Гледайте ги!
Има истории за всякакви зрителски
вкусове и претенции
Шест нови български филма излязоха на екран само за първите три месеца на годината. На още пет са обявени премиерите до края на април.
Ако към тези 11 филма прибавим и десетте, излъчени през миналата 2021 г., спокойно можем да говорим за истински филмов бум на родното кино. И всичко това при хроничната липса на пари за кинопроизводство. Извинявам се на читателите, ако посочените цифри не са точни, но динамиката е голяма.
Цялата тази многотия е заради пандемията от коронавируса. Много продуценти и режисьори, чиито филми бяха готови още през 2019 г. или 2020 г., отложиха премиерите им и ги спряха за разпространение в кината. При строгите пандемични мерки те не искаха филмите им да се прожектират при (полу)празни салони.
Други автори направиха премиери през 2021, но не пуснаха филмите си по кината. Излъчват ги сега.
Трети бяха показани на “Златната роза”, “София филм фест” или международни кинофестивали и дори спечелиха награди, но също бяха заключени в чекмеджетата на продуцентите в очакване на по-добри времена.
И ето сега, след като мерките по време на пандемията падат, на екрана се появиха толкова много филми - като през годините на соца.
“Петя на моята Петя”
е първата премиера на 2022 г.
Режисьор е Александър Косев по сценарий на Нели Димитрова и Валентина Ангелова. В ролите са Александра Костова, Алиса Атанасова и нейният брат Ясен Атанасов, Албена Павлова, Юлиян Вергов, Моньо Монев и др. Оператор е Иван Вацов.
Филмът е вдъхновен и провокиран от живота и стиховете на бургаската поетеса Петя Дубарова. Историята е изградена върху връзките и паралелите между две момичета от различно време: Петя Дубарова и Петя Монова. Едната е дръзка и модерна, а другата - мъдра и митична.
На 4 декември, деня в който през 1979 г. 17-годишната Петя Дубарова се самоубива със сънотворни хапчета, Петя Монова от филма скача в студените води на морето край Бургас.
Много беди се струпват на момичето, последния пирон забиват собствените ѝ родители - като свършен факт ѝ съобщават, че се развеждат.
Докато е между живота и смъртта, момичето “се среща” с Петя Дубарова, чиято поезия обожава. Тя го убеждава, че няма никакъв смисъл да умира, а да е жива и да се бори с трудностите, лъжите, лицемерието... Да преоткрие смисъла в това да живее и обича истински.
Днешната Петя не само оцелява, но и тя като своя идол се превръща в бунтарка. Влиза в трудна битка с новия директор Крачунов, който иска да наложи строг контрол върху всичко в ученическия живот. Петя Монова се опълчва срещу желанието му да превърне тийнейджърите в “консервни кутии без етикети”.
За образа на Петя Монова актрисата Александра Костова получава награда за главна женска роля от международното жури на фестивала “Златна роза” 2021. Само за първите 10 дни на голям екран е гледан от 23 906 души.
Най-новата награда за “Петя на моята Петя” е от престижния кинофестивал “Франкофилм” в Рим, на който участват 18 продукции на държави членки на Франкофонията. Филмът направи световно турне сред българските общности в чужбина.
“Завръщане 2”,
разбира се, е втората част на “Завръщане”. Авторите прибягват до стария холивудски трик - когато един филм е успешен и печеливш, да му се прави продължение. Достатъчно е например да споменем “Умирай трудно”. Понякога обаче продължението е частичен или дори пълен провал.
От екипа на продукцията обявиха, че “Завръщане” е най-гледаният български филм за 2019 г. с общо 91 018 зрители и приходи от 797 609 лева. Не е забранено всеки да си прави реклама, както намери за добре.
Филмът обаче остава в историята на българското кино с последната филмова роля на Стефан Данаилов. Идеята той да изиграе ролята на дядото, чийто завет трябва да изпълнят внуците му, е на Башар Рахал.
Самият той е в ролята на Бранимир, освен него, както и в първия филм, играят куп познати имена и физиономии: Александър Кадиев, Ники Илиев, Орлин Павлов, Бойко Кръстанов, Евелин Костова, Райна Караянева, Диляна Попова, Клоуи Рахал и др.
