Котаракът В Чизми 3D

Режисьорът на "Котаракът в чизми" 3D Крис Милър е роден универсален талант. Аниматор, художник-постановчик, изпълнител, създател на филми. Той става един от основоположниците на елитна група, която ще промени историята на анимацията: като художник-постановчик на филма и носител на "Оскар" за "Шрек", главен сценарист на хитовото продължение "Шрек 2" и режисьор на "Шрек Трети" /без да споменаваме някои запомнящи се негови герои като обичаният пингвин Ковалски във филмите "Мадагаскар" и Вълшебното огледало в "Шрек"/, Крис се оказва интегрална част от най-успешната анимационна филмова поредица на всички времена.

Като главен сценарист на "Шрек 2" Милър за пръв път "се запознава" с незабравимия котак, известен като "Котаракът в чизми". Още тогава той отгатва, че съдбата е отредила на котарака величаво бъдеще. Милър си припомня: ""Котаракът в чизми" беше важна част от успеха на "Шрек 2" и аз имах чувството, че е само въпрос на време той да се изяви самостоятелно.

Той е много привлекателен герой и беше ясно, че чака да бъде разказана неговата собствена приказка. Аз бях привлечен към тази котка, тъй като той си носеше своя история с безкрайни случки и приключения. Винаги съм искал да го попитам "Какъв си ти? Откъде е акцентът ти? И най-вече откъде са ти тези страхотни ботуши? Как се е съчетало всичко това в образа ти?"

образи и изпълнители: герои и нарушители на закона

Още от началото един от ключовете към популярността на Котаракът в чизми е гласът, излизащ от този бандит - на Антонио Бандерас. Режисьорът Крис Милър казва: "Котаракът в чизми се играе от Антонио Бандерас, а дали пък Антонио Бандерас не се играе от Котарака в чизми? Не знам, понякога е трудно двамата да бъдат разграничени."

Самият Бандерас казва: "Той е просто чудесен образ. Едновременно е романтичен и епичен герой. Има голямо сърце. Има чувство за чест и лоялност, наред с нещо палаво и закачливо, което добавя пикантен привкус и го прави интересен. Децата обичат тази негова страна. Но когато за пръв път се появи във филмите за Шрек, ние не знаехме много за него. Беше и още е мъничко загадъчен. За мен това е двойствен образ и точно това го прави забавен."

Като разсъждава донякъде философски, актьорът се вглежда в идеите, втъкани в образа на котарака. "За мен Котаракът не е просто котка. Чест и привилегия е в трудните времена, в които живеем, да имаш капацитета и шанса да караш хората по целия свят да се смеят. Това е дарба."
Светът на Котарака в чизми е населен от шантави герои от детски приказки и стихчета, но малко са толкова шантави като бившия приятел на Котарака Хъмпти Дъмпти.

В началото на историята Котаракът е сирак, израснал в селцето Сан Рикардо, където той си намира странен /включително и физически/ приятел. По думите на Милър "Котаракът изслушва мечтите на Хъмпти и грандиозните му планове, но в крайна сметка той е само едно яйце. Едва може да се придвижва и няма възможностите реално да изпълни целите си. С него се заяждат и го третират като аутсайдер, а Котаракът винаги го защитава и се застъпва за него. Така че имаме Хъмпти мечтателя и Котарака, който съдейства за осъществяването на мечтите."

И двамата мечтаят да напуснат сиропиталището и да си осигурят по-добър живот - нужни са им само няколко вълшебни бобени зърна, за да си отгледат бобово растение и да могат да откраднат пословичната гъска, която снася златни яйца от замъка на гиганта в облаците. Проста работа.

Детинското търсене на прословутите бобени зърна не довежда до нищо, така че детинската мечта започва да избледнява - поне за Котарака и двамата постепенно се отчуждават.

Не след дълго действеният Котарак открива истинското си призвание, когато самоотвержено спасява жена, срещу която се е втурнал вилнеещ бик. Сан Рикардо бързо дарява Котарака с титлата герой , което му спечелва тарикатската му шапка и легендарни ботуши /като символи на истината, честта и смелостта/. Както при много дуети във фолклора и историята, когато единият постигне слава и богатство, у другия бързо се заражда завист.

Така че когато Котаракът се съгласява да помогне на Хъмпти в съвместно начинание, което се проваля /и всичко това в името на спасяване на приятелството им/, двамата поемат всеки по свой път с напълно различни цели. Котаракът е смятан за предател на селото си и на всички, които са му се доверили, а Хъмпти Дъмпти тръгва по пътя на нечистите афери и детинските му мечти се израждат в стремеж за лично облагодетелстване и отмъщение.

