Ивелина Монова е капитан на женския волейболен отбор "Марица", който преди седмица спечели осма поредна шампионска титла на България. Тя бе част от българския национален отбор на Световното първенство по волейбол за жени FIVB през 2014 г. в Италия. На клубно ниво е играла и в отбори от Германия и Румъния, бе и мениджър на националния отбор, но реши да се завърне като състезател след двегодишна пауза.
Жълто-сините изравниха първия в тази класация "Левски", който в периода 1970-1977 печели осем поредни титли в първенството. За шести път в историята си "Марица" спечели златен дубъл - титла и купа. Пловдивчанки имат дубъл през 2015, 2017, 2018, 2019, 2021 и сега - 2022.
- Ива, честита осма поредна титла! Как премина волейболният сезон като усещане, емоции, ако щете дори куриози?
- Благодаря! Сезонът премина много успешно. Без сериозни контузии в целия отбор спечелихме купата и шампионската титла, което беше цел номер едно, и, разбира се, Шампионска лига - там можеше и малко повече, но опитът, който придобиха младите, е незаменим. Куриози винаги има, но ще ги запазя в тайна (смее се).
- Мислите ли за развитие в отбор в по-реномирано първенство?
- Винаги сме имали волейболистки на много високо ниво. За мен времето за чужбина е в миналото, не мисля за отбор извън Пловдив.
- Осем титли са сериозна доминация, както и да се погледне. Какво означава това - че "Марица" е прекалено добър отбор, или че другите по някаква причина не могат да ви настигнат?
- Още от началото на проекта това беше заложено, да извървим целия път до първата шампионска титла и след това да задържим и надграждаме това, което сме постигнали. Искам да благодаря на нашия президент Илия Динков за търпението и вярата, и на всички останали, които участват в проекта "Марица". Причините са много, но не съм човекът, който да ги коментира.
- Участвали сте вече с националния отбор на големи първенства, амбициите ви докъде се простират в тази посока?
- Темата за националния отбор вече е затворена страница за мен като състезател. Там има много по-млади и добри волейболистки. През 2018 г. бях техен помощник-мениджър, през 2020 и 2021 г. основен мениджър. Искам да благодаря на федерацията за възможността и доверието, което ми дадоха. Беше страхотен опит и невероятно изживяване.
- Според мнение от чужбина се получава нещо на пръв поглед малко странно - реномето на българския женски, а и мъжки волейбол е сериозно в международен план, но напоследък успехите малко отстъпиха от това, което феновете искат, защо?
- Тук също причините са много и темата е много дълга и сериозна. При мъжете се получи подмладяване и е нормално да има леко отстъпление, същото е и при жените, но има много добри млади състезатели и просто трябва малко време и търпение.
- Две години имахте пауза в кариерата, защо и как успяхте да се завърнете отново, при това на най-високо ниво?
- Израснала съм в "Марица" и това е клубът, който ми е на сърцето. Играла съм един сезон в "Алианс" (Щутгарт) и един в "Щинца" (Бакъу). Имах пауза, защото родих прекрасното ни момиченце София преди 1 година и 3 месеца. След разговор с г-н Котев миналата година май месец решихме да опитаме да вляза във форма и да помогна на отбора и на младите ни момичета. Бързо влязох във форма и нещата се получиха. За мен волейболът винаги ще е в сърцето ми и нещо, което ми доставя огромно удоволствие.
- В тази връзка дали ли сте си срок докога ще играете и как виждате бъдещето си в любимия спорт?
- Срок не съм си давала. Бъдещето го виждам свързано с волейбола, но от другата страна на терена. Мениджър, администратор, треньорската професия не е за мен.
- Какво от опита в чужбина може да е полезно у нас?
- Ако трябва да отговоря честно, спонсорите - да помагат повече хора и фирми. В "Марица" сме изградили много професионално отношение към всички аспекти на волейбола, липсват още хора, които да помагат.
Коментари (0)
Вашият коментар