Не знам дали приходът от почти 800 хиляди лева е бил достатъчен за продължението “Завръщане 2”, но е факт, че режисьорът Ники Илиев не взема държавни пари от Националния филмов център.
Пари НФЦ дава трудно, но точно от този факт авторите на филма са загребали с пълни шепи идеи за сюжета на “Завръщане 2”. Ачо (Александър Кадиев) снима първия си пълнометражен филм, в който е сценарист, режисьор, продуцент и главен герой, но парите свършват. Всички от компанията се втурват да му помагат, защото залогът е голям.
Ако филмът стане успешен, ще могат да спечелят пари и с тях да откупят незастроенния плаж, където Бранимир има заведение. И този плаж да се превърне в тяхно любимо място за всяко лято.
Комичните ситуации се пораждат от факта, че никой друг от компанията не знае как се снима филм. От тази основна сюжетна линия покълват и куп други смешни ситуации, които не оставят зрителите да скучаят.
Няма да ви кажа финала на филма, но вие гледали ли сте романтична комедия с тъжен край?!
“Ботев”
на режисьора Максим Генчев също е сниман без държавни пари. Финансиран е от доброволни дарения и е с копродуцент БНТ.
Генчев е и съсценарист с Десислава Ковачева, оператор е Христо Генков. В ролята на Ботев е Деян Жеков, играят още Ники Илиев, Неда Спасова, Матей Генчев, Георги Кадурин, Горан Гънчев, Цветомир Ангелов - Цуки, Боян Фърцов, Атанас Петков, Ники Априлов, Рая Гънчева, Петър Славчев и др. Премиерата му беше на 3 март.
“Не обичам да работя със звезди, те ме дразнят, защото приемат поредна роля за тях - разказа режисьорът как е избрал Деян Жеков. - Взимам неизвестни актьори, които се идентифицират с образа съответно на Левски, сега на Ботев. Деян, като го чуе човек как говори, няма как да не го вземе.”
Максим Генчев продължава да твори на патриотична тема. След филма за Левски той отново провокира националното ни съзнание и познанията за големите герои на България. Мисля, че този филм трябва да бъде прожектиран на всички български ученици. Освен с патриотизъм той носи и много познания за живота и делото на войводата и поета.
По принцип филми за известни личност се снимат трудно и още по-трудно се харесват масово на зрителите. Това е поради факта, че всеки си им своя представа и изграден образ за тях.
Максим Генчев показа, че не се бои от тези заложени мини и с ограничени финанси засне филм първо за дякон Левски, сега и за войводата Ботев. Вторият е по успешен - режисьорът е успял да овладее житието-битието на Ботев и да построи интригуващ разказ за неговия подвиг и саможертва - от живота му на хъш в Браила до смъртта му на връх Вола. И всичко това поднесено с една красива романтика.
Максим Генчев обяви, че ще продължава да снима патриотични филми за известни българи - Раковски, Паисий и т.н.
“Късата клечка”,
е заснет по действителен случай, но режисьорът Димитър Петков умишлено не обявява това в началото на прожекцията. Сценарист е Димитър Златинов, който от 20 години живее и работи в Австралия. Оператор е Иван Тонев. В ролите са Китодар Тодоров, Руслан Мъйнов, Никола Стоянов, Валери Йорданов и др.
Главни герои в тази история от времето на соца са трима милиционери от едно провинциално районно управление и техният началник. Действието се развива в рамките на едно дежурство. Униформените се забъркват в куп проблеми с много насилие, кръв, лъжи, лицемерие, изневери, подлост.
Двамата старшини буквално се гаврят с младия си наскоро постъпил сержант.
Нещата обаче излизат извън контрол, когато е убит невинен човек. Притиснат от обстоятелствата и мръснишките номера на колегите си, младият сержант е изправен пред сложен морален казус. Всеки таи омраза към останалите, но всички задружно ще пазят общата мръсна тайна.
“Както клетката съдържа модела на цялото тяло, така и “Късата клечка” съдържа ДНК-то на нашето соцминало и спорно настояще. На всеки режим, който не може да просъществува без терор. Навсякъде, където страхът победи “разума и достойнството”.
