Християни ли са Кубрат, Аспарух и Тервел

Ето отговора на художничката Милена Велчева

Известната художничка Милена Велчева има осъществени 15 самостоЯтелни изложби в художествени галерии, храмове и манастири в България и чужбина, в които неизменно присъства духовната и православната тематика – манастири от България, Атон, Сърбия, Русия, Северна Македония, Косово, Гърция, Румъния, Йерусалим - мадони, светци, български герои и владетели. Вечните и непреходните, духовните и нравствени ценности, колекцията от исторически епохи в пространството на нейните картини, търсят реалност открита към света, към времето, към вечността.
През ноември т.г. предстои да бъде открита голяма нейна изложба в галерия "Средец", с куратор Величкия Епископ Сионий.

Триптихът "Генезис на българското православие - Кубрат, Аспарух и Тервел" е най-новата творба на художничката Милена Велчева. Портретите на първите български владетели са представени в международна изложба с тема „Пазители на православието“, експонирана в галерията на Историческия парк край Варна. В нея участват 100 художници от 12 държави и ще продължи до 29 май 2022 г.
Ивелин Михайлов - изпълнителен директор на Историческият парк, приветства събитието и защити идеята да бъде създадена такава експозиция с думите: “Вярата е всичко. Когато човек вярва, той се освобождава от страха. Когато у хората няма страх, те могат да действат наистина свободно! Вярата премахва завистта, премахва омразата и всички лоши чувства!”
Триптихът отразява вдъхновяващата идея за принадлежността към християнството на българските владетели Кубрат, Аспарух и Тервел, подхранвана от древни хронисти и съвременни историци. В художествената трактовка присъстват символи от съкровища, свързвани с древните българи и конкретно с изобразените владетели – Перещчепинското, Бактрийското, Вознесенското и Над Сент Миклошкото, съотносими с авторския замисъл на художника за конкретния владетел. Образите са търсени в различен ракурс от наслоената в националното съзнание езическа визия, в духа на християнската цивилизация.
Величината на образите, сътворени от Велчева, и емоционалното им въздействие имат стремлението да внушат усещането за силата им на могъщи духове - закрилници на държавата и българите и днес.
Картините от триптиха съдържат кодове, които ни водят в разбирането на авторския замисъл. Зрителят освен естетическото съприкосновение вероятно ще изпита необходимост да разчете тези кодове, свързани с древната ни история.
Например, че

Кубрат е бил християнин

в лично качество,

за което свидетелства съкровището му от Малая Перещепина, детайли от него присъстват в първия сегмент от триптиха, изобразяващ Кубрат – трите негови пръстена с монограми и скрити послания и владетелският му скиптър. В хрониката от началото на VІІІ на Йоан Никиуски са дадени сведения за Кубрат, които допълват образа му, даден в хрониката на Теофан и Бревиария на Никифор от ІХ век. Именно епископ Йоан дава сведенията, че в младостта си Кубрат е бил кръстен в християнската вяра и отраснал в обкръжението на император Ираклий.
През 619 г. Органа, чичото на Кубрат, посещава Константинопол и се среща с византийския император Ираклий. От Бревиария на Никифор научаваме, че Органа получава почетния сан „патриций“ и заедно с цялото обкръжение от своя род Дуло приема християнството. Кубрат присъства на тази среща и също е покръстен. През 635 г. също получава почетното звание „патриций”.
Вдъхновяващо е предположението, което споделя художничката, че християнското вероизповедание на Кубрат се е отразило на близкото обкръжение и семейството му.
Образът на неговия син – Аспарух, е романтичният център на триптиха и заради голямата доза авторска трактовка в посоката на християнската му принадлежност.
Освен другите тълкувания на значението на името Аспарух присъства и това, че името Еспор идва от ирански и означава орел (сребърният орел с герба на Аспарух от Вознесенското съкровище).

Орелът е и сакрален

християнски символ

(Йоан Евангелист), включително и този с две глави - отразява баланса между божественото и земното. От праисторически времена орелът е символ на силата и духовната мощ.
Символизира Всемогъщия творец, въплътява духовния принцип, който се асоциира и със светлината. Символ е на наследеното благородство. Орел с разтворени крила се свързва и със знака ипсилон, присъстващ в герба на Дуло.
За да бъде завършена авторската инвенция, че Аспарух би могъл да бъде християнин като баща си Кубрат, третия сегмент на триптиха изобразява неговия син - Тервел, за който се мисли като за първият български Крал кръстител.
Канонизиран за светец и от Западната църква под името Свети Крал Тривелий, и от православната като Свети Тривелий Теоктист - Свети благоверен Цар Български Тервел, изобразяван в българските църкви, споменаван с признателност като спасител на Европа от нашествието на арабите, представен като кесар и цар с християнски символи, дълги коси на негов печат, открит през 1972 г., с гравиран надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел”.

Оригинален е изборът

на изразните средства

за една монументална по своята същност и визия творба. Пастелната техника, колкото и ефектна да изглежда, е една от най-трудните технологии в живописта. Милена Велчева я владее абсолютно. В пространството на триптиха, тя събира в едно цяло усещания за различни исторически епохи, за да създаде нещо съвършено различно – цялост на историчност и съвременно излъчване в образите на Кубрат, Аспарух и Тервел, с очи, които не могат да оставят равнодушен зрителя.
Милена Велчева ни убеждава, че не толкова конкретният образ, колкото идеята за него е водеща и определяща. Че всъщност става дума за алегоричния смисъл на любовта към човека и отечеството, към всички нас. Става дума за вяра, която толкова ни липсва напоследък. Разбира се, че има възможност за полемичност в така представената авторска трактовка на темата за генезиса на българското православие.
Но не е ли това част от смисъла на изкуството?