Васил Василев - неназначеният директор

- Аз самият съм експеримент - на 29 години станах директор, казва режисьорът, който спечели конкурса за шеф на Народния, но министърът на културата отказа да подпише протокола

- Докара пътуващи зрители за спектакли в Плевен

- За да не играят актьорите пред празни столове в пандемията, сложи портрети на политици от цял свят

Млад, амбициозен, напорист и преследващ целите си докрай. Така колеги и приятели описват 45-годишния режисьор Васил Василев, който се състезаваше за шеф на Народния театър с досегашния ръководител на трупата актьора Мариус Донкин, с актьора, преподавател и преводач Сава Драгунчев и култовия режисьор Бойко Богданов.

Василев е спечелил конкурса за директор на Народния театър, но министърът на културата Атанас Атанасов е заявил, че няма да разпише протокола от проведения конкурс заради пропуски в процедурата. Това обяви самият той в четвъртък вечер в профила си във фейсбук.

Официалното решение на комисията от конкурса все още не е публикувано на сайта на Министерството на културата.

Часове преди това Василев бе казал пред “24 часа”: “Не взех решението да кандидатствам за поста директор на Народния театър спонтанно. Това беше продължителен процес, през който колеги и хората около мен ме предизвикваха. Да, имам опит, а и това е

предизвикателство

да се докажа отново”

Но не смята, че това ще бъде върхът в кариерата му.

Васил Василев, който е начело на плевенския театър втори мандат, не спира да експериментира. За първи път в България той измисли и въведе новаторската програма пътуващ зрител. Направи го в спрялото време на пандемията, когато залите пустееха заради жестоките мерки. Поканата бе към ценителите на театралното изкуство, които са готови да изминат хиляди километри до Плевен, за да видят интересна постановка, любими актьори.

Началото на театралния туризъм сложи “Опашката”. В постановката на Явор Гърдев играе

Владимир Карамазов,

който преди дни

спечели Икар

за водеща мъжка роля. Представлението е с тежки декори и не може да пътува. Затова става като в притчата за Мохамед и планината. Хора от цяла България идват в Плевен, за да гледат спектакъла. Билетът за двама пътуващи зрители струва 80 лева, включва и нощувка в елитен хотел плюс закуска.

Новаторското решение на театралния шеф Василев показва, че в пандемия с безброй спирачки местата в залата не стигат да поберат желаещите да се потопят в магията на сцената. За културен поход към Плевен изкушава и Шекспировият “Хамлет”, режисиран от Ованес Торосян. Премиерното заглавие излезе през декември м.г., в екипа от 35-има актьори е гастролиращият Любо Нейков.

Наплив на пътуващи зрители се задава и през май за премиерата на “Антигона” в Плевен. Постановката е на

Александър Морфов,

когото Василев върна

на българска сцена

Репетициите започнаха през февруари. Засега се знае, че спектакълът ще бъде изграден по версията на Жан Ануи, стъпила върху трагедията на Софокъл.

В периода на най-суровите мерки на Василев му хрумва да запълни празните места в салона с портрети на политици от цял свят, включително и български. “Чрез артинсталацията, кръстена “Заедно на театър”, не играем на празни столове, работим на 100 процента”, оценяват актьорите. “Макар на снимка, политиците присъстват в залата и все едно са съпричастни в играта на сцената - провокацията е невероятна”, казват зрители. Този плевенски модел за кратко обикаля доста театри - назаем го вземат в Сърбия, Литва, Русия, в Лондон.

Като директор на Драматично-кукления театър “Иван Радоев” в Плевен Василев се откроява със свой почерк. Привлича големи имена на режисьори, които правят авторски театър. Те поставят вечни класически текстове, в тях са истините за днешния живот. Това е огромно предизвикателство за твореца, смята Василев. На плевенска сцена Лилия Абаджиева прави “Цимбелин” на Шекспир. Денис Азаров, който днес е шеф на Московски театър, режисира “Картоиграчът” от Гогол. Руският гост-режисьор Василий Сенин разменя местата на актьорите и зрителите и качва публиката на сцената във “Вишнева градина” от Антон Чехов.

Василев, който е завършил театрална режисура в класа на проф. Христо Христов, допринася за силния репертоар на плевенската трупа.

Първата му постановка в Плевен е “Островът на робите” от Пиер Мариво. После прави “Боинг боинг” от Марк Камолети.

Василев режисира две пиеси на Дмитрий Данилов - “Серьожа е много тъп” и “Човекът от Подолск”. Първият спектакъл е ситуационна комедия с дълъг сценичен живот. Играе се всеки месец и сега на сцената на столичния “Сълза и смях”. При “Човекът от Подолск” решението е авангардно - във фоайето пред големия театрален салон има плексигласова кутия, действието се развива зад стените ѝ. Актьорите са затворени в пространството, озвучаването е със специални микрофони. Потърсеният ефект с киноелементи прави действието по-реалистично. Така зрителят все едно гледа филм, а не театър.

