Как убиха "Фокуса" на Радой Ралин

Сатирата ще спаси

социализма, казвал поетът

Ако беше жив, на 22 април Радой Ралин щеше да навърши 99 години. Синът му Кин Стоянов обаче разкри мистификацията около рождената дата на Великия шегобиец. Във всички енциклопедии и официални биографии пише, че той е роден на 22 април 1923 г.

Всъщност неговата истинска рождена дата е 22 април 1922 г.

Така че сега честваме 100-годишнината на поета и епиграмиста Димитър Стоянов, избрал си псевдонима, с който остана в историята - Радой Ралин.

Тази история започва в края на декември 1963 г. Тогава по българските киноекрани е показан първият кратък сатиричен филм от рубриката “Фокус”. Той се казва “На жените с любов”:

... Жега е. Прегърбени жени жънат на полето и пеят жътварски песни. Голи до кръста мъже пият бира под сянката на голямо дърво. На гърба на един от тях има татуирано женско тяло. Много специфичен мъжки глас се чува зад кадър: “Така е у нас. Ние, значи, жените на гърба си ги носим!”.

Автор на идеята “Фокус” е Радой Ралин. Той вече е известен журналист от в. “Стършел”, поет и епиграмист. Автор е на сценарий, по който Владимир Янчев снима сатиричния филм “Невероятна история”, излязъл на екран в края на 1964 г.

Радой успява да убеди Георги Панчев (участник в испанската гражданска война през 1936-1939 г.), тогава директор на Студията за хроникални и документални филми, и бай Теню Казака (бивш партизанин), тогава главен редактор на седмичния “Кинопреглед”, че сатирата трябва да присъства по-често и осезаемо в киното.

Първият “Фокус” -

“На жените с любов”,

е режисиран от Рангел Вълчанов. Гласът зад кадър е на инж. Джони Пенков. Автор на “шапката” е Доньо Донев. Когато показват кинопрегледа с филмчето пред художествената комисия, Радой заявява, че сатирата ще спаси социализма, и всички се съгласяват с него.

За озвучаването на “Фокусите” е създаден оркестър за музикални импровизации, в който са Милчо Левиев - пиано, Симеон Щерев - флейта, Любо Борисов - контрабас, и Петър Славов - ударни. Звукорежисьор е Джони Пенков, художник - Борис Димовски.

1965-а е важната година, в която идеите на Радой се развиват в няколко направления. Освен популярните кратки кинофокуси той и съмишлениците му раждат идеята за създаване на средище за общуване на интелектуалци и творци от всички изкуства, което да се нарича Клуб-ателие “Фокус 65” .

Тодор Живков вика на среща Радой и група от създателите, за да му покажат тези киносатири с намерението да обяви, че дава рамо на това явление:

“Е, какво сега, Радой? Искам да кажа, че ние от ЦК заставаме зад сатирата, която правите! Може и да помислим да станете орган на ЦК!”.

Радой подскача и в типичния си стил казва:

“Ама как така на ЦК,

другарю Живков?!

Политбюро трябва да застане зад “Фокусите”! “Е, добре, де - на Политбюро, ха-ха-ха...”

Един летен ден на 1965 г. в редакцията на “Фокус” идва кореспондентът на БТА в Сливен Замфир Иванов - Фирко. Той е от първия випуск на Факултета по журналистика и един от бащите на легендарния стихоплетец Трендафил Акациев. Фирко е съгражданин на Радой и стар приятел.

Кореспондентът разказва една много тъжна и сложна за времето си сага за “възхода и падението” на ТКЗС-то в село Гавраилово, Сливенско.

Благодарение и на кинопрегледите то е станало известно с големите успехи и достижения в изграждането на социализма. Гавраилово е живото доказателство как се изпълнява постановление на ЦК на БКП от 1959 г. за възраждане на българското село. Според това постановление по селата трябва да бъдат изпратени млади и образовани кадри, които да дадат нов живот на земеделието.

Председателят на ОНС в Сливен Георги Данчев решава да “проправи пътя” на своя родственик Христо Асенов и го насочва към златния шанс да направи партийна кариера.

