващо добре за самия него, както признава.
“Наистина, положих много усилия и отделих много време. В началото, признавам си, бях притеснен. Особено за първите един-два изпита, защото просто съм изгубил навика да съм спокоен, да знам, че имам определен времеви диапазон. Ако не успея да се справя в срок, тестът се затваря автоматично. Но това беше за първите два изпита. После за третия, четвъртия и петия рутината и особено фактът, че първите два ги взех успешно, ми дадоха самочувствие, че и с другите мога да се справя за необходимото време. Стана малко по-леко. И сега с две четворки и три петици на първа сесия мисля, че трябва да съм доволен от себе си”, разкрива впечатленията си първият капитан на български отбор в Шампионската лига.
С учудване открива за себе си интересни предмети, за които преди това не е знаел нищо.
“Примерно една “Статистика”,
въпреки че е прекалено богата
на формули,
ми е много интересна. “Основи на публичната администрация” също, “Основи на правото”, който ще имаме и през втория семестър. Неща, свързани с книгите, които съм чел, и филмите, които съм гледал. Със сигурност ще положа усилия и ще отделя време, за да обогатя знанията си”, признава бившият национал.
Вероятно повечето му съкурсници знаят кой е, защото вече имало няколко случки. Когато преподавателят приключи с лекцията си, студентите задават въпроси, а Топузаков не е изключение. Та тогава се случва преподаватели да казват: А, това е познато име. И после - ама кой е, защо е и така нататък. Така че колегите от неговата група, че и от целия поток знаят кой е.
Нормално е и преподавателите да се изненадат, защото - по неговите думи, не е първа младост. А и
когато видят познато
име, а неговото
е и по-специфично
Може би смятат, че малко е поизпуснал времето за учене, но той не мисли, че това е проблем и не се притеснява.
През първия семестър обаче не е празнувал 8 декември.
“Все още нямам навика. А и все пак обучението ни е онлайн, макар че си имаме и вайбър група с колегите. Но може би, като завършим втория семестър, съответно първата година, успешно, през лятото, когато и пандемията отшуми или поне отслабне, ще се срещнем, за да се опознаем. Нашият поток е някъде към 120-130 души, така че ще е голяма опознавателна среща”, обяснява Топузаков.
Признава, че със сигурност в началото не е мислел за конкретното приложение на бъдещото си второ висше образование, но в течение на времето разбира, че мениджмънтът и администрацията имат приложение в доста държавни институции.
Според него в днешно време е добре да си гъвкав, да си мобилен, а това означава да имаш определен набор от знания не само в една сфера.
Първо тръгва само с идеята да си обогати знанията, но след това разбира, че никой не знае какво ще му предложи животът, затова трябва да бъде готов.
Коментари (0)
Вашият коментар