Сцената пък е построена на мястото, където при избори отварят една от най-големите избирателни секции в Плевен. Заложената идея е за избора, който човекът прави в своя живот, обяснява Василев.

Щедрата репертоарна палитра вади на показ и нови автори и текстове, събрани от конкурса за съвременна българска драматургия, който носи името на кръстника на плевенския театър Иван Радоев.

Учредената в Плевен през 2019 г. театрална асоциация обедини творци от Балканите и Прибалтика. Като доказателство, че за театралното изкуство няма граници,

актьорите от 4 трупи

влизат в общ

спектакъл -

“Чудото на св. Георги” от Ростимир Богдановски, режисьор е Никола Зависич. Пиесата се играе в Сърбия, Румъния, България. Впрочем плевенският театър показва продукцията си на 12 международни фестивала - в Хърватия, Сърбия, Румъния, Русия, Беларус, Литва.

Васил Василев е доволен, че е събрал млада трупа. “Всички са житейски мъдри и много талантливи, непрекъснато печелят награди, пък и доста бебета се родиха в театъра”, казва Василев.

Той също помогна за бейби бума. Баща е на 3 деца - първородният му син Симеон е на 13 г., дъщерята Вая е на 7 г., Матей е на годинка. Съпругата на Василев - Надя, е актриса, но заради конфликт на интереси не работи в театъра, а в общинската култура. Семейството е най-важното, признава Василев.

Преди Плевен, в родния си град Ловеч възражда фестивала “Младите в театъра” и го превръща в средище за изява на млади творци от цялата страна.

“Аз самият съм един

от експериментите.

Бях само на 29

години, когато станах

директор

на ловешкия театър. Бях най-младият на този пост. Ако се бях издънил, всичко това нямаше да се случи. Сега има все повече млади ръководители в артгилдията, защото доказах, че можем”, казва Василев.

Когато се връща назад в годините, си спомня как заради възрастта му колегите в Ловешкия театър го приели резервирано. Но с времето атмосферата се променила. Доказателство за това са постановките, които осъществили под негова режисура - “Любов до безумие”,  “Три цяло и 14”, “Между два стола”, “Методът Грьонхолм”, “Обърни се с гняв назад” и др. 

Когато се разделяли, им благодарил, че са му помогнали да изпълни своята мечта

да превърне театъра

в пространство за

младите

“Те ме изградиха като личност, помагаха, за да мога да се докажа.” 

Приятелите му казват, че е направил и невъзможното театърът в Ловеч да оцелее през годините, когато много други бяха закрити. Общината отпускала по 80 000 лева всяка година, макар че театърът е държавен. Тази традиция продължава и до днес.

Когато през 2011 г. влязъл в политиката като общински съветник, неговият глас се чувал по всички проблеми свързани с културата.

“Държа да се знае, че той има огромен принос и оказа неоценима помощ на читалищата в България, когато през 2013 г. стана заместник-министър на културата в правителството на Пламен Орешарски”, подчертава Милко Недялков, с когото са работили заедно в общинския съвет.

“Спомням си как със зам. областния управител по онова време Цецка Димитрова, която е от Тетевен, отидохме при него, за да измолим една реликва, която е със страхотно значение за балканския град, да бъде върната макар и за малко там и хората да могат да я видят. Става дума за

инкрустиран кръст,

съхраняван в

криптата на

храм-паметника

“Св. Александър

Невски”, за който

в Тетевен вярват, че

носи добро на града

Кръстът бе изложен в местния музей. Това се превърна в традиция и всяка година разпятието се завръща в града”,  обяснява Недялков.

Като зам.-министър Василев винаги е бил загрижен за опазването на историческите светини в цялата страна, подпомагал археологическите и реставрационните дейности. 

Роден е през 1976 г. и преди да завърши театрална режисура в НАТФИЗ, учи в езиковата гимназия в родния си град. Има и специалност “Мениджмънт на бизнес организациите” от Стопанската академия в Свищов, член е на Националния съвет на Българската асоциация на работодателите в областта на културата.

Стартирал кариерата си обаче без трамплин - като организатор в една телевизионна игра по БНТ.

“Откакто разбрах, че животът е много просто нещо, в което човек следва съдбата си и пътя, изгубих представата за мечтите. И знам само едно - че трябва да го живеем този живот по начина, който ни е отреден. Защото аз няколко пъти съм общувал със смъртта и знам, че не съм безсмъртен на този свят. Бих искал да оставя следа след себе си. Това е”, казва Василев. Не иска да сподели обаче кога са били срещите му “с оная с косата”.