Актрисата Даяна Ханджиева аха да стане учителка по биология в Уганда

20 африканчета посрещат българката с Дунавското хоро, след месец там тя плаче на раздяла

От 15-годишна актрисата Даяна Ханджиева си мечтае да посети Африка, но всеки път си намира някакви “глупави оправдания” да не го направи, както казва тя.

Затова пък миналия месец най-накрая стъпва на континента - първо в Уганда. “Това беше образът на Африка такъв, какъвто винаги съм си го представяла”, казва актрисата, позната от сериала “Скъпи наследници”.

Тя тръгва с всички страхове, породени от предаванията, които е гледала за Африка. “Не знаех как ще реагира организмът ми нито на храната там, нито на водата, дали ще преживея малария, ако не дай си боже ме ухапе грешният комар”, обяснява Ханджиева. Освен тези притеснения тя трябва да бъде и много бдителна заради високата престъпност. “Когато спираме с колата на светофара, вдигаме прозорците, за да не мине някой бързо да ти вземе телефона.”

Всъщност Даяна се решава да замине заради Даниел Делибашев, основател на фондацията “Усмивка за Африка”. Сега, когато вече отново е в България, е наясно, че ако беше заминала сама, едва ли щеше да знае къде точно да отиде и какво да прави. “Благодарение на него успях да преживея Африка и Уганда конкретно не като турист, а като живееща там.” “Бях на екскурзия с кауза” - така описва пътуването си до континента.

Двамата се познават от 4 години и след като Даниел разбира за амбициите на Ханджиева да замине за Африка и да помага там с каквото може, при всяко свое пътуване я кани да отиде с него. Актрисата тръгва, готова да помага за новия проект на Делибашев - да направят спални помещения в едно от училищата за децата, които няма къде да спят. “Бях готова вече с ръкавиците, чука и пирона”, смее се тя.

На място обаче намира да прави още нещо много важно - да популяризира чрез социалните мрежи живота на угандийците и да покаже как се справят с неволите там. “Иска ми се българите да се научат как позитивно да отвръщат на трудностите в живота и да не се фокусират върху гадното, защото това нищо не променя”, казва тя. Вече е видяла с очите си как хората там оцеляват ден за ден и въпреки голямата бедност не са вглъбени в нея.

Центърът за деца в Уганда, където актрисата прекарва най-много време, е нещо средно между занималня и пансион. Но не само тя помага на малчуганите. Намира време да се учи на различни музикални инструменти и танци, традиционни за местните. Дори си е купила адунгу - сводеста арфа, на която и досега се упражнява. “Там всичко е ритъм и енергия”, казва тя. Голяма радост за децата били въжето и ластикът за скачане, които актрисата им занесла.

“Децата в Уганда са най-големите слънца, които съм виждала”, твърди Ханджиева. В деня на пристигането ѝ в столицата Кампала те я посрещат с традиционни танци и музика, като пеят и български песни. Но най-голямата изненада е Дунавското хоро, което изиграват. Накрая 20 деца се втурват да прегръщат Даяна, без дори да я познават. “Това така ме спечели, че ми беше най-трудното, с което се разделих.”

Още в първия ден актрисата подарява сърцето си на тригодишната Рошана. Момиченцето било по-свито, дори не се усмихвало, но с времето се привързало към Даяна.

“В Африка всички искат да бъдат образовани”, разказва тя, като за разлика от много други деца угандийчетата с желание ходят на училище, но рядко имат финансовите възможности за това. С Делибашев често обикалят училищата, за да видят как са децата. Когато стигат в едно от тях по пътя към гр. Кабале, в една от стаите няма учител и Даяна влиза в ролята на преподавател. Тя попада в час по биология и се хваща за главата, защото урокът, който трябва да разкаже, е за кръвоносните съдове и кръвообращението. А тя се страхува от кръвта. Затова решава да покаже на децата някои жестове от международния жестомимичен език, който от известно време изучава.

Много от децата в Уганда живеят в сиропиталища, вижда актрисата, но разбира, че там са и най-веселите. “Те се съсредоточават върху това, че са живи, че са облечени и че имат какво да ядат в момента”, пояснява тя.

По думите ѝ в Уганда всеки търси начин да оцелее. Някои се занимават с търговия предимно на плодове, други отглеждат кози и крави.

Уганда се дели на региони, като актрисата е била в най-големия - Буганда, където се намира столицата Кампала. Във всеки регион се говори на различен език, затова Даяна може да се похвали, че е научила думи от “столичния език”. Интересно е, че там обидните думи са рядко използвани. Дори когато в училище се учи биология за анатомията на човека, се използват английските думи за половите органи, защото техните се смятат за обидни.

Доста странни за Ханджиева са и някои типични за Уганда традиции. Една от тях е ритуалът по обрязване, тъй като се прави без упойка и пред цялото село, когато някое момче е готово да се задоми.

Ханджиева е потресена и от историята за остров Punishment, известен с това, че навремето там са заточавали забременелите без брак жени. Те са били срам за семейството, защото няма да могат да бъдат продадени като булки.

Но може би най-големият шок за актрисата е шофирането в страната. “Трябва да имаш очи навсякъде, да си много внимателен и да оцеляваш на пътя”, разказва тя, като е видяла общо пет светофара и две пешеходни пътеки в цяла Уганда. По-страшни обаче са мотопедите “Бода Бода”, които изпълняват функцията на такси. “Спират един в друг и изпреварват в насрещното”, обяснява Ханджиева и определя шофирането там като увеселителен парк.

Полицаите пък били най-корумпираните хора. “Има случаи, в които полицай те спира, без да има някаква причина, и ти казва да му дадеш някакви пари и ти му даваш, защото иначе все ще намери причина, че те е спрял.”

Приключението Африка за Даяна приключва в началото на март. Казва, че отдавна не е плакала, но когато дошъл моментът на раздяла, това се случило. “При първа възможност, когато имам поне един свободен месец, заминавам пак за Африка”, заяви тя.

“Не мога да кажа, че съм се променила за времето, което изкарах там, но вече знам посоката, в която искам да вървя и мисля”, твърди Даяна.

Сега тя отново се е посветила на професията си и репетира за постановката “Убийствен полет”, която е по европейски проект за развитие на културата на по-малките населени места.