Кристиан Костов: В Китай участвах в музикално шоу, което беше с 2 млрд. зрители

Предпочитам да не съм толкова голям, но да съм щастлив, отколкото да бъда много известен, но да не контролирам живота си и да правя неща, които дори не ми харесват

Кристиан Костов е детето чудо на българската музикална сцена. Роден е в Москва, майка му е от Казахстан, а баща му е българин. Още на 6-годишна възраст започва да пее в руския детски ансамбъл “Непоседы”. Участвал е в тв шоуто “Голос Дети” в отбора на Дима Билан и стига до финал. У нас се класира на второ място в “Х Фактор”. Кристиан е на 17 г., когато е избран да представи страната ни на Евровизия и се явява на престижния конкурс с Beautiful Mess. Класира се втори, постижение, което до този момент не е имал друг български участник. Малко след това печели наградата на публиката на Европейските награди за дебют – European Border Breakers Awards. Неотдавна той отново се върна да живее в България.

- Пътувахте по цял свят, бяхте в Китай, последно живяхте в Русия, но неотдавна изненадващо се преместихте отново да живеете в България, защо?

- Върнахме се през март. В момента сме в къщата ни в Свети Влас. Мразя да ми е студено и решихме да си дойдем тук. По принцип доста пътувам, бях в САЩ, известно време живях в Китай, сега съм си в България. Скоро и родителите ми ще пристигнат. Тук имаме своето пространство, можем да пеем 24 часа в денонощието, да пишем музика в 2 през нощта, без да пречим на някого. А когато живееш в апартамент, е доста трудно. Имаме студио вкъщи. Не знам дали знаете, но аз повече пиша песни, отколкото пея през последните години. Направихме много материал. С брат ми Даниел и наш много близък приятел - Александър Хюман, сме основният екип. Понякога каним и автори от други държави, но основно ние създаваме песните. С брат ми станахме много добри, на ден можем да пишем по една-две песни и да ги качваме веднага в инстаграм. Хората са впечатлени колко бързо мога да пиша, защото досега не бях показвал тази част от себе си. Мислеха, че съм певец и блогър. Работата ни е като терапия, успокояващо ми действа, когато разказвам чрез музиката за своите преживявания и емоции. Така разбирам по-добре мислите си.

- Русия е много голям пазар, защо не се развивате там?

- Не ми е интересно, ако искаш да успееш там, трябва да пееш на руски, а аз няма да го направя. Не усещам езика толкова добре. Повече говоря на английски и български. Роден съм в Москва, завърших там училище като частен ученик, но от 14-годишен почти не живея в страната, тогава започнах да пея, да правя концерти, да изкарвам парите си и да плащам за апартаментите си. Ходех в Москва само за изпити. Най-лесно ми е да изразявам мислите и чувствата си на английски.

- Само вие ли изпълнявате вашите песни, или пишете и за други артисти?

- Няколко пъти искаха да купят много добри мои песни, специални за мен. Описват един период от време, в който намерих гласа си, това, което искам да представям чрез музиката си. Те са от албум, който подготвяме и в него парчетата са по-добри от всичко, което сме правили досега. За тези песни ни даваха изключително високи суми, но отказахме, защото не го правим за пари. По-добре да спечелим по-малко от стриймването и концертите, но да има удоволствие в работата ни. Харесвам пътя, а не само финалната дестинация. Много искам тези песни да бъдат чути с моя глас, защото само аз знам как да звучат и как трябва да бъдат изпълнени.

Всеки един трак го пея по сто пъти,

понякога и повече и избираме най-доброто. Много време отнема, понякога е демотивиращо, защото слушаш нонстоп своя глас, но си заслужава. Събираш като пъзел най-добото от всеки запис и накрая звучи перфектно.

- Намерили сте своя глас и своето аз, а какво искате да види и чуе публиката?

- Ввсеки автор на песни има пътеки, които избира, за да създаде една песен. Като математика е. Хората си мислят, че мелодията ни идва случайно отнякъде. Никога не е случайно, трябва да се мисли какво работи и какво - не. Текстовете не са просто история, трябва да звучат хубаво. Можеш да напишеш брилянтен текст, но да не можеш да го изпееш, защото гласните са гадни за пеене например. Намерих при кои ноти гласът ми звучи най-добре.

Много коментари получавам, че хората харесват текстовете ни, историите ни. Сякаш си в ресторант, не е само закуска, а предлагаме първо, второ и трето - има история, хубава музика, страхотна продукция, снимките са готини, всички са в различен стил.

- Кога ще пуснете тези песни?

- 7-8 от тях са напълно готови. Имам и две видеа, които трябва да ги снимаме, вероятно в България. Уточняваме бюджетите, всичко това струва пари. В момента нямам лейбъл, търсим партньори. Няма да давам правата на песните си на някаква компания. Искам да си бъде мое, да присъства моето име и това на брат ми. Контролът да е в наши ръце.

- След дългата пандемия планирате ли вече концерти в България или някъде по света?