Щастливо обстоятелство е и това, че Асенов е съученик на директора на местния клон на БНБ. Младият човек е назначен на изборната длъжност председател на ТКЗС - Гавраилово. Той взима необезпечени кредити от банката и започва грандиозно строителство.

Стопанският двор е асфалтиран. Купува машини и комбайни, за които няма условия за работа и стоят на склад като за изложба. Прави консервна фабрика, която е натоварена само два месеца в годината. Изгражда зоологическа градина, за която купува и камила от фотограф на Слънчев бряг. Прави опит да построи летище.

Асенов пътува в командировки из света, за да набира опит. И това всичко с пари от кредити от БНБ, разрешени от приятеля съученик

и с “обезпечение”

пясъка на река

Тунджа

Затова пък двамата са в командировка до Япония, за да купят комбайн за грах, макар че в района няма и едно грахово зърно.

Журналисти описват всичко това във възторжени статии и репортажи, в които се разказва как ще изглежда социалистическото село и как ще се стопява разликата му с града.

От София започват да изпращат чужди делегации. Георги Трайков като председател на президиума на Народното събрание води делегация от ГДР, за да видят другарите германци как комунизмът побеждава и в едно отделно взето село. Заради постигнатите успехи Христо Асенов е награден и назначен за шеф на отдел в Министерството на земеделието.

Идва нов председател на ТКЗС. А касата е без пари. След три месеца кооперацията е обявена във фалит, не й отпускат повече кредити, хората остават без заплати и се вдигат на бунт. В тяхна защита застава партизанският командир на Сливенския отряд Иван Гинчев с нелегалното име Йонко.

След като изслушват историята, Радой Ралин и бай Теню Казака единодушно решават, че това плаче за документален филм. За режисьор е избран Иван Ничев, който следва кинорежисура в Лодз, Полша, оператор е Никола Златанов, звукооператор - Джони Пенков.

Малко след бунта, усмирен с намесата на милицията, снимачният екип начело с Радой Ралин пристига в селото. Пред събралите се хора застава режисьорът Иван Ничев е казва: “Който от вас иска да говори пред камерата, да застане вляво, който не иска, да мине вдясно. Ние не искаме да накараме когото и да било да говори против волята си”.

Около една седмица екипът документира всички “успехи” на Асенов. По време на снимките наоколо се забелязват и съгледвачи, които много често се сменят.

По време на снимките Иван Ничев казва: “Бате Радой, заради този филм може да ни вкарат и в затвора дори”. Ралин го успокоява мъдро: “Виж какво, Иване. Този филм трябва така да се направи, че всички да влезем в затвора”.

В София при монтажа на филма добавят и кадри от посещенията на делегациите в Гавраилово. Както и снимки на Асенов как влиза тържествено в Министерството на земеделието.

Заглавието на филма е скромно - “Селска хроника”. Текста пише Стефан Цанев, началото е следното: “С въодушевление и ентусиазъм кооператорите и кооператорките от село Гавраилово

избраха назначения за

председател на ТКЗС

другар Христо Асенов.”

А на финала звучи гласът на партизанския командир Йонко: “ И така хората стигнаха до просешката тояга!”.

Междувременно Асенов е изпратен на работа в Африка. Качването му по стълбата на самолета е заснето и добавено на финала.

Филмът е готов. Ръководството решава най-напред да го покажат на председателя на Комитета за култура д-р Петър Вутов. Определят им среща на 8 декември от 15,30 часа. Групата е от зам.-шефа на кинематографията Борислав Петров, Георги Панчев, Теню Казака, Радой...

Към 19, 30 (значи чакали са повече от четири часа ) се задава върволица от хора. Обаче, какви хора само. Групата води Митко Григоров, вторият човек след Живков в партията и секретар на ЦК по идеологията, Борис Велчев, оргсекретар на ЦК, Венелин Коцев, секретар по културата и пропагандата, Станко Тодоров, министър на земеделието, Иван Абаджиев, първи секретар на ОК в Сливен, д-р Петър Вутов и други придружаващи.

