След 28 г. Бойко Василев се връща в Сараево за филма си “Останалите. Снимки от една война”

Там търпимостта, творчеството и хуморът се борят с омразата и помагат на града да устои, казва водещият на “Панорама”

“Босненец” - това определение всъщност отсъства в конституцията на Босна и Херцеговина. А хората, които се чувстват такива, влизат в графа “останали”.

Кои са те? Какво се случва с тях след войната там, как живеят, на какво се радват?

Тази история започва с това, че преди четири години Василев случайно намира една касета в стаята на “Панорама”. Оказва се безценна – там има суров материал от обсадено Сараево.

Всъщност историята започва още по-рано. През 1994 г. заедно с оператора Христо Обрешков Бойко Василев за първи път влиза в обсадено Сараево като част от екипа на “Панорама”. 

Войната в Босна и Херцеговина продължава вече втора година, остава още почти толкова. Току-що НАТО е дало ултиматум на босненските сърби да изтеглят тежкото си въоръжение около Сараево, след като мина е ударила пазара “Маркале” и е убила 68 души.

Сараево е обградено. Босненската сръбска армия обстрелва града от околните планински склонове. За три години, десет месеца и три седмици обсада загиват 1601 деца, 200 от тях – от снайперистки обстрел. Не достига храна, няма ток и вода, гражданите изсичат дърветата за огрев. Единственият начин да преодолееш обсадата е да минеш през прокопан в земята тунел. 

Тогава екипът на БНТ разговаря с много хора – политици, художници, преводачи, журналисти. Близо до т.нар. Алея на снайперистите се среща и със семейство Зденко и Мелиха Михайлович. Бащата е сърбин, майката – мюсюлманка. Имат две деца – на три и десет години. Живеят в Сараево и търпят всички несгоди на обсадата. Тяхната дъщеричка Ваня не знае какво е портокал или банан. Но знае, че не трябва да ходи в другата стая, защото тя е под снайперистки обстрел. Когато трябва да напуснат Сараево, минават през тунела. Въпреки това семейство Михайлович не е изгубило духа си и вярва в съвместния живот на всички етноси в Босна. 

28 години по-късно Бойко Василев отново търси своите герои от 1994-а заедно с екипа на БНТ и фотографа Стоян Ненов. Къде са те? Как са? В какво вярват сега, след като войната отдавна е свършила?

Това е разказ за сараевския дух. Там търпимостта, творчеството и хуморът се борят с омразата и помагат на града да устои. Това е разказ и за приятелите на семейство Михайлович, за които по думите на Зденко “няма добри и лоши нации, а само добри и лоши хора”. Това е разказ и за останалото след войната: ценностите и надеждите, любовта и омразата, трагедиите и приятелствата, обяснява Василев.

Тунелът на спасението е превърнат в музей. Но къде е спасението за Босна и Херцеговина днес? И докато войната е другаде, в Украйна, може ли да се върне на Балканите?

Всъщност светът забрави босненската война. Днес често ще чуете: “Как е възможно в Европа да гърмят оръдия? Какво може да се направи, за да спре това?”. Така говореха и навремето. Но трябваше да минат почти четири години, за да спре адът, казва водещият на “Панорама”.

Един от героите на филма - авторът на иронични плакати Боян Хаджихалилович, разговаря с Бойко Василев през 1994 и 2022 г. И тогава, и сега той казва сходни думи: “Аз имам и еврейска, и сръбска, и мюсюлманска кръв. Имам хърватски паспорт. Чувствам се босненец. А босненецът не съществува по конституцията като принадлежност. Ние спадаме към графата “останали”. И аз съм от останалите”. 

Филмът е за тези, останалите. Те преодоляват различията, за да бъдат хора. Те остават в Босна и Херцеговина, страна с 5-има президенти, 14 парламента, 700 депутати и 136 министерства, където всеки втори младеж е безработен. Но вярват, че бъдещето е тяхно.

Сценарист на “Останалите. Снимки от една война” е Бойко Василев. Филмът е заснет от Михаил Врабчев, който е отговорният оператор на “Панорама”. Кадрите от 1994 г., включени в лентата, са на Христо Обрешков. Режисьор е Лъчезар Аврамов (с над 30 документални филма и три игрални, сред които “Снимка с Юки” и “Жълт олеандър”).

БНТ 1 ще покаже документалния филм в сряда, 22 юни, от 21 часа.