Птерозаврите са имали пера, които са можели да променят цвета си

Птерозаврите са имали пера, които са променяли цвета си, установи проучване на международен екип от палеонтолози, цитирано от Си Ен Ен. Тези летящи влечуги са властвали в небето по времето на ерата на динозаврите, а учените от доста време спорят дали са имали оперение. Новото изследване дава отговор - не само че птерозаврите са били с пера, но и са успявали да контролират цвета им на клетъчно ниво. Багрите, определяни от меланинови пигменти, може да са били използвани като начин за комуникация между птерозаврите, предполагат палеонтолози от Университетския колеж в Корк, Ирландия, работещи съвместно с колеги от Белгия и Бразилия, предаде БТА. Според тях е възможно летящите влечуги да са си разменяли визуални сигнали, но екипът не е съвсем сигурен какво биха могли да означават те. Изследователите са анализирали вкамененлост от глава на птерозавър от вида Tupandactylus imperator, който е живял преди 115 милиона години в Бразилия. При детайлно разглеждане палеонтолозите са констатирали, че долната част на огромния гребен на главата на летящото влечуго е имала два вида пера: къси, твърди, които приличат повече на коса, както и по-пухкави, разклоняващи се, подобно на тези при птиците. "Изобщо не очаквахме да видим това", каза доктор Од Синкота от Университетския колеж в Корк, който е ръководил изследването. "От десетилетия палеонтолозите спорят дали птерозаврите са имали пера. Тези при нашия екземпляр слагат край на дебата завинаги, тъй като са много ясно разклонени по цялата си дължина, точно като при съвременните птици". Специалистите са изследвали перата с мощен електронен микроскоп и са открили запазени меланозоми, които са имали различни форми. "При днешните птици цветът на перата е силно свързан с формата на меланозома", обяснява проф. Мария Макнамара, която също е участвала в изследването. "Тъй като видовете пера на птерозаврите са били с различни форми на меланозоми, животните трябва да са имали генетичeн механизъм, за да контролират багрите. Тази характеристика е от съществено значение за цветните модели и показва, че те са били важни". Откритието може да даде възможност за по-добро разбиране на летящите влечуги, които за първи път са се появили преди около 230 милиона години и са изчезнали заедно с динозаврите преди 66 милиона години. "Създават се възможности за изследване на нови аспекти от поведението на птерозаврите", допълва Макнамара. Изследваната вкаменелост е била върната в родината й Бразилия с усилията на учените и на частен дарител. Резултатите от изследването са публикувани в списание "Нейчър".