Трима велики мъже разсъждават върху края на книгите

В началото на месец ноември на българския книжен пазар се появи сензационната книга за книгите „Това не е краят на книгите", първо заглавие от новата поредица на издателство „Ентусиаст" - Enthusiast LIBRIS. Темата за бъдещето на книгата, такава, каквато я познаваме до момента, става все по-актуална с масовото навлизане на електронните книги. Във време на пазарни войни за облика на писаното слово, докато се забавляват, трима велики мъже разсъждават над съдбата на книгата и издателския бранш по света. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, Умберто Еко, Жан-Клод Кариер и журналистът Жан-Филип дьо Тонак, разговарят за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия. В „Това не е краят на книгите" читателите ще открият много провокативни твърдения, неочаквани и дори скандални тези, които ще променят тотално представите им за книгата и четенето.

В навечерието на бума на електронни книги, които са на път да променят културата на четене, известният френски журналист и писател Жан-Филип дьо Тонак кани Умберто Еко и Жан-Клод Кариер да концентрират мислите си върху съдбата на книгите от хартия. Тримата си устройват своеобразен шампионат със знания по десетки теми - от Сътворението на света до интернет, от културата на безкнижните племена до епидемията от автори и разнообразието от книги днес. Записът на интервютата под надслов „Не се надявайте, че ще се отървете от книгите" (буквалният превод на оригиналното френско издание на книгата), инициирани и водени от Жан-Филип дьо Тонак, е реализиран по време на няколко частни срещи през 2009 г. на две места в различни държави - в жилището на Жан-Клод Кариер в Париж и в планинската къща на Умберто Еко в Монте Чериньоне, Италия. В продължение на целия разговор Еко и Кариер отговарят на общо 64 въпроса и дори засягат темата за България - за тракийските съкровища, за римския колизеум, както и за траките като народ без писменост.

„Това не е краят на книгите" е забележително четиво - синтез на потенциала на двама съвременни интелектуалци, притежаващи уникална обща култура и способност да я интерпретират, като боравят с огромна по обем многостранна информация, както и ведра, оптимистична и енергична битка за бъдещето на книгата. Книгата представя световноизвестните автори в една по-различна и непозната светлина - тази на обикновени читатели, ревностно защитавайки четенето. Авторите водят многочасов разговор за книгите и писателите - от Омир, Еврипид, Софокъл и Платон до Кафка и съвременните европейски и американски философи. Книгата съдържа малко познати случки с големи творци, интересни житейски ситуации и оригинални коментари на иновациите от последните 20 години като интернет, компютърни програми, електронни книги са професионални и много любопитни.

Освен забавно и любопитно четиво, „Това не е краят на книгите" е ценно издание от научна гледна точка, което представя не само съдбата на книгата, но и нейната история, отвежда в „кухнята" на издателския бизнес. Българското издание на книгата притежава уникален справочен апарат, който отсъства във френския оригинал. Беседата между тримата е със силно фактологичен характер и това обстоятелство провокира генерирането на 465 препратки към заглавия на произведения, цитати и библиографски описания на книги, стотици исторически и съвременни факти, имена на исторически и религиозни личности, автори, издатели, колекционери, художници, режисьори, актьори, учени, политици и др. Дискутираните понятия са поместени в подробен предметен показалец.

Българският вариант на „Това не е краят на книгите" е надстроено и с паралингвистичен слой - дизайнерско решение, което превръща изданието в иновативна флипкнига. Във външното поле на страниците са заложени стоп-кадри, които при бързо прелистване пресъздават движеща се анимация. Сценарият включва 18 илюстрации, изобразяващи 18 фази в еволюцията на формите на книгата. Периодът покрива около 17 000 години битие на идеята за „книга" (от праисторията до днес), потвърдено и от събеседниците Еко, Кариер и Тонак. В края на изданието е поместено приложението „Еволюция на книгата в кадри" с опис на всяко изображение от flipbook анимацията.

Сред темите в „Това не е краят на книгите" са: история на писмеността, еволюция на книгата, масовото унищожаване на книги („цензура с огън") и масово нежеланите книги („книги в Ада"), за книгите, оцелели благодарение на крадци, за книгите, които никой не е виждал и за книгите, за които нищо не знаем, за книжната зависимост, за мнемотехниките в древността и съвременните носители на памет. За съвременното състояние на знанията, четенето, библиотеките, кинотеките и филмите, за диктатурата на информацията и интернет, за безумните автори, снобите и глупаците, за симптомите на настъпващото невежество дори сред грамотните и образованите. И тъй като и двамата автори честно си признават, че „обожават глупостта", разказите им изобилстват със смешни и дори куриозни сюжети.

