Бременната София Бобчева: Объркана съм за името на бебето, но дано дъщеря ми да не прилича на мен

Актрисата имала детство с дъх на липи в Пловдив, ще ражда през октомври

Чистачка детектив - мечтаната професия за актрисата София Бобчева, когато била дете. За разлика от повечето момиченца тя не мечтаела да стане принцеса, когато порасне. Искала нещо далеч по-простичко - да чисти.

“Спомням си една случка с баща ми - разхождаме се по жълтите павета и срещаме негова колежка. Аз съм извадила една кърпичка и съм почнала да чистя паветата, защото били мръсни. Жената ме питала: “Какво правиш?”, а аз съм ѝ отговорила, че ще ставам чистачка”, разказва актрисата. По-късно обаче сменя решението си - мечтае да стане детектив. Остава с това желание чак до късните си тийнейджърски години, когато се сблъсква с театъра.

С него я среща нейна приятелка, която е част от театрална група. “Тя ми разказваше истории за групата и аз си казах защо не. Моите родители не са актьори, не съм израснала в театъра като много мои колеги, които са потомствени артисти. Тя ме покани, аз отидох, стори ми се много интересно. Тогава бях доста срамежлива, но видях, че

на сцената може да правиш неща, които в живота би ме било срам

И лека-полека се заразих с интерес към театралното изкуство и филмите”, спомня си Бобчева.

Обратно на мечтите ѝ за чистене и разследвания тази да играе остава. Все пак и досега обича детективски романи и сериали, които са ѝ интересни, за разлика от чистенето, на което не е фен. Любими са ѝ китайските загадки, като много от тях е прочела още в ранна възраст.

И любимата ѝ книга е детска - “Вещиците” на Роалд Дал, който е и любимият ѝ автор за деца. Чела е повечето му книги, а наскоро е гледала и екранизацията, която обаче не успява да я впечатли колкото книгата. Любимият ѝ филм е класика - “Кръстникът”, особено първите му части, а сериал - “Отчаяни съпруги”.

Бременна с първото си дете, София Бобчева ще трябва временно да се раздели със сцената. Планира това да се случи в края на юни, което съвпада приблизително с края на сезона, но не се зарича. Сигурно е обаче, че

вече е приключила за момента с ролята си в “Игра за двама”,

в която е заедно със Сашо Кадиев.

“Трябваше да играя още, обаче на последното представление ми се видя много тежко. Затова реших, че това ще е последното ми участие засега и е по-добре да влиза Стефани Ивайло, която ме замества”, казва Бобчева.

В края на октомври дъщеричката на актрисата се очаква да се появи на бял свят. Бобчева признава, че ако можеше да избира, детето ѝ щеше да е зодия Везни, не Скорпион. И обяснява: “Аз съм Близнаци с асцендент Везни и тези въздушни зодии се разбират помежду си повече, отколкото със Скорпиона. Но каквото е писано, това ще бъде”.

Новината за бременността била приятна изненада за двойката и близките ѝ заради твърденията, че след ковид и ваксина е малко вероятно. Тя самата наскоро е прекарала вируса.

За бебето още не е избрала име. Не изключва варианта да го кръсти на някой свой роднина. “Много се чудя. Хората казват: “Ти ще го усетиш”, а аз един ден го усещам, на другия ден - вече не. Много съм объркана как ще бъде с имената”, признава бъдещата майка.

Точно по тази нейна нерешителност се надява малката да не прилича на нея. Държи да я научи на доброта и да я възпита, както и да ѝ даде свобода да взима собствени решения, което е трудно за нея самата.

Признава, че

постоянно се влияе от чуждото мнение, заради което и не може да избере име за детето

“Такъв ми е характерът, което много ме дразни. Особено при бременност жените не трябва въобще да се влияят, защото има толкова много хора, които дават акъл, дори и бъдещата майка да не иска. Аз си избирам - не слушам всичко, защото иначе главата ми ще гръмне”, обяснява актрисата.

Но на “24 часа” обеща:

“Ще се опитам чрез бебето да поправя това и да не се лутам все кое е правилно и кое - не”.

