Георги Мамалев като огледало на политиците ни

Големият актьор в ролята на Големанов в Народния театър

Най-после в Народния театър се погрижиха да намерят роля, която прилепва като ръкавица на Георги Мамалев. Той е в центъра на комедията “Големанов”, написана от Ст. Л. Костов така, че репликите и ситуациите се отнасят и за нашето съвремие.

Мечтата на политика Големанов да стане министър се превръща в обсесия, изменяща живота му и отношенията в семейството му. През 60-те години Георги Калоянчев изигра Големанов в постановката на Нейчо Попов и скъса зрителите от смях. Той знаеше как да натисне сцената, така че да стане комична. В Сатиричния театър това беше висша форма на изкуството на смеха. Така

кандидатът за

министър на Калата

изглеждаше

глупавичък

и често наивно еднолинеен. На хората около него някак си им се искаше да го подхлъзнат, за да се развлекат с това, което виждат.

Сега Жоро Мамалев представя сериозен човек от партията на Шефа (не го виждаме, но за него се говори непрекъснато). Той не изпада в комични положения, че да изглежда смешен в очите на околните. Да стане министър, е сериозна цел и тя е завладяла всекидневието му. Тежката подробност е, че химерата да види бай Йовчо Големанов като министър владее най-близкия му сътрудник Горилков (Валери Йорданов), свой човек във всяко отношение, който непрестанно подклажда амбицията на Големанов.

Режисьорът Стоян Радев умее да снабдява персонажите около главния със собствени характерни черти, които са важни за контактите с главния. Сега работи отлично изборът му да е по-млад актьор за Горилков, и то Валери Йорданов, който може да демонстрира горещ ентусиазъм и най-искрен патос у своя герой. Неговият Горилков не е смешен, а съвсем навит поддръжник на Големанов, така да се каже, второто лице на политика. По едно време той се изпуска и моли бъдещия министър за пост в новата конфигурация, но това е троха в присъствието му на опитен и предан администратор.

Мамалев показва как

мечтата да стане

министър потиска

всички разумни

доводи

в едната или противоположната посока. Има нюанс на признаване, че не му помага ниският ръст, но незабавно той преодолява със самохвалба “лошите” мисли. Негативните черти на неговия характер – скъперничество, самовлюбеност, ужасен егоизъм – наливат отрова в погледа към амбициите му, класирани евентуално като позитивни прояви.

Именно тези черти настройват с отблъскване сина Любомир (Ненчо Костов) и дъщерята Вена (Жаклин Даскалова). Жаклин и Ненчо играят съвременни млади деца на богаташ, ама скръндза. Присъствието на Жаклин е по-сложно, тъй като Вена трябва да се измъква от демодираните флиртове на Чавдаров (Стоян Пепеланов).

Заслуга на автора е, че разнообразява фауната на политиците с “продажбата” на Вена от баща ѝ, готов да стори и най-неморалното в името на мечтата си.

Заслуга на режисьора е, че разработва обкръжението, което наричаме второстепенни персонажи, също така внимателно и детайлно, както главните герои Големанов и Горилков. Щом постига сериозно и недвусмислено поведение на кандидат-министъра, режисьорът си позволява да вкара пестелива гротеска за жанрово освежаване (баба Гицка на Карла Рахал, Илиева на Бойка Велкова, Криводренски на Павлин Петрунов, Драгиева на Албена Ставрева).

Композитор на спектакъла е Теодосий Спасов, декорите са на Никола Тороманов, костюмите – на Елица Попова.