Започва прожекцията. При всяко появяване на говореща глава Митко Григоров пита в тъмното: “Кой е този?”. “Иван Гинчев - Йонко, командир на славния сливенски партизански отряд от 1941 до победата на девети септември 1944 г.”, обяснява Радой. Появява са друг в кадър. “Кой е пък тоя?”. “Той е най-верният ятак, който спаси от смърт...” И така до края на филма.

Прожекцията свършва, лампите в залата светват и тогава се вижда, че групата на авторите е събрана накуп, а гостите са се пръснали из цялата зала. Случайна ли е тази “разстановка”?

Няколко минути цари пълна тишина. “И сега какво, Радой?” - пита мрачно Митко Григоров. Ралин се изправя: “Другарю Григоров, това е голямата възможност на българската кинематография да се представи със селската тематика, за която вие толкова много настоявате. Да го пуснем по много кина и всички да за видят!”. Григоров се обръща към Иван Абаджиев. “Случаят е верен, познавам този човек”, казва Абаджиев и млъква. Радой се провиква: “Ето, предлагам да започнем прожекциите от Сливен!”.

Минават в тягостно мълчание още няколко минути. Проговаря пак Митко Григоров: “Сега дайте да се разберем. Този филм, другари, ние не го спираме”.

Радой започва да

ръкопляска и да

вика: “Бравооо”

Идеологическият пазач обаче продължава: “Ние не го спираме... но само да сте го показали някъде, ще носите персонална отговорност!”. Единствен Теню Казака се опитва да противоречи: “Митко... абе, така не може! Как няма да го пускаме, другарю Григоров?”.

Заместникът на Живков става и си тръгва, след него и всички останали. Те са възмутени до дъното на душата си. Очаквали са във филма да говорят врагове на строя, а говорят “нашите”. Това те не могат да преглътнат.

У дома на Радой се ражда идеята да покажат няколко “Фокуса” и “Селска хроника” на студенти от СУ. Вечерта славната 65-а аудитория на университета е претъпкана. Прожектират няколко от кратките “Фокуси”. Смях, викове, свиркания... Накрая пускат “Селска хроника”. Никой не шуква...

На другия ден в Студията за документални филми идват трима “цивилни изкуствоведи”: “Защо направихте прожекцията?”. “Ами тя бе планирана отдавна!”.

За да не се повтори подобен фал, хората от ДС тихомълком прибират всички материали от “Селска хроника”. И днес никъде няма запазен дори един кадър! Радой Ралин е уволнен. До последните си дни все повтарял: “Няма начин да не го открием, аз съм сигурен, че някой го пази!”.

Така приключва голямата надежда, че сатирата ще спаси социализма. 25 години по-късно той почина скоропостижно...

СЛУЧКИ С РАДОЙ

Краят на 50-те години на миналия век. В полиграфическия комбинат Радой Ралин запява песничка по свой текст:

Нека пеем на инат

в този скучен комбинат

волна песен нек да екне

на сърца ни да олекне.

Георги Боков да е тук

шеф на

“Плод и зеленчук”...

Георги Боков тогава е главен редактор на в. “Работническо дело”. Заради тази песен Челкаш, главният редактор на в. “Стършел”, където Радой Ралин работи, е наказан с партийно мъмрене.

*****

Радой Ралин е в редакцията на в. “Стършел” и споделя, че е абониран за вестника, но вместо в петък го получава чак в понеделник или дори във вторник.

- Защо не направиш рекламация в пощата - съветва го колегата Сергей Трайков.

- Попитах пощаджийката - усмихва се Радой - и тя ми обясни, че вестника първо го носи у дома си, където го изчита четиричленното й семейство, и след това ми го пуска в кутията. Та затова закъснява. Но щом един вестник го четат още цели четирима души, мога да почакам някой и друг ден...

*****

Радой Ралин вижда свой колега, който седи в писателското кафене, налива се с водка и тежко въздиша. Сяда при него и го пита какво му е.

- Хванах жена си в прелюбодеяние...

- И искаш да се самоубиеш с алкохол? Натири я и край!