- По време на пандемията трябваше да имам огромни концерти с 20-30 хил. души публика. Всичко беше организирано, но се появи ковид. Не планирам нови засега, в момента създавам песни. Създадохме и нов аудио-визуален проект - “Восток”, трио с брат ми и най-добрия ни приятел.

Ще започна отново да правя концерти, когато имаме достатъчно материал, да пея само мои неща, а не кавъри. Искам да работя и с други артисти, но не да пеем заедно, а аз да пиша за тях и визуално да работя с тях. В тази посока също доста се развих.

- Наистина много се променихте визуално. Непрекъснато променяте стила си, какво ви провокира?

- Никога не знаеш какво може да те вдъхнови. Можеш да видиш някакъв дядо на улицата и да харесаш нещо, което да вземеш. Гледам всички ревюта на големите дизайнери. Но не това ме вдъхновява. По-скоро слушам себе си. Понякога картини ме вдъхновяват - искам тази палитра да бъде върху мен като облекло например.

- Често променяте косата си, пускате снимки и с различни макиажи. Това идеи на стилист ли са?

- Не, никога не съм работил със стилист. Само моя идея си е. Винаги искам да променям нещо, защото ми става скучно. Мога да го правя и ако не е сега, кога? Сега съм на 22 г.

Научих се вече сам да се гримирам. Не виждам нищо лошо в това един артист да се гримира, пък и да не е артист.

Не разбирам защо хората го приемат като нещо лошо

или странно да искаш да изглеждаш по-добре. Не се променям много, правя малки неща. Добре е да се грижиш за кожата и тялото си. Започнах и да тренирам почти всеки ден и виждам резултати.

- На някои снимки сякаш визията ви има влияние от корейската поп култура.

- По-скоро се вдъхновявам от аниме, отколкото от кейпоп индустрията, въпреки че харесвам техните изпълнители като визия, облекло, клиповете, песните обаче не винаги. Сега прическата ми е вдъхновена от едно аниме.

- Преди пандемията живяхте известно време в Китай, как се случи да заминете там?

- Бях във Виена, когато получихме имейл с покана да участвам в най-голямото музикално риалити в света - “Певецът”, което се прави в Китай. Първоначално решихме, че е някаква шега, защото сме го гледали и знаехме колко мащабна продукция е това. Там канят само известни певци, две години преди моето участие Джеси Джей спечели шоуто. Снимаха ни от 5 сутринта до 2 часа през нощта. В залата по време на нашите изпълнения имаше 500 човека публика, които гласуваха, и 2 милиарда зрители пред телевизорите. Евровизия е с 200 милиона зрители, което е огромна цифра. Представете си какво са 2 милиарда. Участниците репетирахме заедно, ходехме на различни ивенти, готвехме заедно. Във всеки епизод един участник отпадаше, аз стигнах до полуфинал, на финала бях поканен като гост. От 11 епизода участвах в 9 или 10 и накрая бях на галавечерта. Шоуто се снимаше около 3 месеца, аз останах там още два месеца. Всяка седмица трябваше да се пишат оркестрации за бандата, защото всичко се изпълняваше на живо. Звукът беше толкова добър, че много хора си мислеха, че изпълненията ни са на запис. В първия епизод пях Beautiful Mess, с която участвах в Евровизия, и мога да кажа, че това е най-доброто ми изпъление досега, а съм го пял поне 200 пъти.

- Само ваши песни ли изпълнявахте?

- Не, можех да избирам, но минаваше през одобрение. Имаше огромен екип от хора, които работеха по 30 часа, без да спрат, спяха по няколко часа и отново започваха.

- Вероятно шоуто ви е направило много популярен в Китай?

- Да, в различни градове имаше мои банери, не можех да се разхождам свободно по улиците, навсякъде ме спираха. Там пуснахме албум, който влезе в топ 10 на най-слушаните, а една от песните ми стигна до №1 в повечето платформи.

Две от песните, които изпълних в шоуто, бяха на китайски. Коментираха, че съм езиковият бог в това предаване, защото успях да ги изпея без никакъв акцент. Отделих страшно много време на текстовете,

написах свои транскрипции

с български, руски, английски и казахстански букви, защото някои звуци ми звучаха като един език, други като друг. Тази транскрипция само аз можех да я разчета. В началото продуцентите на шоуто казаха, че е голям риск, защото, ако се справя лошо, ще ме оплюят. Но казах, че съм в Китай, на гости съм, трябва да уважавам творчеството на местните артисти и ще изпея нещо на китайски. Едното ми изпълнение се оказа с най-много гледания в епизода.

Имах късмет, че повечето артисти бяха от Китай и това беше огромен плюс за мен, защото бях различен, нямах конкуренция.

В свободните дни имах срещи с фенове, фотосесии, появих се на кориците на много техни издания, включително и на мъжкото издание на Elle. Иначе беше доста трудно, защото спях по 3 часа на денонощие. Освен това, когато пея, не ям, защото иначе не мога да се справям с въздуха. Само закусвах и това беше. През цялото време трябваше да съм в най-добрата си форма.

- Заедно ли живеехте всички участници?