Не е точно материал за детски стихчета, но така го е искал Крис Милър. "Хъмпти Дъмпти е много различен от това, което сте чували преди за него - мисля, че това, което умеем най-добре, е да вземем неща, които мислите, че познавате и да тласнем героя в нова посока, докато визуално се стремим да създадем нещо, което не е виждано преди. Ето това наистина ни вълнува нас, кинотворците в анимацията."

След раздялата им Хъмпти се връща в живота на Котарака, когато най-сетне открива начин да сбъдне детската им мечта да открият вълшебните бобени зърна. Всичко е планирал, но му е нужна помощта на Котарака, за да го осъществи. Само че това ще е задача за трима /котка, яйце, котка/. Тук в историята влиза Кити Меки лапки, която е най-голямата крадла в Стара Испания.

"Салма Хайек е Кити Меки лапки - обяснява Крис Милър. - В ролята си тя е красива, силна и чувствена, но най-важното е, че е забавна." Джо Агилар допълва: "За Котарака в чизми винаги се е намеквало в подтекст, че е истински Дон Жуан, така че трябваше да изградим достоен за славата си образ. Затова създадохме Кити Меки лапки. Тя не е от тези, които Котаракът може да покори лесно, трябваше да бъде силна и интересна. Опитахме се да обрисуваме образ, който не се ограничава просто до "фатална жена"."
Главният постановчик Персичети: "Когато работя, в главата ми се въртят всевъзможни идеи като например за крадла в образа на котка.

Котките са подходящи, защото са много тихи. Дали с това не компенсират някакъв недостатък? Образът й се оформи бавно. Постигнахме го може би в третата или четвъртата версия на ранния монтаж на филма, но бяхме категорични, че това е то. Тя няма нокти! Ето това всъщност компенсира, но сега можехме да играем с тази идея, защото благодарение на невероятната си сръчност, тя успява да открадне зърната от ръката на Джак, без той изобщо да почувства. Успява да открадне и ботушите на Котарака, неусетно за него. Тя е съвършената джебчийка. Получи се много добре и добави интересен пласт към целия й секси латино образ."

Хайек много харесва героинята си и я описва: "Тя е много добра както във вербалния, така и във физическия двубой. Също така е невероятна крадла, една от най-добрите, известни някога. И тя се гордее с това. Харесва ми, че тя винаги печели и винаги е права. И макар че Котаракът вечно се кара с нея и постоянно се опитва да й докаже, че греши, не успява. Наистина е удоволствие да бъдеш такава котка."

Част от проблема с плана на Хъмпти да се сдобие със зърната и в крайна сметка да забогатее, е, че има и друг, който иска зърната толкова силно, колкото и той... всъщност дори са двама и те са застанали на пътя към мечтата на Хъмпти - една екзотична съпружеска двойка бандити, известни като Джак и Джил.

Също както е и с главната тема, при която създателите на филма проявяват ревизионизъм по отношение на оригинала, тази двойка също е нетипична за детските приказки. Те бродят из хълмовете и мъчно се снабдяват с вода. Двамата са едри, зли и егоистични и това ги прави идеални за престъпен живот.

Продуцентът Джо Агилар коментира двамата опитни актьори, озвучаващи Джак и Джил: "Искахме Джак да е силен, коварен и зъл." Трактовката за действителния характер на Джак на Били Боб Торнтън озвучил героя, се различава малко от строгата оценка на авторите на филма: "Джак наподобява филмовите злодеи от едно време. Вярно, не може да се каже, че има златно сърце, но и той си има чувствителна струнка, а това винаги ми допада - също както Блуто се показва в друга светлина на Олив, не в тази в която се представя пред Попай. Джак е майстор на забавния диалог и както казах, той е от лошите, но не мисля, че е зъл. Просто е егоист, това е той. Иска ли нещо, иска го. А жена му Джил го иска дори повече."

Иска го и още как. Но също като партньора си Ейми Седарис има обяснение за това, че Джил е... да го кажем, невъзпитана: "Нека поразсъждаваме над това за момент. Мисля, че Джил е много неразбран образ. В стария испански запад, който е всъщност регионът на ранните приказки, нещата не са стояли като днес - възможностите за жените са били далеч по-ограничени. Чакало ги е майчинство, при което току-виж са били обречени на живот в обувка с куп дечурлига.

Имало е малко занятия, между които са можели да избират - да предат златни нишки от отпадъци, да бавят нискорасли миньорчета, да практикуват черна магия или, не дай си боже, да изпълняват желания. Ако аз бях изправена пред това, и аз бих избрала престъпния живот. Джил просто иска нещо повече от това, което й се предлага. Изборът й да бъде злодейка е нейният начин да каже: "Не, мъже, тъкмо тук дарбата ми ще изпъкне. Това е сферата, в която вярвам, че ще блестя."