Щастливото детство е другото, по което София Бобчева се надява да си прилича с дъщеря си. Разказва, че това е най-хубавият ѝ период досега и че много ѝ липсва. Прекарала е детските си години спокойно и навън с децата по паркове и градинки, по купони с родителите ѝ и в екзотични пътувания заедно с баща ѝ. Била е на места като Индонезия и Сингапур,

интересни острови, където се е прегръщала с маймуни и е гледала тигри

Прекарвали там по две седмици, а сега ѝ се ще да може да се върне там отново, за да ги преоткрие.

Летата е била при баба и дядо в Пловдив. Всъщност пролетен Пловдив с дъх на липи е ароматът на нейното детство.

Като тихо и спокойно дете, което не е правило много бели, я описва майка ѝ. Все пак има и няколко юнашки рани. Веднъж в детската градина, докато играе с момчетата с гърмящи пистолети, решава да последва примера на другите и да се спусне по парапета на стълбите. “Аз и до днес не съм такъв тип да се катеря, но тогава се реших”, спомня си тя. В резултат пада и си сцепва главата. Точно тогава баща ѝ отива да я взема, което заради работата му е рядкост. За него казва, че му става лошо от кръв, а тогава намира дъщеря си с червена глава. “Майка ми му се скара, защото изгуби съзнание преди мен от притеснение. Лепиха ме, а после се скараха и на мен - защо се пързалям, като знам, че не мога”, разказва Бобчева.

Друг път на детски лагер след игра на народна топка си обръща капачката на коляното.

Налага се да я гипсират едва на четвъртия ден

от двуседмичния лагер, заради което не успява да се включи на дансинга на детската дискотека. “Беше болезнено и отвратително. Бях на 10-11 години - вече ти е интересно да си на лагер, а не само с вашите. Ходих на лагерната дискотека с гадния гипс и беше много тъпо”, спомня си тя днес.

И макар вече да е загърбила детските игри и травми, животът ѝ продължава да е все така вълнуващ. В работата ѝ постоянно има интересни случки - приятни и не толкова.

“Много се зарадвах, когато Йорданка Кузманова, която за мен е голяма звезда, дойде веднъж и ми подари напечатана на машина една мисъл. Беше дълга половин страница от книгата на Михаил Чехов (руски актьор, емигрирал в САЩ в началото на 30-те г. на ХХ век, известен с книгата си “За техниката на актьора” (1945), в която обогатява системата на Станиславски. - б.р.). Адски ме трогна, а и написаното е нещо като мое верую. Гласеше, че публиката вижда несъзнателно, когато гледа един артист, без значение какъв образ гради той на сцената. Тя възприема човека и чак тогава образа, т.е. трябва да се стараем да бъдем добри хора, да си оправим човешкото излъчване и чак тогава вече да се стараем за ролите”, разказва актрисата. Решава да си закачи бележката в гримьорната, за да може и други да я видят и да се повлияят положително.

Ефектът обаче е обратен и тя получава втора бележка с тайно, заядливо послание. “Пишеше: “Ти кога си седяла с Михаил Чехов” и други много гадни неща, точно обратното на написаното. Ядосах се много, скъсах го, хвърлих го и веднага го забравих”, спомня си Бобчева. Написано е от колега. От кого - не знае и до днес.

В последно време актрисата се е отдала на организирането на фестивала “Арт будилник”, с който ще обикаля из страната. Миналия месец той се проведе в Перник, а между 13 и 21 юни заедно със Стефан Вълдобрев, група “Сигнал”, Бургаския куклен театър и други хора на изкуството гостуват в Сандански. Събитието е с вход свободен, а

целта е посетителите да се събудят за култура

Рожденият ѝ ден се падна в същата седмица, на 14 юни, затова го е прекарала в Сандански заедно с някои от участниците във фестивала. “Много обичам да правя купони за рождения ми ден. Събираме се, пием и се веселим. Тази година бяхме малко, но се повеселихме. Беше като детски рожден ден - с тортичка, пастичка и сокче”, разказа Бобчева.