Разговорът на тримата има и енциклопедичен аспект - за любознателните читатели са дадени липсващите до момента отговори на изконни въпроси:

• Кои са първите книги?
• Кой е първият автор?
• Кой е първият печатар?
• Кой е първият, който е пишел за пари?
• Кога се появяват първите подвързани печатни книги?
• Кой пръв описва виртуалния свят и теорията за "време-пространство" на Айнщайн?
• Кой пръв описва "киното"?
• Коя е първата флашка?
• Писал ли е Христос?
• Коя е най-красивата книга на света?
• Коя е една от най-опасните книги на света?
• Кои книги не са за четене?
• Кой европейски народ единствен все още пише писма на ръка?
• Къде са най-ниските тиражи на бестселъри?
• Какво не са предсказали фантастите?
• Коя ще е най-търсената професия в бъдеще?

Тримата събеседници имат и други съвместни изяви. В популярната по цял свят книга „Беседи за края на времената" от 1998 г. участват отново Жан-Клод Кариер и Умберто Еко, а въпросите и в нея са задавани от Жан-Филип дьо Тонак. Умберто Еко е автор на заключението на енциклопедията „Смъртта и безсмъртието" от 2004 г., в чийто екип отново е Жан-Филип дьо Тонак.

Научете повече за изданието от тук.

За авторите

Умберто Еко е професор по семиотика в Университета в Болоня, изследовател на комуникацията със знаци и символи, медиолог, историк, медиевист, естетик, критик и писател. Запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с 50 000 тома, от които 1200 редки издания.

Роден е на 5 януари 1932 г. в гр. Александрия, Италия. Живее в Милано. Започва кариерата си в сферата на медиите - сътрудник в италианската телевизия RAI, после работи в книгоиздателства и публикува ежеседмични коментари в италианския вестник L'Espresso. Тематичният обхват на научните му изследвания е в спектъра от Св. Тома Аквински през Джеймс Джойс до Супермен. Преподава естетика и теория на културата в университетите в Милано, Флоренция и Торино. Професор по семиотика в Болонския университет от 1971 г. Директор на Collège de France.

Своя дебют в романистиката прави през 1980 г. с „Името на розата" (екранизиран през 1986), следван от още пет романа „Махалото на Фуко" (1988), „Островът от предишния ден" (1994), „Баудолино" (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана" (2004) и „Пражкото гробище" (2010 г.).

Сред около 70-те му нехудожествени книги (академични и есеистични) могат да се откроят „Поетиката на Джойс" (1965), „Отсъстващата структура: Увод в семиологията"(1968), „Трактат по обща семиотика"(1978), „Границите на интерпретацията" (1990), „Кант и птицечовката" (1997), „Връща ли се часовникът назад" (2006), „Растителната памет и други истории за библиофилията" (2007) и „Изграждане на враг и други случайни истории" (2011).

През 2004 г. Умберто Еко публикува илюстрирания сборник „История на красотата", последван през 2007 г. от „История на грозотата" и през 2009 г. от „Vertigo", кръговрат от образи, понятия и предмети.

Посещавал е България четири пъти, последно през 2004 г.

Жан-Клод Кариер е френски сценарист, писател, театрален и кинодраматург, режисьор, актьор, „енциклопедист от епохата на братя Люмиер", по собственото му определение. Запален колекционер на книги - притежава лична библиотека с 30 000 тома, от които 2000 старинни издания.

Роден е на 17 септември 1931 г. в семейство на винопроизводители, в чийто дом няма нито една книга. Но още петгодишен прочита „Приказки и легенди на Индия" и увлечението му по индийския епос остава до днес. След бакалавърска и магистърска степен по история изоставя призванието си на историк заради рисуването и писането.

През 1957 г. публикува първия си роман „Lizard" и се среща с кинорежисьора Пиер Етекс, с когото прави първите си стъпки в аудиовизуалното изкуство като съавтор на късометражни и игрални филми. Неговото сътрудничество с Луис Бунюел продължава през последните деветнайсет години до смъртта на големия режисьор. В същото време Кариер продължава кариерата си като драматург и адаптатор за филмите на режисьорите Милош Форман, Фолкер Шльондорф, Уейн Уонг, Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда и Питър Брук. Жан-Клод Кариер е сценарист на 135 филма в периода1961-2012 г., сред които „Този неясен обект на желанието" (1977); „Хусар на покрива" (1995); „Тенекиеният барабан" (1979), „Призраците на Гоя" (2007), „Завръщането на Казанова" (по романа на Артур Шницлер) и др. Кариер е прочут и с адаптирането на литературни произведения като „Сирано дьо Бержерак" и „Непоносимата лекота на битието". Филмовата му биография включва 10 награди (включително Оскар) и 12 номинации.
Жан-Клод Кариер е автор и на романи, статии, пиеси, стихове, както и на световноизвестния „Речник на глупостта и погрешните преценки". Редица от неговите издания вече са библиографска рядкост.

Жан-Филип дьо Тонак е френски журналист, редактор и писател. Автор е на популярната книга „Глупците като мъдреци, гръцки и римски сцени" с Роже-Пол Дроа, на „Универсален речник на хляба" и на книга за Боб Марли. Редактор е на енциклопедията „Смъртта и безсмъртието". Най-новата му книга е посветена на катарите.