"Поцо направи Жоро най-добрия нападател, но и също той го унищожи." Това казват като по шаблон някогашните съотборници на великия Георги Соколов, чиято звезда блести с екипа на "Левски" през 60-те години на ХХ век. Днес, ако беше жив, Йогата щеше да навърши 80 години.
Жоро сам признаваше, че това, което е, дължи на баща си Апостол. Поцо е вратар на "сините", а за него самият Лев Яшин казва, че е учителят му как трябва да играе състезателят с щ1 на гърба. Всъщност прякорът Йогата Жоро получава както заради плонжовете си, себераздаването, но така и защото никога не си позволява да се търкаля по тревата, когато го фаулират. "Как ще се търкалям, ще се държа за крака и ще се разправям със съдия за нарушение - признаваше Соколов. - Нали след мача баща ми щеше да ме пребие, задето симулирам."
Бащините напътствие изиграват огромна роля Соколето да бъде привлечен в "Левски", ненавършил 16 години, а само два месеца след рождения си ден да дебютира за "отбора на народа". През 1958 г. в "сините" редици го привлича Георги Пачеджиев, след което нападателят навърта 186 мача и отбелязва 58 гола за отбора. "Жоро не слушаше никого, нито треньори, нито ръководители, никого. Каквото кажеше баща му, това е закон. Поцо му внушаваше, че е най-великият, че без него отборът е заникъде. И така се създаде и неприкритото, но и джентълменско съперничесто с другата голяма звезда - Гунди. След като приключи с футбола, Жоро продължаваше да мисли, че едва ли не е помазан, но чашката и компаниите го довършиха", спомнят си негови съотборници.
Всъщност "царското" минало на фамилия Соколови изиграва лоша шега на Соколето. Дядо му Златан е телеграфист в двореца, а царицата за празници раздава малки подаръци за семействата на служителите там. През 1969 г. "Левски" е обединен с милиционерския "Спартак" (Сф). Публиката обожава Йогата и го нарича Радостта на народа, сравнявайки го с бразилския нападател Гаринча, според някои по-добър и от самия Пеле. Народната любов не изиграва роля. Играчите на обединения тим трябва да минат под пагон и да станат членове на БКП. За Жоро партиен билет категорично е отказан, а той самият не ще и да чуе. Вместо това решава да отиде в ЦСКА, където го искат. Но при военните "царското" минало на фамилията е бронирана врата пред таланта. Следват седем мача с екипа на "Дунав" (Рс) и... Не, не е краят на една легенда. Защото Жоро започва да пише нова такава за себе си, но за съжаление тя е свързана с алкохол, веселби, жени, приятели. Истината е, че високоградусните напитки са ежедневие и по време на кариерата му.
Покрай футбола Соколето се сприятелява с друг играч, за когото казват, че е невероятен талант - Георги Лепоев - Стар Гошо. Лепоев е звезда в онези времена в съставите на "Септември" (Сф) и "Славия", изключителен техник и също любимец на публиката и любител на чашката. Кариерата на Стар Гошо също приключва скоропостижно. И двамата адаши се залавят да карат товарни таксита и цистерни с нафта. "Тъкмо се бях оженил и бях обещал на булката си да купя кола, преди да се е родило бебето - разказа пред "България Днес" Лепоев приживе. - С Йогата крадяхме толкова нафта, че за три месеца купих един фиат. Обзаведох и дома ни. Другото всичко с Жоро го изпихме, черпехме наред и имахме купища приятели и мадами покрай нас." Но съдбата бе решила двамата близки другари да завършат земния си път с инвалидизирани от футбола крака, с патерици и приковани към леглото. Соколето си отиде преди вече 20 години, докато Стар Гошо поживя още 15-ина.
Но заради алкохол на Йогата два пъти му взимат шофьорската книжка и докато при първото провинение бивши съотборници му помагат, то след второто той трябва да си търси друга работа. И така попада в столичния ресторант "Септември" на ул. "Пиротска" в ролята на сервитьор. Но заради него там се събират купища почитатели, които непрекъснато го черпят, а Йогата дели с колегите си. Но нарушава принципа на трезвеност по време на работа и не се задържа още дълго. После продава лимонада на Солни пазар и какви ли още не краткотрайни занимания. Но винаги около тълпа фенове, които попиват до последната дума лакърдиите му.
Турци го примамват с 200 000 долара
Когато е 16-годишен, Жоро Соколов играе в Истанбул срещи от балканското първенство за юноши. Хора от "Фенербахче" успяват да го дръпнат настрани в барчето на хотела. Пред българския стрелец е отворено куфарче с 200 000 долара. "Взимай ги, твои са", примамват го турците. "Това бяха невъобразимо много пари за онова време, а аз бях още дете - спомняше си случката Йогата. - Изплаших се, това е. Паникьосах се и избягах."
Подобна случка се разиграва и в чилийския град Ранкагуа по време на световното през 1962-ра, където местен клуб иска да подпише с любимеца на левскарската публика. Две години по-късно от бразилския "Гремио" предлагат за Белия Гаринча 100 000 долара, но отговорът на властите е, че това противоречи на социалистическия морал.
Сух от аферата с нивалина
През май 1961 г. "Левски" гостува в Атина на "Олимпиакос" и както винаги това е повод за малко алъш-вериш от страна на играчите. Цялата история и до днес е известна като "аферата с нивалина".
Всъщност това е българско лекарство, което помага за лечението на детски паралич, а "сините" са подучени да изнесат нелегално и да продадат ампулите. Предателство или друго, но тогавашната ДС надушва работата, като разбира, че ще се изнасят и долари. Вратарят Иван Дервентски и централният защитник Благой Филипов са задържани, а след връщането и Иван Вуцов попада зад решетките. Но Йогата се изсулва нито лук ял, нито лук мирисал.
"Говореше се, че ще ни "джобят" на границата и аз реших моя нивалин и долари да не са в багажа ми - смееше приживе Йогата. - Другите си мислеха, че името "Левски" ще ги спаси - грънци. В Атина продадохме каквото остана и накупувахме дънки, които тогава в София се търгуваха бая скъпо. Но на влизане в София се оказа, че пак ще има проверка, та по целия път през Владая разхвърляхме дънки."
Коментари (0)
Вашият коментар