Акад. Руменин: Ще изчезнат професиите на туристическия агент и на касиерите

Новите професии ще са свързани с трансформация на човешките ресурси и на специалистите по дигитална трансформация

Заради масовото навлизане на изкуствения интелект в бъдещето ще изчезнат професиите, в които няма творчески елемент. Професия, в която има творчество, няма как да изчезне, увери пред БТА акад. Чавдар Руменин - специалист по сензорика, роботика и изкуствен интелект от Института по роботика при БАН, на който е и директор от 1999 до 2018 г. Сега акад. Руменин е директор на Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска" - КВАЗАР.

Очаква се да изчезне професията на туристическия агент, защото хората занапред сами ще си правят резервациите за пътуванията и почивките си.

Ще изчезнат също професиите на касиерите в супермаркетите, както и на банковите касиери, работниците печатари също няма да ги има в бъдеще. Има прогноза, че в бъдеще няма да има спортни съдии в тениса, защото при този спорт се използва т. нар. система с изкуствен интелект, която се казва ястребово око. При нея се вижда топката къде е паднала - в или извън зоната на играта, обясни акад. Чавдар Руменин.

Той отбеляза, че професията на рецепционистите в хотелите също ще може да се автоматизира, но уточни, че този процес на изчезване на определени професии няма да е толкова бърз, а ще е свързан с навлизането на технологиите.

С въвеждането на определени технологии и на елементи на изкуствения интелект постепенно дадени професии ще изчезнат, а други професии ще се автоматизират.

И в бъдещето ще останат творческите професии - на журналисти, лекари, учители и учени.

"Аз лично считам, че и бъдеще ще има журналисти, лекари, учители, учени, защото човечеството няма да може да функционира без тези специалисти. Кога е имало два еднакви часа по един учебен предмет - винаги учителят проявява творчество и познавайки учениците си, знае как да им представи урока. Няма как творчеството на човека да може да бъде заменено с машините", коментира ученият.

В миналото е имало колари, сарачи, обущари и други професии, голяма част, от които вече не съществуват. Тези професии са се превърнали в редки занаяти, отбеляза акад. Руменин.

"Но да не плашим хората, ще минат много години, докато тези професии, за които сега говорим, ще изчезнат. За това време хората ще могат да се ориентират и да изберат други професии, в които да работят", отбеляза акад. Руменин.

Нови професии ще има в бъдещето заради масовото приложение на изкуствения интелект в различни области на живота. "Очаквам, че ще се появи професията на специалистите по трансформация на човешките ресурси". Акад. Руменин. Той даде и пример за приложението на тази нова професия. Ако в бъдеще в една фирма трябва да бъдат съкратени служители, специалистите по трансформация на човешките ресурси, с възможностите на изкуствения интелект, ще могат да се отсеят най-качествените хора, които да продължат да работят, обясни акад. Чавдар Руменин.

Според него, друга нова професия, която би се появила в бъдеще, е на специалистите по дигитална трансформация. В бъдеще хората ще трябва да могат да преминават от една професия в друга и ще са необходими специалисти за големи бази от данни. Необходими ще са също продуктови дизайнери и организатори на процеса по създаването на нови продукции.

Работата на ИТ консултантите вече ще е свързана с големия интерес към дигиталните технологии.

В бъдеще ще има и помощници за здравни грижи, които ще анализират данните от сензорите и от структурите с изкуствен интелект, свързани с човешкото здраве, прогнозира ученият.

Какво представлява изкуственият интелект и каква е дефиницията за него?

Терминът изкуствен интелект е създаден от видния математик Джон Маккарти през 1956 г. на една научна конференция в Дортмунд, разказва акад. Руменин.

Той обясни, че определението за изкуствения интелект може да се дефинира, като способността на дадена система да интерпретира правилно външни сензорни данни, да се учи от тях, да използва тези данни, за да се постигнат специфични цели и задачи, които са демонстрация на гъвкава адаптация.

Има обаче един велик човек, който създава теорията на съвременните компютърни науки и това е Алън Тюринг. Той е гениален математик, формулирал критерия за изкуствения интелект, наречен тестът на Тюринг, каза акад. Руменин. Подчерта, че формулировката на този тест е проста, но е и дълбока. Тя може да се опише с думите: Когато човек общува, но без да знае дали срещу него е човек или компютър, ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е било компютър, означава, че компютърът е проявил елементи на изкуствения интелект.

