Парчета от метеорити в изложбата “Раждането на Луната”

Светещи плазмени лампи показват на децата раждането на Слънцето

Временната изложба “Раждането на Луната - геоложка история” в Националния музей “Земята и хората” показва как се е образувала Луната и отговаря на въпроса защо Земята и Луната са толкова различни сега и как се е стигнало до това.

Изложбата е организирана от Националния център за научни изследвания към Лионския университет във Франция. А куратор е ръководителят на научния екип, който прави откритието, проф. Разван Каракаш. “Международният екип осъществява пробив с резултатите от техните изследвания в разбирането за това как се е образувала Луната”, казва Десислава Делибалтова от музея “Земята и хората”.

След като проф. Каракаш изнася доклад на научната конференция, провела се миналата година в “Земята и хората”, от музея го канят да представи изложбата и в България.

За това изследване са използвани много мощни компютри, като правят и симулации, а проектът е започнат през 2016 г.

Изложени са различни видове минерали, скали, парчета от метеорити, снимки на частици от лунната проба под микроскоп, като има и 3D модели. Към всеки изложен обект има и постер с подробна информация, което улеснява посетителите.

Изложени са и най-старите метеорити от Слънчевата система, наречени хондрити. Там може да се види и парчето от най-стария метеорит в Слънчевата система, който се казва “Аленде”. “Той е представлявал повече от 2 тона, когато е навлизал в системата, но се е взривил още като е летял. Паднали са много различни късчета в Мексико и е на възраст 4 млрд. 567 милиона години, той всъщност определя възрастта на Земята, но и на цялата Слънчева система, защото нищо по-старо не е открито”, обяснява Делибалтова.

Интересни за младите посетители са 3D моделите на кратери, като например кратера на вулкана Фуджи и модел на метеоритния кратер в Аризона, най-добре запазения кратер на Земята. Чрез тези модели лесно може да се види разликата между вулкански кратер и метеоритен кратер.

Към основната изложба са показани и истински образци от Луната, изследвани от български учени и така се представя и българският принос в изследването на Луната. Проф. Иван Бонев, един от най-големите български минералози, е сред тях.

Освен това най-големият колекционер и председател на метеоритното общество - Георги Пенев, е предложил част от своята колекция с метеорити, събирани години наред от всякакви места, да бъде изложена в музея по време на изложбата “Раждането на Луната”. “Тя ни запознава още по-детайлно с метеоритите, как се наричат различните небесни тела, каква е разликата между метеор, метеорит, болит, огнена топка”, допълва Делибалтова.

За да може децата по-лесно да разберат тази не толкова лесна материя, от музея са подготвили специални модели, светещи плазмени лампи, които показват раждането на Слънцето, правят демонстрации на различни процеси в Слънчевата система, дават им да хванат самите парчета от скали, за да усетят сруктурата им, освен това провеждат и различни игри.

“Това е пълен и изчерпателен по най-съществените точки поглед към образуването на нашата Слънчева система и особено на Луната и Земята”, казва Делибалтова.

Изложбата може да се види до 7 септември в Националния музей “Земята и хората”, а после ще бъде изложена и в Природонаучния музей в Пловдив. След това изложбата ще обикаля и други държави като Германия, Чехия и др.