140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора - непоказвани творби

"Галерия „Лоранъ“ отбелязва 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора, един от най-големите български живописци. За него може да се говори много, но думите са малко, за да изчерпят творец и творчество от такава величина. Той остава като име в българската пластична култура с емблематични творби символ на родното. Женските му образи са олицетворение на красотата и нравствената извисеност", казват кураторите Марияна Аврамова и Лаврен Петров.

Изложбата в салона на ул. „Оборище“ № 16 (до 21.4.) и представя непоказвани творби от колекцията на галерията. Присъстват одухотворени живописни портрети, голямо и малкоформатни рисунки на известни живописни творби, проекти за плакати и приложна графика.

Актуално звучене с днешната сложна международна ситуация ни показва проектът за плакат върху амбалажен картон „Да живее мирът между народите“. Посланието, ясно и недвусмислено, се съдържа не само в надписа, но и в образността. Използвани са универсални символи и жестове, гълъбът на мира, деца с вдигнати в молитвена поза ръце и др.

Друго произведение, с приложна насоченост, заслужава особено внимание заради модерното си пластично решение.

То представя двоен портрет на комунистическия вожд Георги Димитров, вероятно първоначален проект за плакат. Творбата е рядък образец от българското изкуство, създадена с пропагандна цел, която се разминава с принципите на нормативната естетика от края на 40-те г. на ХХ в. Несъмнено е част от епохата, в която е създадена и в същото време стои свободомислещо. Изненадва ни хрумването да бъдат съчетани два разноцветни контурни силуета, очертани само в областта на сянката и полусянката на персонажа. Това създава ритъм, движение и дълбочина в композицията, но и плакатност. Очертанията напомнят декоративен орнамент и придават строгост на намръщеното изражение.

Започнахме описанието на изложбата, казват двамата куратори,  с две произведения от края на 40-те г. на ХХ в., но истинските акценти в експозицията намираме сред богатите на характери портрети, в които преобладаващата част от моделите са близки, приятели и познати на художника. Три от тях имат подобни пластични характеристики, но са предадени с умерена доза експресия.

Дамският портрет на жена с тъмно кафяво палто от 20-те години на ХХ в., е най-ранната творба в изложбата. Главата на жената е категорично изведена като тоналност в синхрон с фона и е с мека пастелно-сива моделировка.

Работа, върху която слагаме акцент, е „Момичета сред макове”. Тя спада към детските портрети с фон от цветя. Композиции, които в творчеството на Майстора са символ на нежност, свежест, младост и растеж. Картината има ценна семейна история и постъпва в колекцията ни от Хърватска след дълги преговори. Миналото й е свързано със съдбата на лекар, който обича изкуството и я получава като дар в средата на 30-те години на ХХ в. от свои благодарни пациенти, които я притежават от Майстора. Собственикът я пази години наред, закачена на едно и също място в къщата. Неговата внучка помни историята, продължила повече от 80 години и я разказва с охота. Успех за екипа на галерията е, че върна платното в родината, като пътува до Загреб и го откупи.

Част от експозицията са две голямоформатни рисунки, които представляват подготовки за известни живописни платна. Първата е предварителен картон за работата „Баба Митра от с. Дивля”, известна ни от кюстендилската художествената галерия. Следващата е рисунка с въглен върху амбалажна хартия на старец, носещ мотика със стомна на рамо, подготовка за „Селянин с мотика” от СГХГ.

Можем с охота да разкажем по нещо за всяка творба, но е най-добре да оставим картините сами да говорят за себе си в изложбената зала.

Произведенията са разнородни, някои и провокативни.

Оставаме с надеждата, че изложеното в галерията ще ви хареса и с убедеността, че добавяме още един щрих към образа на Майстора, убедени са Мариана Аврамова и Лаврен Петров.