Щангистът Валентин Генчев: Бях в болница преди Евро 2022

Каквото хапнех, повръщах, споделя шампионът

Кой е той

Валентин Генчев (67 кг) спечели една от петте европейски титли за България на шампионата в Тирана. Той отнесе конкуренцията с пет перфектни опита. Старозагорецът за пръв път стига до подобен успех. В специално интервю за в. "България Днес" и youtube канала "Спортната джунгла" Генчев разкри как едва не е пропуснал първенството.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Вальо, очаквахте ли да разбиете конкуренцията по подобен начин?
- Мислех, че ще е по-трудно. Имах здравословни проблеми със стомаха. Бях в болница 5-6 месеца преди европейското първенство. Не вярвах, че ще успея дори да участвам. От две години тренирам с Алан Цагаев в националния отбор. Подготовката беше сериозна. Оказа се, че не мога да ям всякакви храни. Трябва да спазвам режим, да не преяждам, да не пия алкохол и безалкохолно. Все още не можем да разберем за какво става въпрос. Сега започваме да проучваме. Не е приятно, каквото хапна - повръщам. Не мога пълноценно да спортувам, но въпреки това печеля медали. Получи се за пръв път през 2019-а. Тогава бяхме на европейско първенство в Румъния. Започнах да повръщам, беше кофти. По едно време спря. Ходех по лекари. Никой не може да разбере какво се случва. Притеснително е. Имаше моменти дори в залата ми ставаше кофти, но въпреки всичко се справям. Спазвам диета и пия лекарства.
- Как премина самото състезание?
- Тръпката беше страхотна. Не може да се опише. Не очаквах да спечеля златен медал. Започнахме с упражнението изхвърляне. То ми е слабо, но не изтървах опит. Завърших със 139 кг. Не съм сигурен дали ги бях вдигал в тренировъчната зала. Може би само веднъж. Изоставах с три килограма в двубоя.
- Какво си мислехте в паузата преди изтласкването?
- Очаквах само там, във второто движение, да спечеля злато, защото не участва руснакът Зулфат Гараев. Той е най-големият ми конкурент. Бях се успокоил, защото в един момент се състезавах само със себе си. Усещането е страхотно, защото сме блъскали 5-6 месеца за три опита. Ако направиш една грешка, нещата стават по-сложни. Страхотно е да вдигнеш още от първия път печелившата щанга. Никога не съм си представял, че ще стана европейски шампион. Това е мечтата на всеки. Винаги съм се стремял към по-ниски цели.
- На световното през миналата година също бяхте близко до медалите. Завършихте пети в двубоя. Какво не ви достигна?
- Щях да спечеля медал, но решиха да ме отрежат. Въпреки всичко съм доволен. Може би е имало трепване на лакътя в решителния опит, но трябваше да ми го дадат. Мисля, че нямаше фаул. Получи се нещо като с Христо Христов на олимпиадата.
- Как се преживява подобно нещо?
- Няма как да го преживееш. Блъскаш толкова време за тези опити и да спечелиш медал. Накрая ти казват, че не си вдигнал щангата, при положение че тя е горе. Стана ми доста неприятно. Не е коректно от тяхна страна. Главата горе и само напред. Не се връщам назад.
- Следващото състезание отново е световното първенство през 2022-ра. Дава ли ви криле златният медал?
- Още не мога да осъзная какво се е случило. Още съм в шок от златото. Да не бързаме за световното. Има много време. Да се порадваме на победата. След световното пак ще се видим.
- Вашата категория не е олимпийска. Мислили ли сте да качите на 73 кг или да слезете на 61 кг?
- Мислил съм да се кача, но едно нещо ме спира. Трябва да се лекувам, а с качване на килограми няма как да стане. Засега ще вдигам на 67 кг. За долната има много за сваляне. Вероятно ще се контузя, ако опитам.
- Започвате с джудо, но ставате щангист. Как се случи тази трансформация?
- През 2013-а тренирах джудо. Имам едно състезание. Готвех се година и половина. Станах седми на републиканско първенство. След това прекратих, защото заминахме за чужбина с родителите ми. Отидохме в Кипър. Нашите бяха решили там да учим, но с брат ми решихме да се върнем. Нашите не ни спряха, те останаха там. Аз бях на 13-14, брат ми на 10. Искахме в България да се развиваме, Кипър не е нашето. Живеехме при баба и дядо, докато родителите ни се върнаха. В България отидохме да търсим фитнес. Нямахме 18 години и не ни приемаха в залите. Спомних си, че до залата по джудо има зала по щанги. Отидох да се запиша. Личният треньор Стоян Добрев каза - това е новият шампион. Тестваха ме на изхвърляне и изтласкване. Треньорът ме вземаше с колата от вкъщи. Караше ме в залата. След цяла година тренировки спечелих златен медал при юношите в Хасково. Много бързо дръпнах. През 2016-а-2017-а скъсах менискус на левия крак. Тогава мислех да прекратявам със спорта. Ходих да играя футбол, там се случи и белята. Треньорът настояваше да се възстановя и да започна от начало. Това беше най-трудният момент. Винаги съм се стремял да се състезавам със самия мен. Да изисквам повече и повече. Не съм се задоволявал с малкото в залата. Ако спазваш режим, тренираш навреме, спиш, всичко това, ако го правиш на 100%, ще се отплати рано или късно. Никога не съм се оплаквал, че съм изморен или ме боли. Ако много ме боли, намаляваме тренировките за ден-два.
- Тренирате на един подиум с брат си Габриел Маринов. Кой е по-талантливият от вас?
- Разликата ни като възраст не е много голяма. Три години. Подкрепяме се взаимно. Когато сме двамата, нещата вървят. Не мога да кажа кой е по-добрият. Доста по-рано започна да печели медали от мен. Мисля, че ще се справи занапред.
- Готвите се заедно с Алан Цагаев в националния отбор. Какво ви дава той?
- Доволен съм от него. Държи на дисциплината, да бъдем навреме в залата. Обича да изпълняваме тренировъчния план. Добре подхожда към нас.
- Олимпийските игри в Париж са след две години. Мислите ли вече за тях?
- Искаше ми се поне да се подготвя за категория до 73 кг, но първо трябва да разрешим здравословните проблеми.
- Не бяхте получавали заплати от началото на годината. Как се оцелява без пари?
- Трудно е. Като погледнеш реално, цялото стискане на зъбите се отплаща. Стояхме пет месеца без заплати, но не сме спирали да тренираме. Мислехме за състезанието. Миналата година можеше дори да не заминем за световното. Тези неща се случват заради стария ни шеф Неделчо Колев. Той обърква нещата във федерацията. Заради него не може да се развиваме. Засякохме се на европейското. Дори не ни поздрави. Това отношение не е нормално. Ние печелим медали. Поне да ни поздрави. Не мога да си обясня. Ако се видим, бих му казал да направи място на новия шеф Ариф Маджид. Трябва да благодарим на старши треньора Иван Иванов. Той прави всичко за нас. Ако го няма, ще останем без национален отбор. Всичко ще тръгне надолу.
- Какво бихте казали на младите щангисти, които искат да са като вас?
- Никога да не се предават и навреме да ходят в залата. Ако искат да постигнат големи цели в живота, не трябва да имат почивни дни.