Специфичната травестия на Щраус за първи път в Софийската опера

Режисьорката Вера Немирова поставя сопрани в мъжки роли 

9 години след като режисира “Любовен еликсир” в София, прочутата българо-немска оперна режисьорка Вера Немирова е поканена отново в Софийската опера и балет. Само този факт вече е достатъчен да изостри любопитството на меломаните. Още повече че става дума за нещо, което не е правено никога досега в България - операта на Рихард Щраус “Ариадна на Наксос”.

Немирова, която живее в Берлин и има вече зад гърба си над 80 поставени спектакъла, много от които във Виенската държавна опера, Дойче Опер Берлин и др., смята, че причината за късната поява на Щраус на българска сцена е предубеждението.

“Навремето чувах изказвания, че Щраус в България не върви. Но това беше, преди да се появят субтитрите. А неговите творби трудно могат да се възприемат, без да се знае съдържанието. Мисля, че сега моментът е назрял и репертоарната политика на Софийската опера след “Електра” да представи “Ариадна на Наксос” е съвсем правилна”, казва Немирова.

На първо място според нея публиката ще оцени музиката, която е изпълнена с много бравурни и виртуозни арии, и на второ място – съдържанието. Не иска да издава много неща от спектакъла, преди да е минала премиерата, която ще е на 29 април. Тя щеше да се състои още през ноември м.г., но част от състава се разболя, а след оздравяването Немирова трябваше да постави “Дама Пика” във Виенската опера.

По принцип германската и австрийската преса пишат за спектаклите на Немирова, че често си позволява провокации. Но самата Немирова,

която е внучка

на писателя

Добри Немиров,

не мисли така.

“Не умирам от желание да правя провокации, а искам да разкажа историята така, както аз я виждам. Ако някой се чувства провокиран, това си е негов проблем, но не съм искала непременно да го направя. Даже напротив - по-скоро се радвам, когато ме разбират и разбират посланието на постановката”, казва Вера Немирова.

В “Любовен еликсир” например Немирова пренесе действието от традиционното село в спа център, а самият еликсир се оказа минерална вода. Остроумно хрумване, като се има предвид, че еликсирът е важно нещо в тази опера на Доницети и според либретото на неговите свойства се придава твърде голямо значение, каквото невинаги може да се докаже, че притежава.

Немирова е пренесла действието на “Ариадна от Наксос” изцяло в съвремието. Операта е посветена на трудния път на артиста и на темата за меценатството и за това, че често изкуството се принуждава да се подчини на недотам високия вкус на спонсорите си. Самият сюжет на австрийския поет Хуго фон Хофманстал позволява препратки към съвремието, тъй като темата е вечна.

Накратко разказано, млад композитор, съчинил първата си трагична опера по античен сюжет, предлага на богат виенски аристократ да я представи в двореца му. Но желанията на гостите на богаташа са малко по-различни – не античен сюжет, а фарс с участието на прочутата танцьорка Цербинета. В последния момент времето за представлението е съкратено до минимум, защото вечерта трябва да завърши с фойерверки и се оказва, че в отредения един час за ужас на композитора трябва наведнъж да се покажат неговата трагична опера и веселият фарс. В резултат се получава невероятен миш-маш от сюжети и стилове, но накрая Ариадна се влюбва в бога на виното Бакхус и всичко завършва весело и щастливо.

Декорът ще е абстрактен и минималистичен, а костюмите – съвременни. Представлението е 2 часа и 10 минути, което за цяла опера е дори твърде кратко.

Има три изпълнителки за ролята на Ариадна, и то първите сили на театъра – Габриела Георгиева, Радостина Николаева и Цветана Бандаловска. Цербинета – роля, писана за колоратурен сопран, ще се изпълнява от Диана Василева и Станислава Момекова.

Ролята на композитора е вид травестия, която често се среща в оперите от XVIII и XIX – героят по либрето е мъж, но вокално партията е писана за жена, мецосопран или по-скоро нисък сопран. В нея ще се изявят Мариана Цветкова и Лилия Кехайова.

Костадин Андреев и Мартин Илиев ще са тенорът и Бакхус. Действащите лица всъщност са доста и се покриват от почти целия солистичен състав на операта.

Немирова споделя, че

е почти поразена от

възможностите на

певците и от

владеенето на

немския

“И трите Ариадни са уникални, разкошни гласове, много подходящи за Щраус”, казва режисьорката. Тя обича да работи в театри като Софийската опера и балет, защото, както казва, “в такива има добри ансамбли, солисти, които са свикнали да работят заедно и затова са много по-освободени”.

В театрите, които са сред топ 10 на Европа, системата е съвсем друга – там се разчита на звезди, които са представлявани от мощни агенции. Докато се напаснат графиците на всички, с които даден режисьор иска да работи, минава време.

Любопитното е, че вокалната подготовка на солистите за “Ариадна на Наксос” е правена от голямата Анна Томова-Синтова, която е световнопризнат изпълнител на Щраусови роли. Заради пандемията 80-годишната звезда не е успяла да дойде в София и

цялата подготовка

се е провела чрез

видеовръзка

– Синтова от Мюнхен, а диригентът Евън Алексис-Крист и солистите - от София.

“Аз самата присъствах на един такъв урок и успях да науча много неща не само за ариите и за вокалните проблеми, които поставят, но и за психологията на героите”, казва Немирова. Самата постановка е посветена на 80-годишнината на Анна Томова-Синтова.

За да се добие представа за нивото, на което Немирова работи в чужбина, трябва да се каже, че преди година и половина е започнала репетиции за “Дон Карлос” в операта в Дрезден с Анна Нетребко, Юсиф Ейвазов, Илдар Абдразаков и Катя Семенчук. Постановката е докарана почти до премиера през март 2020 г., но заради пандемията се е състояла чак в края на октомври 2021 г.  и то с друг състав. Седмици преди това е премиерата на нейната постановка на “Кармен” в операта в Нюрнберг.

А следващото нещо, в което се хвърля почти веднага след миналогодишното отлагане на премиерата на софийската “Ариадна”, е голямо предизвикателство - “Дама Пика” във Виенската държавна опера с Валерий Гергиев като диригент и с Олга Бородина в ролята на старата графиня.

След премиерата в София Немирова заминава за Нюрнберг, където ще поставя Моцартовата “Дон Жуан”.