20 години след дебюта си Габриела Георгиева още не може да намери акустичните дупки в Операта

Коронната ѝ роля Норма е светая светих на това изкуство

Когато точно преди 20 години – през април 2002 г., Габриела Георгиева дебютира на сцената на Софийската опера и балет, изобщо не си е представяла, че някога ще пее партията на Норма от едноименната опера на Белини. С този спектакъл, поставен преди 5 години в Софийската опера и балет, на 19 март се честваха 20 години творческа кариера на Габи.

За нея тази най-белкантова опера на света, откъс от която е и емблематичната за оперната музика изобщо ария “Каста дива”, винаги е била светая светих. Убедена е, че с тази роля трябва да се заемеш

само ако си

в състояние

да я направиш

на добро ниво

Всъщност самата опера, въпреки че отделните откъси от нея да са доста популярни сред любителите на класическата музика, се поставя сравнително рядко по световните сцени. Една от причините е, че трудно се намира изпълнителка за главната роля.

Първо, героинята почти нонстоп е на сцената по време на целия спектакъл. След “Каста дива”, която е в началото, следват два дуета, терцет, още две арии, финален дует, а и е пълна с речитативи.

Певчески е истинско предизвикателство. По принцип е за лирико-драматичен сопран, но има екстремни за такъв глас височини – няколко “до”-та. Има много колоратури, пълно е с пъргави фрази, а едновременно с това в пеенето трябва да има много легато, тоновете трябва да минават плавно един в друг, което се постига с много работа върху вокалната постановка на гласа.

Не е за подценяване и това, че героинята минава през един много широк спектър от чувства. Норма е главната друидска жрица, която има две деца от враг – римския наместник в галската област, в която живее. А открива, че той ѝ изневерява с друга жрица, която не подозира нищо за тяхната връзка. Накрая Норма решава сама да се накаже за това, че е изменила на родината си със смъртно наказание, и отива на кладата.

Обикновено Габриела

изпива по два литра

вода по време

на представление,

но точно в “Норма” това е малко трудно, защото напуска сцената само два-три пъти, и то за кратко.

А не е открила досега и някакъв специален начин да релаксира преди спектакъл - нито преди “Норма”, нито преди която и да е друга опера. Гледа, разбира се, да се изключи от света, доколкото може, но се развлича предимно с домашните си задължения – да се занимава със сина си и да си е вкъщи.

По принцип в нейния репертоар няма нито една лека роля – такава е съдбата на драматичните сопрани. Навремето Гена Димитрова казваше, че ролята на Турандот е истинска почивка, за когото може да я изпее, разбира се. Героинята се появява на сцената един час след началото на спектакъла, а и цялата роля е много кратка.

Но Габриела, която е ученичка на Гена Димитрова и дори в момента пише труд върху вокалната школа на своята учителка, отбелязва, че въпреки това ролята на китайската принцеса е много интензивна. Тя по принцип е разположена във високия регистър на гласа, но финалният дует с Калаф накрая е много нисък и този преход създава доста трудности.

Друга трудна роля е тази на Джоконда от едноименната опера на Понкиели. Тя е с големи интервали. Но и с нея както и с Норма, с Абигаиле от “Набуко”, с “Макбет” от Верди и с още много други Габриела се чувства добре. Когато обичаш работата си,

тя не ти се струва

съвсем работа,

колкото и да е тежка. По-скоро е предизвикателство, което приемаш.

“Много помага опитът. Ако владееш гласа си, нямаш проблем с пеенето, пееш с лекота, каквато ще да е ролята, стига да е за твоя глас. Когато не е така, се напъваш и гледаш да компенсираш със сила на звученето, което обаче създава трудности после”, доверява тя.

“При всяка физическа дейност, когато влагаш усилие и напрежение, може да се получат травми. Дори когато режеш магданоз или извършваш еднообразно движение по-продължително време и напрягаш прекалено силно китката, с която държиш ножа, ръката започва да те боли, можеш и плексит да си докараш”, дава пример певицата. Същото е и когато пееш силово.

Дебютът на Габриела Георгиева в Софийската опера и балет е с ролята на Амелия от “Бал с маски” с Калуди Калудов, който също е неин учител в професията, и с диригента Методи Матакиев.

Дошла два часа преди спектакъла ужасно притеснена. И до днес се шегуват с гримьорката Янка Дойчинова за онова вълнение и сценична треска, които изпитвала Габриела, защото певицата се ядосвала от една непрекъснато падаща мигла, а Янка я успокоявала: По-добре да си мислиш за тази проклета мигла, отколкото за пеенето.

Няма и 20 дни преди това Габриела дебютирала във Варненската опера с ролята на Леонора от “Трубадур”, което бил първият ѝ спектакъл в живота.

Подготовката и за двете роли не минала точно така, както си представяла. Във Варна имала репетиция с оркестър, другите солисти и хор, т.нар. “италиана”, при която всички участници седят на столове и минават веднъж цялата опера. Едва 40 минути преди спектакъла режисьорът Кузман Попов ѝ обяснил мизансцена – откъде трябва да излезе, накъде да се обърне и т.н.

Три седмици по-късно в София било обратното – имала индивидуална репетиция с диригента и с пиано, също така и мизансценна с другите солисти. Но изобщо не репетирала с оркестъра,

чието звучене чула

едва по време

на спектакъла

“Няма да забравя – идвам от единия голям стрес във Варна на другия тук, в София. И режисьорът Емил Бошнаков ми казва: “Не се притеснявайте, елате да ви покажа – ето тук по време на представлението ще има едно дърво, вие ще се покажете от тази му страна и като чуете музиката на арията си, ще тръгнете към средата на сцената. Тук пък ще има друго дърво”. И ми показва само мястото, но декора не бях виждала. Единственото ми спокойствие беше, че пеех с учителя си Калуди Калудов. Но човек в общи линии е сам на сцената, с колкото и партньори да е заобиколен”, казва Габриела.

Тогава се учудила, че противно на приказките, които чувала за особеностите на софийската сцена – че еди-къде си имало акустична дупка, че на друго място не се чувал оркестърът,

нищо такова

не е установила

нито тогава, нито по-късно.

“Съветваха ме на не знам си колко метра да стоя от нещо си на сцената, да мръдна по-вляво или по-вдясно. Пък аз, честно казано, и досега не съм установила къде са тези прословути акустични дупки. Имам чувството, че всеки театър си има такива митове и легенди. Затова съм стигнала до убеждението, че ако човек не умее да води гласа си, навсякъде ще го дебнат акустични дупки”, заключава Габриела Георгиева.

В момента певицата се готви за нова постановка – ще пее ролята на Примадоната в операта на Щраус “Ариадна на Наксос”, чиято премиера е през април. Казва за нея, че музиката е изключително красива, написана е за много малък оркестър и това предполага едно по-камерно, по-ювелирно и нежно звучене.

Пандемията силно ограничи всякакви музикални прояви и Габи се е въоръжила с търпение, защото знае, че докато цялата машина се раздвижи отново, ще мине време. “Слава богу, тук, в Софийската опера, не сме спирали да работим през тези две години, но много световни театри напълно затвориха”, споделя тя.