Двете дадоха по-специално интервю за “24 часа” - прегърнати и безкрайно щастливи
Сълзите на майка си - това бе първото нещо, което видя Силвия Аздреева, прибирайки се на българска земя и излизайки от терминала на летище София, след като покори Еверест и Лхотце.
В първия момент удържа своите. Но след това емоциите взеха връх. Когато повечето камери угаснаха. Но след най-искрените прегръдки и сълзи беше време за много специално интервю. Силвия, прегърнала най-важния човек в живота си. Тя и безкрайно щастливата ѝ майка Мария в интервю за “24 часа”.
Каква ли е разликата от онези сълзи, които са замръзвали на очите на Силвия, стъпила на най-високия връх на света, и топлите майчини сълзи, провокиращи кристалния блясък и в очите на дъщеря ѝ?
“Това са най-чистите сълзи - майчините и тези към майка си. Най-емоционалните, най-дълбоките. Най-дълбоката емоция, която може да имаш, е към майка си, а след това е към планината”, отговаря Силвия.
“Толкова съм щастлива. Направо загубих ума и дума - особено когато видях майка ми, която ме посрещна първа, като я видях как се разплака... Огромна емоция, нямах търпение да я видя, да я прегърна най-накрая”, казва още тя. И гушва майка си.
А Мария неведнъж е проливала сълзи - и от тревога, и от щастие, докато разбере, че дъщеря ѝ е изкачила и Еверест (8848 м), и Лхотце (8516 м). “Много пъти плаках. Но аз вярвах в нея”, каза майката на Силвия. А гордостта на съгражданите си в Петрич усеща постоянно: “Почти всички са минали през моята работа, за да ме поздравят. Идват дори и хора на 80-годишна възраст, по-възрастни от мен - всички идват да поздравят, дори се разплакват, много са горди и радостни. Много се гордеят с нея и нямат търпение да я видят”, каза майката на Силвия - Мария Аздреева.
“И аз нямам търпение да отида да видя съгражданите си”, добави Силвия.
Коментари (0)
Вашият коментар