- Не. На нас ни дадоха огромен апартамент в хотел, на 48-ия или 52-ия етаж, вече не помня, с уникална гледка. Бях там с брат ми, жена му, майка ми доста време прекара с нас. Сестра ми идваше, приятели от София. Поисках да съм отделно, защото бях на специална диета и трябваше да имаме кухня, в която майка ми да готви. Направиха всичко възможно да се чувстваме комфортно. Бяха много учудени, че се справям толкова добре, защото са предполагали, че ще имам нужда от почивка и няма да смогна на темпото. Много се радвам, че майка ми беше до мен и можех да отида да я гушна и просто да седим, дори без да говорим.

- Сега не искате да правите концерти, но там сте създали много контакти, няма ли все пак да отидете отново в Китай?

- Когато махнат всички ограничения заради ковид, мога да отида да продължавам да се развивам там като артист. Но най-важното за мен е да правя това, което искам, и да не давам на индустрията да ми диктува правилата. Искам малко да променя стратегията ни. Тогава трябваше да се адаптирам и да правя това, което се изисква от мен. Всички бяха доволни, но не и аз. Снимахме клипове, които не харесвах напълно и не тези парчета исках да пея. Сега съм спокоен, когато контролът над нещата е в мои ръце.

- Къде се въртят ваши песни?

- В момента водим разговори с няколко компании в САЩ, Европа, Китай. От проекта ми “Восток”

песните се въртят най-много в Америка

и това е странно, защото нищо не сме правили в тази посока. Beautiful Mess вече има сигурно 200 милиона гледания в различните платформи. Докато беше пандемията, направих един лайф концерт за Китай от студиото ни в Москва. Не беше организирано от някоя компания, направихме си го сами. Очаквахме да има максимум 50 хиляди зрители. Но се включиха и ме гледаха 1 200 000 души.

- През 2017 г. се класирахте на второ място в конкурса Евровизия. И въпреки че до този момент България не е имала такъв успех, когато разговаряхме с вас тогава, казахте, че сте разочарован. Какви са емоциите ви сега, като се връщате назад към Евровизия?

- До ден днешен го преживявам, наистина много исках да докарам Евровизия в България. Това е огромен фестивал на любовта и музиката и при нас щеше да се получи много хубав конкурс, защото сме невероятно топли и гостоприемни. Исках да покажем на целия свят, че в България има хубава музика, добри артисти, отворени сме да споделяме енергията си с всички. Бях едва на 17 години, когато обявиха, че аз ще представям България. Четях коментари на различни хора и ми беше трудно да ги приемам, пишеха, че не съм за там, защото още съм дете. Затова работих 10 пъти по-усърдно. Но поздравленията бяха повече. И сега продължавам да получавам много любов и уважение. Преди се притеснявах от това внимание, мислех, че всички искат нещо от мен, страхувах се да комуникирам с хората. Сега вече усещам нещата по различен начин. Всичко това си заслужаваше. Сега се старая да се наслаждавам на пътя, включително на дребните неща във всекидневието. Понякога спирам, за да гледам някакво красиво дърво, да усещам, че съм тук, не съм в телефона, в социалните мрежи... Искам да се радвам на живота сега, важно е да планираш и напред, но не бива да се забравя, че живеем в този момент. По света се случват страшни неща и не се знае какво ще стане утре. Всичко това ме тревожи.

- Къде се виждате в бъдеще, къде искате да живеете и да правите кариера?

- Винаги ще се връщам в България,това е моят дом, чувствам се много спокойно. Иначе искам да работя в Америка, защото това е сърцето на музикалния живот. Бях там преди осем месеца, където имахме доста срещи, обсъждаме нашите планове за покоряване на света. (Смее се.) Но те наистина много харесаха нещата, които им представихме. Нямам търпение да ви покажа какво направихме, песните са много добри. Много съм вдъхновен и се радвам, че ще мога да го споделя с хората.

- Ще сключите ли договор с някой лейбъл там?

- Не искам да бъда напълно ограничен с договор.

Държа аз да решавам какво да правя,

как да изглеждам, какво да пускам, а те само да представят моя продукт. Наясно съм как трябва да се действа, за да се случват нещата, вече проверихме дали тази схема работи и да, тя работи. С много неща се справихме сами, което ни помогна да станем по-добри. Беше много натоварващо и имаше моменти, в които исках да спра да се занимавам с музика. Предпочитам да не съм толкова голям, но да съм щастлив, отколкото да бъда много известен, но да не контролирам живота си и да правя неща, които дори не ми харесват.

- Какво не ви харесва в този бизнес?

- През годините мнението ми се променя, но сега проблемът е във времето. Преди един албум се създаваше пет години и с него се правеха концерти и турнета. Сега пускаш песен, след две седмици вече има 300 хил. нови парчета и твоето вече е забравено. Трябва пак да правиш нещо, а това е много натоварващо, изисква внимание да гледаш трендове, но да внасяш нещо свое в тях. Освен това трябва и да си късметлия. Аз знам, че музиката ми е добра, но не знам дали ще успея с нея, защото има много фактори и е нужен късмет.