"Изкуственият интелект може да се сравни с перспективна писта, по която ще бягат човечеството и технологиите в близките десетилетия, но трябва да знаем, че изкуственият интелект няма да може да замени изцяло човека. Има една част от мозъка на човека и това е неокортексът, който се намира в предната част на човешкия череп и там се формира въображението. Там е идеологията на човека и там са спомените му, или всичко това, което наричаме интелект, е скрито там. Но няма съмнение, че изкуственият интелект е изключителното важна писта за роботиката и мехатрониката", коментира акад. Чавдар Руменин.

Какви са приложенията на изкуствения интелект в живота и в ежедневието ни?

Изкуственият интелект сега се използва широко при рекламирането и пазаруването онлайн. В компютрите има научна програма, която "вижда" дали съответния потребител се интересува от научна или криминална литература, от поезия или от литература, свързана с музиката. Всичко това се обработва от програмата и потребителят започва да получава реклама и нови съобщения за търсената от него литература, обясни ученият.

При търсенето и обработването на информация онлайн, интернет търсачките обработват огромни обеми от данни, за да ни предоставят по-прецизни и индивидуализирани резултати от търсенето. Подобни са и дигиталните лични асистенти. Смартфонът представлява апарат, който организира ежедневието и ни освобождава от много рутинни дейности, свързани също с използването на елементи от изкуствения интелект, каза акад. Руменин.

Той отбеляза, че друго приложение на изкуствения интелект е свързано с машинните преводи, в които също има елементи на изкуствен интелект. Той се използва също много в интелигентните домове и градове, и в инфраструктурата, свързана с тях. "Отоплението в тези домове може да се включва от изкуствен интелект. Ако има възрастен човек, който трябва да вземе определени лекарства, роботизираната система ще му напомни в колко часа да си вземе лекарството. Всичко това е едно спасително отношение към човека от страна на изкуствения интелект", подчерта ученият.

Изкуственият интелект беше успешно използван при пандемията

"Изкуственият интелект се включи успешно в борбата срещу COVID-19 - на летищата и терминалите, където има огромни групи от хора, и с термични камери в инфрачервения спектър много прецизно се засичаха пътниците, които имат повишена температура. Един от основните признаци за тази пандемия е повишената човешка температура. За това приложение на изкуствения интелект бяха използвани ново поколение термични сензори, с много висока чувствителност и с разделителна способност, и роботизирани системи, съдържащи елементи на изкуствен интелект от ново поколение и с нови алгоритми. Навсякъде по света тази форма на контрол на пандемията беше много полезна и успешна", заяви акад. Чавдар Руменин.

Той подчерта, че изкуственият интелект помогна много - чрез алгоритми, да се проследи разпространението на пандемията от COVID-19. Това беше направено в САЩ, Франция, Германия, а и в България.

Чудото на изкуствения интелект в медицината е роботът "Да Винчи", който е хирургичен инструмент. В България акад. д-р Григор Горчев разработи много успешно роботизираната хирургия, която се прилага от него, отбеляза акад. Руменин.

Кога автономните автомобили ще навлязат масово по света?

Автономните автомобили са бъдещето, което ни очаква, като то ще се случи масово след 15 или 30 години, прогнозира акад. Чавдар Руменин. "За да може да стане това чудо, трябва да бъде променена пътната инфраструктура, защото носителят на информацията, свързан с изкуствения интелект, трябва да има вълноводи или кабели, които да са под повърхността на пътя. Те ще могат да дават информация за необходимата посока и за придвижването на автономния автомобил, със съответната скорост", обясни специалистът по роботика.

Много учени и специалисти считат, че за масовото използване на автономните автомобили трябва да се промени съществуващата пътна инфраструктура.

Ползата от тези автономни автомобили ще е огромна, защото ще намалеят пътните произшествия, които в повечето случаи са в резултат на грешки на шофьорите, свързани със заспиване или с неправилно изпреварване. Тези грешки няма да ги има вече при една интелигентна кола, в която са вградени елементи на изкуствения интелект. Той ще следи с каква скорост се движи колата отпред, има ли завои или "дупки" по пътя, с каква скорост да се влезе в завоя и какво е сцеплението на гумите.

"Автономните автомобили са бъдещето, но има и някои недостатъци с използването им. Един от тях е свързан с това, ако такъв автомобил се използва от терористи, които да качат в него някакви взривни вещества. Затова контролът, държавната администрация и службите трябва да са на такова ниво, за да може да се гарантира безопасното използване на автономните автомобили", заяви акад. Руменин.

