Рисунки на деца от домове до София и Дрен са изложени до 24 юни в центъра на Вечния град
Картините и рисунките, които са наредени в галерия “България” в центъра на Рим, греят с ярките си цветове и се усмихват на всеки, който ги гледа дори през витрината.
Пространството за изложби, организирано от Института ни за култура в Рим, домакинства на Виа Монте Брианцо 24 вече няколко експозиции от откриването си преди повече от година.
Сегашната обаче е особена заради факта, че представя не изтъкнати творци, а деца, които са на път да станат такива.
Как техните творби с акварели и моливи стигнаха до Вечния град?
Организатор на изложбата е българският Институт за култура, който този път е поканил да гостува ателие “Прегърни ме”, чийто създател е Милена Нейова. През лятото на 2005 г. то отвори вратите на изкуството за изоставените деца на България.
Петдесетина са участниците в римската изложба. Някои от тях идват от бившите домове в с. Доганово, София и с. Дрен, както и от осем фамилни къщи от типа ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип за деца, лишени от родителска грижа) на територията на София и Дрен.
Картините в изложбата “Прегърни ме” са ретроспективни. Разказват 17-годишната история на ателието, включително книги, комикс, както и
оригиналите на страниците на разказа
“Сляпата Вайша” на Георги Господинов
с илюстрации и финал, дописан от децата. В нея дори може да се проследи развитието на едно от най-талантливите деца.
Това е Ники (вече пораснал - на 21 години, завършил е Националното училище по изящни изкуства “Илия Петров”) - той присъства на откриването в Рим.
Основателката на ателието Милена Нейова цитира думи на писателя Георги Господинов за децата: “Всичко, свързано с деца, е от страната на чудото. Особено тук и сега. Никога няма да забравя как децата от ателие “Прегърни ме” довършиха незавършената история за “Сляпата Вайша”. И по най-естествен начин “събраха очите ѝ” по единствения възможен начин - с любов. Ако някъде има невидима йерархия на доброто, което можеш да направиш - това е да утешиш дете, да го прегърнеш и обичаш.
Обичам и се възхищавам на това, което правят хората в ателие “Прегърни ме” за децата. То не е само за децата, за всички ни е, защото няма щастливо общество там, където има и едно нещастно дете. Прегръщам ви”.
Ателие “Прегърни ме” отваря врати през лятото на 2005 г. и работи в подкрепа на деца и младежи, лишени от родителска грижа, като насърчава интереса им към образование и изкуство.
Ето какво казва Милена Нейова за тези малки творци: “Нямаме право да показваме лицата им, нямате право да знаете имената им…
Те са “неизвестните”, изоставените,
нашите – ваши деца. Деца на разделени родители, деца, загубили своите родители, деца, отнети от своите родители. Деца, преминали през мрачните стаи на полицейските участъци и Детска педагогическа стая. Деца с изтощени сърца. Деца, настанени, отраснали и живеещи в различни социални центрове за подкрепа.
Но има едно нещо, което ги отличава от останалите – талантът, който носят, и усърдието, с което са въоръжени, за да го развиват. Децата, техните мечти и постижения – те са нашето вдъхновение, смисъл и опора. Повечето от тях прекрачват прага на ателието с комплекса на изоставеното, нехаресваното, необичаното дете, което расте с нагласата, че светът е лошо място, че животът е гадна работа, а то е само̀. Затова
повечето от тях искат да са силни, страшни и лоши
А ние ги учим на други неща – че човек не е сам, че доброто и красивото е по-силно от злото. Най-голяма радост са постиженията на четирима наши възпитаници – Ники, завършил Националното училище по изящни изкуства “Илия Петров”; Здравка, завършила с отличие актьорско майсторство; Анио, студент по визуални изкуства; Лия, ученичка в Националната гимназия за приложни изкуства “Свети Лука”.
Преди няколко години получих подарък - картина с прикрепено към нея писмо: “Милена, знаеш, че не ме бива в говоренето, и затова чрез тази не толкова хубава картина искам да ти благодаря. Ако не бяхте ти и Калина,
кой знае какъв боклук щях да съм сега
Вие ми показахте какво е изкуство, приятел, родител, какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш. Искам да знаете, че много ви обичам и благодаря на Бог, че ме срещна с вас. Благодаря и на вас за това, че се грижите за мен, че ми помагате, търпите и вярвате в мен. Обичам ви и благодаря, че ви има.”
Публикуваме го тук, за да отговорим на често задавания въпрос: “Какъв е смисълът от всичко, което правите? Нали после пак ги връщате по домовете?!”. Признавам, че има моменти, в които се чувстваме безсилни, че понякога надеждата отстъпва място на безсмислието... Но когато получиш такова писмо, разбираш, че търпението и вярата са дали резултат, че доброто е по-силно от злото, че е трябвало и трябва да продължиш по пътя, стискайки здраво в едната си ръка ръката на приятел, а в другата няколко отритнати, объркани деца. Които ти вярват.”
Коментари (0)
Вашият коментар