Така режисьорът Димитър Петков разшифрова посланията на своя филм. Той застава на снимачната площадка след почти 20-годишна пауза. Дебютният му филм “Тишина” печели “Златна роза” във Варна през 1990 г. През 2001 г. засне по свой сценарий филма “Опашката на дявола” по мотиви от творчеството на Йордан Радичков, чийто зет беше.
“Януари”
също е свързан с Радичков. По мотиви от неговия разказ, превърнат по-късно в пиеса, Андрей Паунов снима своя игрален дебют. Филмът е показан на 26-ия “София филм фест”. На кинофестивала “Златна роза” през 2021 “Януари” е отличен със Специалната награда на журито и наградата на гилдия “Критика” на СБФД.
Филмът всъщност е копродукция на България, Португалия и Люксембург. Съсценарист на Паунов е Алекс Барет, оператор - Вашко Виана. Актьорският колектив е “малък, но сплотен” - Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Леонид Йовчев, Захари Бахаров, Виктор Чучков и Малин Кръстев само в един епизод.
Действието се развива през януари, който Радичков нарича “най-българския от всички месеци - когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее воден дух".
В пиесата действието се развива в селска кръчма. Андрей Паунов го е пренесъл в стаята на охранителя (Самуел Финци) на изоставена и полуразрушена планинска станция, строена някъде през 70-те години. Няколко мъже, откъснати от света вследствие на силен снеговалеж и дълбоки преспи, се опитват да разгадаят защо шейната, с която техният съселянин Петър Моторов сутринта е заминал за града, се е върнала без него. А в шейната са шубата и пушката му, както и замръзнал вълк. Какво се е случило?
От цялата тази загадъчна история лъха тайнственост и мистика, но и магически реализъм се прокрадва. Режисьорът е успял от документалните си филми да пренесе в “Януари” елегантната ирония, силата на детайла и впечатляващото психологическо присъствие на героите.
Ако обичате неповторимия гротесков стил на Радичков и елегантния рисунък на Паунов, това е вашият филм!
“В сърцето
на машината”
е страховит филм, който без никакви комплекси може да мери сили и място сред световнте образци на затворническия трилър.
Лентата е вдъхновена от действителни събития, случили се през август 1978 г. На кинофестивала “Златната роза” през 2021 г. печели наградите за най-добър филм и най-добър сценарий. А на фестивала AFIN в Австралия триумфира в категориите за най-добър звук, монтаж и актьорски състав.
Актьорският състав наистина е елитен: Александър Сано, Юлиан Вергов, Христо Петков, Христо Шопов, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Ивайло Христов, Башар Рахал. Плюс северномакедонската кинозвезда Игор Ангелов. Автор на сценария е Борислав Захариев, режисьор - Мартин Макариев, оператор - Андрей Андреев.
В кремиковски стругарски цех работи бригада затворници с тежки присъди. Денят е като десетки други, ако не броим, че е първи работен за млад надзирател.
Но в една от машините е влязло нещо, което ще преобърне живота на всички - и на затворниците, и на охранителите. Техните действия, постъпки и житейски истории буквално хващат за гърлото.
Трудно е да се повярва, че желанието да бъдеш човек с достойнство е по-силно дори от инстинкта за самосъхранение. Но този филм доказва, че може. Както и че надеждата, вярата и човечността могат да поникнат и на най-невъзможните места.
“В сърцето на машината” е първият български филм за кино с 4К и HDR (High Dynamic Range) качество. Целта е да се постигнат максимално реалистични, контрастни изображения без загуба на фините детайли.
Филмът направи европейско турнев Германия, Франция, Англия и Северна Ирландия. Прожекциите навсякъде преминават при пълни салони и просълзена от преживяването публика.
Вие също трябва да видите този филм. Доволни ще останете, защото българското кино наистина става все по-добро. Изхвърлете втръсналата тъпотия “филмът хубав ли е, или е български” и гледайте новите заглавия. Удоволствието остава за вас, ползата - за всички.
Коментари (0)
Вашият коментар