- Искам, ама сърце не ми дава.

- Защо?

- Защото тя горчиво се разкайва. Лее сълзи, та се къса...

- Сълзите на жената са като пролетен дъжд, приятелю - мъдро и поетично започнал Радой. - Всяка жена има пълна торба с тях и ги пуска като порой пред всеки мъж, когато й потрябват за омилостивяване. И ние, абдалите, винаги се хващаме на тая въдица...

*****

Радой Ралин казва на Васил Сотиров в ресторанта на писателите:

- Васко, алкохолът не прощава...

Васил надига поредната чаша и казва:

- Ако е добър, ще прости!

*****

Радой Ралин среща на улицата хубава жена и й отправя традиционното си пожелание:

- Довечера да ви излезе късметът 7 пъти!

- Защо само 7 - влиза в тона му жената.

А друга на същата закачка попитала поета:

- Защо чак довечера?

*****

Върви репетиция на постановка в един от театрите по стихове и епиграми на Радой Ралин. Той присъства в залата. По едно време режисьорът ядосан спира репетицията:

- Как смеете, стегнете се, така ли се играе пред жив автор?

- А ако авторът е ни жив, ни умрял - подхвърля Радой от залата.

*****

В един разговор Радой Ралин казва, че от интимните и еротичните преживявания на българските писатели може да се направят хубави документални филми.

- О, това е чудесна идея - казва една редакторка от БНТ. - Мога ли да приема това като заявка за сценарий?

- Да, може - отговаря Радой Ралин. - Ама за Дора Габе филмът трябва да е многосериен...

*****

Радой Ралин е известен с прословутия си страх да не настине от течение. По време на една от почивките му в Хисаря всички в станцията се събират в залата на дома, за да гледат поредната серия на “На всеки километър”. В залата е топло и задушно, въпреки че са отворени и вратата, и прозорецът.

Радой Ралин постоянно се оплаква, че отнякъде му духа. За да има мир, затварят вратата. “От прозореца духа”, продължава поетът. Затварят и прозореца. И когато всички се смълчават, вперили поглед в малкия екран, се чува гласът на Радой:

- От пода духа!

*****

Далеч след полунощ Радой Ралин звъни на Васил Цонев и го събужда.

- Алооуу - провлачва глас той. - На телефона е Васил Цонев, българският вариант на европейския...

- Стига бе, лайно - прекъсва го Радой с една анусопосочна псувня. - Чукаш ли, чукаш ли?

- Какво искаш да ти напиша до заранта: фейлетон, разказ, роман?

- Слушай, слушай - продължава Радой Ралин. Новият телефон на Борис Димовски е 83-29-65...

- Имам го.

- Имаш го, трици! Вчера следобед го е получил...

- Е, и?

- Да ти е подръка, че си му борчлия 30 хиляди лева, а той е със седемчленно семейство. Пък те знам, че май не обичаш да връщаш дълговете и кого не си плячкосал... Янкеседжия!

- Е, затова ли ми се обаждаш? Голям будител!

*****

Върви възродителният процес. Георги Тахов и синът му Росен срещат Радой Ралин на пл. “Славейков”.

- Георги, има една песен “Събрали ми се, събрали, цигани, турци, арменци в Хасковския затвор...” - започва Радой.

- Знам я, стара градска от началото на века - казва Тахов-баща.

- А знаеш ли как се пее сега? - пита Ралин.

- Как?

- “Събрали ми се, събрали, българи, българи, българи в Хасковския затвор...”

*****

На 12 декември 1989 г. само месец след началото на промените, Радой Ралин казва на Недялко Йорданов най-новата си епиграма: “Празен джоб - пълен роб!”.

*****

През 1989 - 1990 г. пред сградата на БНТ ври и кипи. Непрекъснато има митинги - “син” или “червен”. Веднъж Кеворк Кеворкян, който е програмен директор на телевизията, забелязва една и съща бабичка ентусиазирано да участва и в двата вражески митинга. “И нещо ми заседна”, признава той. И припомня, че Радой Ралин наричал червените бабички “Климактернационал”.