Мадлин Олбрайт - бежанката, която стана първата жена държавен секретар

Жената, описала Путин като “почти влечуго”, си отиде от рак на 84 г.

Мадлин Олбрайт беше първият високопоставен служител на САЩ, който се срещна с Владимир Путин малко след рязкото му издигане на поста президент на Русия през 2000 г.

Двамата говорили близо три часа за всичко - от отношенията на Москва със Запада до използването на клечки за китайска храна. В последната статия на “Таймс”, публикувана малко преди тя да почине от рак в сряда на 84 години, бившият държавен секретар припомни първоначалните си впечатления от руския лидер.

“Путин е малък и блед”, казва тя, “толкова студен, че е почти влечуго”. Тя го описа като дълбоко “смутен” от разпадането на Съветския съюз и “решен да възстанови неговото величие”. Точно преди месец Олбрайт размишляваше над съдбата на Путин и неговото нахлуване в Украйна. Тя заключи, че руският лидер с неговия изкривен светоглед е на път да направи историческа и “катастрофална” грешка, която ще го опозори.

По време на кариерата си във външната политика, продължила близо половин век, Олбрайт често е била зловещо прозорлива, особено за Русия и трагедиите в Европа, отбелязва сп. “Ню Йоркър”. В крайна сметка тя познаваше отлично района, тъй като е родена в Европа, в бивша Чехословакия, през 1937 г. Семейството ѝ първо избягало от нацистите на Адолф Хитлер, а по-късно от комунистите на Йосиф Сталин, докато се разширяват дълбоко в Европа. Тя кацнала с близките си в Колорадо на 11 г. и станала гражданка на САЩ на 20 г. Подобно на много имигранти от първо поколение, Олбрайт бе развила дълбока любов към втората си родина. “Само в Америка бежанец от Централна Европа може да стане държавен секретар”, казва тя.

Олбрайт, която има три деца, служи като държавен секретар на САЩ при президента Бил Клинтън от 1997 до 2001 г., което я прави най-високопоставената жена в историята на американското правителство по това време. Емигрантката бързо открива нови начини за дипломация - от

танцуването

на макарена

с посланика

на Ботсуана

до използването на бижута, за да прави политически изявления, често пред руснаците. Все пак тя бе силно критикувана от опонентите си заради твърдата си подкрепа на санкциите срещу правителството на Ирак. Олбрайт подкрепяше и бомбардировките на НАТО в Югославия и насърчаваше ратифицирането на Протокола от Киото за изменението на климата. Американските дипломати в Африка я обвиняваха, че не е обърнала внимание на предупрежденията, които предвещават атентати с камиони през 1998 г., при които загинаха 224-ма души в американските посолства в Найроби, Кения и Танзания.

През целия си мандат като ръковидител на американската външна политика Олбрайт се противопоставяше на разпространението на ядрени оръжия в рискови страни. Но при посещение при лидера на Северна Корея Ким Чен Ир през октомври 2000 г. тя не успя да постигне споразумение за ограничаване на програмата за балистични ракети на страната му.

И все пак работата ѝ като държавен секретар спечели високи оценки по цял свят. Почитателите ѝ твърдят, че тя притежава звездна практичност и гъвкавост, както и невероятен усет в преговорите. Олбрайт говореше свободно чешки, полски, френски и руски.

Семейна тайна обаче я съкрушава още в първите ѝ дни в американското външно министерство. Дипломатката изненадващо разбира, че семейството ѝ е с еврейски корени, а родителите ѝ са се обърнали към римокатолицизма по време на Втората световна война, отглеждайки децата си като католици, без да им казват за тяхното еврейско наследство. Дипломатката открива, че 26-има членове на семейството ѝ са

били убити по

време на Холокоста

В САЩ тя се омъжва за богатия наследник на медийното семейство Олбрайт, по-късно става автор на много книги и статии по важни за обществото теми.

Преди да стане първата жена, заемала поста държавен секретар, тя беше постоянен представител на САЩ към ООН и член на кабинета на Бил Клинтън. Мадлин Олбрайт беше професор в Джорджтаунския университет, където четеше лекции по външна политика. Тя беше и ръководител на програмата “Жени в международните събития”. Нейна е известната реплика “Има специално място в ада за жените, които не си помагат!”, с която подкрепи Хилари Клинтън в президентската ѝ кампания през 2016 г.