Носителката на "Грами" Пенка Кунева би написала трагична композиция за Украйна

Не отишла на престижната церемония, за да се грижи за възрастната си майка

Вероятно мнозина от вас се питат защо не видяха Пенка Кунева на сцената на музикалните награди да си вземе грамито? Да, талантливата българка не присъстваше лично на церемонията, състояла се миналата неделя в хотела MGM в Лас Вегас. “Знам, че този момент няма да се повтори, но се притеснявам как възрастната ми майка ще стане от леглото. Наградата е велика, но сега семейството и родителите ми са на ръцете ми!”, това разказа Пенка Кунева пред “24 часа” минути след като нейното име беше съобщено на сцената от  Ейми Андерсън, продуцент на албума Women Warrios: The Voices of Change (“Жени воини: Гласовете на промяната”), спечелил престижната награда “Грами” в категория “Класическа колекция”.

Половината от композициите в наградения албум - седем, са писани от Пенка Кунева. Дискът е посветен на 60 активистки, между които децата Малала и Грета Тунберг, които са се борили за права и свобода на жените по света. Той е създаден по идея на известната диригентка Ейми Андерсън.

Студийният запис на музиката беше направен със симфоничен оркестър в Рига, Латвия. В албума участват още няколко водещи съвременни жени-композиторки на филмова и медийна музика, носителки на “Еми”, “Грами” и други световни награди: Шарон Фарбер, Лолита Ритманис и др. “Имаше голям шанс албумът да вземе “Грами”. За мен самата този проект е важен, защото е свързан с жени активистки от XIX, XX и XXI век, които са постигнали толкова много, за да могат другите жени да живеят щастливо. Това е и основната идея на албума”, разказва българката. 

Пенка Кунева не е от разпознаваемите имена в родината си, но вече е утвърдена композиторка в Холивуд. В Меката на киното само около 11 жени (и над 20 000 мъже) създават инструментална филмова музика и една от тях е талантливата нашенка. В нейния актив като оркестратор са “Трансформърс”, “Матрицата”, “Карибски пирати”, “Ангели и демони”, “Принцът на Персия”, “Шерлок Холмс”. Пенка

композира музиката

към   “Ага" на Милко

Лазаров, който

представи България

за “Оскар”

през 2019 г., както и към постоянната атракция на НАСА в Kennedy Space Center.

В момента работи над нов проект на “Уорнър Брадърс” - Super 5, и е силно загрижена за войната в Украйна. “Подкрепих няколко организации, които помагат на бежанците. Бих написала силно трагична композиция за загубените животи на цивилни граждани в тази война!”, казва композиторката, зодия Риби. Пенка определя себе си като тиха, скромна, задълбочена и кротка, но българите в Ел Ей я знаят най-вече с големия ѝ музикален талант, пословична скромност и блага усмивка. Повече мисли, по-малко споделя, но в същото време е страхотно издръжлива и устойчива на изпитанията на живота.  Не крие, че умората от всекидневието е тотална. Работи всеки ден до 2-3 часа призори.

Кунева е потомка на стария габровски род Проданови. Баба ѝ Боянка е дългогодишен

преподавател по

руски език и

стенография в

Априловската

гимназия

Майка ѝ Кина Проданова е известен музикален педагог в Консерваторията, а баща ѝ е инженер-химик. Пенка се потапя в необятния свят на музиката още на 6 годинки, когато започват първите ѝ опити да пише своя музика и да свири на пиано. Родена е в София, но летните ваканции прекарва при бабите и дядовците в Панагюрище, откъдето е баща ѝ, и в Габрово. Там научава стотици народни песни. Естествено, Кунева продължава музикалния си път в Националната музикална академия със специалност “Теория на музиката”.

Настъпват промените в България и шансът на Пенка да получи пълна стипендия за престижния университет   “Дюк”, САЩ, се отваря през 1990 г. Тя обаче има мечта - да композира за филми и телевизия. 

“Дойдох в Холивуд

на 32 години

през 1999 г. с желанието да се посветя на кариерата на филмов композитор. Преди това - около 10 години, бях писала класическа модерна музика, имах много изпълнения и записи, които да представям, а и големи награди като композитор (наградата на Арон Копланд, “Аспен Фелоушип” и т.н.).  Бях готова професионално за тази смела крачка, но имах и късмет - веднага започнах да работя при големия тв композитор Патрик Уилямс като оркестратор и копист на неговата музика за телевизионни филми. Около месец по-рано аз му бях официално представена от моя университет “Дюк” (той също го е завършил през 1962 г.). Не познавах никого в Ел Ей, когато пристигнах с един куфар. Трябваше да си намеря супер-евтино жилище за един ден (намерих го в гетото до летището). Беше много трудно, но се сработихме бързо и добре.

Пазя репутацията си

като зеницата на

окото,

защото това е нещо, което човек гради цял живот. Контактите и репутацията са най-безценният капитал във всеки бизнес и особено в развлекателния”, разказва Пенка. 

Музикалната дама живее със семейството си в Лос Анджелис. Има 15-годишна дъщеря, а съпругът ѝ Даниел Шуайгър е музикален журналист. Има две сестри - Бони и Деси, които също живеят в Ел Ей.

Пенка често идва за ваканция в България и вече твърдо е решила, когато един ден се пенсионира, да се прибере в родината. “Много тъгувам за България. Липсват ми природата и местата от моето детство. За голямо съжаление се разгубихме с приятели и колеги от студентските години. Не съм забравила никого, но просто загубихме връзка. Мисля си за годините на моето детство и юношество в България и как това ме е изградило. Всеки ден се събуждам с усещането, че съм получила най-големите дарове и благословия в живота - дете и семейство!”, щастлива е носителката на “Грами”. 

Българската

следа в наградите

През 2014 г. към престижните награди ръка протегна Добринка Табакова, която от години живее в Лондон. Тя бе номинирана в категория “Най-добра класическа колекция”  със “Струнни пътеки” (String Paths). 

Албумите на “Мистерия на българските гласове” няколко пъти са номинирани за “Грами”. Получават я през 1990 г. за Le Mystere des voix bulgares. Volume 2. (от френски: “Мистерията на българските гласове. Част 2”) с продуцент Марсел Салие. През 1994 г. отново са номинирани за престижната музикална награда за албум с коледни и лазарски песни “Ритуал”. 

ФСБ получават статуетка “Грами” през 1989/1990 г. покрай албума I’m Never Gonna Change на големия латиноидол Хосе Фелисиано, в който е включена песента “Сиелито Линдо”, аранжирана от българската рок група.