Как ЕС съюз може да регламентира изкуствения интелект, за да се стимулират иновациите, свързани с него, но и да се гарантира, че няма да има рискове с използването му в различни сфери на живота?

В Европейската комисия сериозно се обсъждат проблемите и въпросите, свързани с развитието и използването на изкуствения интелект. В Европейския съюз има желание за подкрепа на иновациите и за въвеждането на новите технологии. Работи се и по създаването на Закон за изкуствения интелект. В него трябва да се включат и социално-икономическите промени, които следват от неговото развитие, но трябва да се осигури също етичната и правната норма, заяви акад. Чавдар Руменин.

Той подчерта, че трябва внимателно да се създадат норми за приложението на изкуствения интелект и да се елиминира възможността за използването му в терористичната дейност.

"Роботите не струват нищо без изкуствения интелект. Те трябва със своите сензори да оценят средата, в която се намират, да получат нужната информация и на базата на натрупан предишен опит, с помощта на алгоритми, да преценят и вземат нужното решение, и по този начин да решат конкретен проблем", каза ученият.

Човечеството не може без роботите и те са еманацията на изкуствения интелект. Не може в съвременен робот да няма изкуствен интелект.

В ЕС има проучване, което показва, че 88 процента от европейците са на мнение, че технологиите с изкуствен интелект изискват много сериозно управление. В същото време, над 65 процента от европейците имат положително отношение към изкуствения интелект, особено по отношение на роботите. Това показва проучване на "Евробарометър".

Европейската комисия планира да инвестира един милиард евро годишно в изкуствения интелект по програмите "Цифрова Европа" и "Хоризонт Европа". Повече от 25 процента от роботите, които се произвеждат, са в Европейския съюз, съобщи акад. Руменин.

"Най-големите производители на роботи в света, или като цяло на изкуствения интелект, са САЩ, Европейският съюз и Китай. Според моето експертно мнение най-иновативните в областта на роботиката са европейските производители, те са с най-много интересни разработки и с патенти на полезни модели роботи. Моето убеждение е, че изкуственият интелект е още в детския си зародиш, но на него му предстоят огромни дела в бъдещето", прогнозира ученият.

Акад. Чавдар Руменин получава степените магистър, доктор и доктор на науките по полупроводникова електроника и сензорика от Московския държавен университет, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от Техническия университет в София. Понастоящем е професор по сензорика, роботика, изкуствен интелект и MEMS в Института по роботика при БАН. От 1999 г. до 2018 г. е негов директор, от 2018 г. е директор на Националния център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска" - КВАЗАР, а също е заместник-директор на Института по роботика при БАН. През 2004 г. е избран за член-кореспондент, а от 2012 г. - за академик на БАН.

Публикувал е над 400 статии и монографии. Съгласно световната организация за интелектуална собственост WIPO, Чавдар Руменин е най-изявеният български изобретател с повече от 200 изобретения по сензорика и роботика. Неговите цитирания надхвърлят 19 000. Изследователските му интереси са в микро- и наносензориката на нови принципи, роботиката, квантовите компютри, изкуствения интелект, свръхпроводимостта и други. Той е създател на новата генерация микросензори за магнитно поле, известна като сензори с равнинна чувствителност, вече произвеждани от водещи европейски фирми. Участва в ключовите публикации в "Science" и "Physics Lett. B", доказващи съществуването на Х-бозона, за което видните учени - П. Хиггс и Ф. Енглерт, получават Нобеловата награда през 2013 г.

Акад. Чавдар Руменин е съоткривател на две нови закономерности - "Магнитноуправляем повърхностен ток в проводящите материали" и "Генерация на микрочастици при високи едноосни деформации в твърдотелни структури", на чиито основи са създадени повече от 40 изобретения. Член е на управляващия борд на международния комитет Eurosensors, на издателския съвет и на редколегията на международното списание Sensors and Actuators, на съвета на фондацията "Еврика" и на множество редколегии. Признат е за "Почетен изобретател на България", името му е вписано в "Златната книга на българските откриватели и изобретатели" и е "Изобретател на България за 2012 г." Експерт-консултант е в множество европейски и национални институции и фирми. От 2019 г. е кавалер на ордена "Св. св. Кирил и Методий" - златен, и е носител на множество международни и национални награди за научните си постижения.

Не на последно място акад. Чавдар Руменин ще е сред участниците в конференцията "Български гласове за Европа: изкуственият интелект", която БТА ще организира на 14 април в Националния си пресклуб в София.