Добри Джуров, генералът, който свали със сълзи Живков от властта

Като партизанин е ранен и губи връзка с отряда чак до 9.9.1944 г.

Армейски генерал Добри Джуров влезе в българската история с три знакови неща.

Първо, той е най-дългогодишният министър на отбраната на България - цели 28 години, 8 месеца и 5 дни - от 17 март 1962 до 22 ноември 1990 г.

Второ, има най-голямата заслуга за мирното и безкръвно сваляне на Тодор Живков от властта.

Трето, с изречението, което каза в отговор на журналистически въпрос: “Такова беше времето...” .

В полицейското му досие пише: “Добри Маринов Джуров (в документите преди 9.9.1944 г. известен и като Добри Маринов Добрев) е роден на 5 януари 1916 г. в с. Врабево, Ловешко. Учи в Семинарията, но не я завършва, защото е изключен заради комсомолска дейност. Дипломира се в Търговската гимназия в София. През 1932 г. става член на РМС, а през 1938 г. - на БРП (к). Като войник развива комунистическа дейност, а след уволнението си се включва активно в дейността на военната организация на БРП (к). През 1942 г. е интерниран в лагера “Кръсто поле”, откъдето успява да избяга. Става партизанин в отряда “Чавдар”.

Получава задочна смъртна присъда”

От септември 1942 г. е политкомисар, а от април 1944 г. - командир на партизанската бригада “Чавдар”. Във филмовата суперпродукция “Те надделяха” има следния епизод. Пълномощникът на ЦК Янко (Тодор Живков) е дошъл от София в бригадата, за да сложи ред и да смени като командир Тоне Переновски. Кадърът е кратък: става Янко и съобщава, че командването на бригадата се поема от другаря Лазар (Добри Джуров).

На 3 май 1944 г. в боя при Елешнишкия манастир Джуров е ранен на две места в ръката. Трудно спират кръвоизлива. Ръката получава възпаление и развива гангрена. По-нататък официалната версия е, че той отива да се лекува и губи връзка с бригадата чак до 9 септември. Повече подробности не се съобщаваха.

В интервю за в. “България Днес” през 2014 г. вицепремиерът и министър на строителството преди 10 ноември 1989 г. Григор Стоичков разказа, че Добри Джуров наистина бил ранен в ръката и се укривал в партизанските села в Първомайско.

“Там го приютява местен търговец, а Джуров фактически изоставя отряда”,

твърди Стоичков.

На 13 септември 1944 г. на митинга пред Народния театър Тодор Живков съобщава на Добри Джуров, че му е присъден офицерският чин “полковник” и е назначен за началник на Софийското областно управление на милицията. Така поне разказваше приживе съпругата на генерала Елена Джурова.

От август 1945 г. до декември 1947 г. полковник Джуров учи във Военната академия “Фрунзе” в СССР, а през 1959 г. завършва Генералщабната академия на СССР. След като заема различни ръководни длъжности в армията, през 1962 г. става министър на народната отбрана. Казват, че двамата с Живков се уважават и много си вярват.

Идва размирната 1989 г. Социалистическа Европа ври и кипи, рухват стени и диктатори. България не може да бъде подмината от цунамито.

Ген. Добри Джуров разбира, че е дошло време за действия. В атаката за свалянето на Тодор Живков има два “отбора”. Единият е на Петър Младенов и Андрей Луканов, другият - на Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев - и тримата партизани от отряда “Чавдар”.

Първата им среща е във вилата на генерала в Драгалевци

След обстоен анализ на ситуацията решават да поискат среща с Живков. На вечерята в съветското посолство на 7 ноември Добри Джуров успява да уреди тази среща на 8 ноември от 11 часа.

На нея се говори само за оставката на Живков. Той увърта. Припомня им, че преди година си е подавал оставката, но в Политбюро не я приели. И тримата обаче знаят, че тогава оставката е, за да пробва лоялността на другарите си, и настояват по-упорито. Живков е категоричен - ще си подаде оставката, но на следващ пленум, не на насрочения за 10 ноември.

На 9 ноември сутринта Петър Младенов, който предния ден се е върнал от Китай, звъни от кабинета си на ген. Джуров и го моли за незабавна среща. Трябвало да му съобщи интересни предложения от китайските военни ръководители за сътрудничество между двете армии. Генералът обаче не се досеща за истинския повод, заради който външният министър е толкова настоятелен, и предлага срещата им да стане по-късно.

Тогава Младенов отива при него в Министерството на народната отбрана. Влизайки в кабинета му го пита дали той се подслушва. Генералът отговаря отрицателно. Тогава Младенов му казва, че е много важно той, Джуров, и другите двама чавдарци - Йотов и Станишев, още на момента да отидат при Живков и

да го убедят да си подаде оставката

Джуров веднага се обажда на съпратизаните си и се уговарят да отидат при Първия в 16 часа. Те имат около час да го убедят доброволно да се оттегли от двата поста и това да бъде съобщено на заседанието на Политбюро, насрочено за 17 часа.

Напрежението е свирепо! Наближава 17 часът и тогава ген. Джуров хвърля на масата последния коз: “Разбирате, че и ние не сме вчерашни! Знаем какви мерки сте взели”. “Не съм взел никакви мерки”, неочаквано остро реагира Живков.

Джуров настоява на своето и накрая казва: “Вие знаете какви изводи от това произтичат и за нас, но и за вас. Така че правете си вие изводите!”.

И тук нервите на генерала, бившия партизанин и дългогодишен министър на отбраната не издържат и той се разплаква. Разплаква се със сълзи! А

Живков примирено казва: “Добри, ще си подам оставката...”

Този драматичен епизод в българската история ми разказа проф. д-р Недю Недев, историк, много информиран човек и амбициозен летописец на онова време.

Въпреки целия му десетоноемврийски блясък и висок рейтинг на мажоритарните избори в Троян през 1990 г. Добри Джуров е победен от малко известния литератор, (освен че е съпруг на Блага Димитрова, Йордан Василев. Генералът влиза във ВНС от партийната квота, но бързо разбира, че времето вече е друго и се оттегля от политиката.

Елена и Добри Джурова раждат четири деца. Първото е момиче и се казва Аксиния, но умира малко след раждането през 1941 г.

Аксиния е кръстена и втората им дъщеря. Днес тя е много известен учен - професор по история на изкуството в Софийския университет, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев”, член-кореспондент в БАН.

Първороден син на семейството е Чавдар - военен пилот и заслужил майстор на спорта по парашутизъм. Заедно с Георги Филипов и Хинко Илиев поставя световен рекорд по височинен нощен скок с незабавно отваряне на парашута от височина 13 198 метра, тоест фактически от стратосферата.

Старши лейтенант Чавдар Джуров поставя още няколко световни рекорда по парашутизъм.

Загива като летец инструктор при полет с реактивен самолет L-29 на 14 юни 1972 г.

По-малкият син на Джурови - Спартак, избира военноморския флот. Завършва военното училище “Фрунзе” в Ленинград, днес Санкт Петербург, създадено лично от цар Петър Велики.

Първото му назначение е в съветския флот в Севастопол. В България 12 години е морски офицер. Стига до капитан втори ранг и заместник-командир на Военноморската база във Варна, където живее и днес.

Добри Джуров умира на 17 юни 2002 г. По думите на дъщеря му Аксиния той се сринал, когато вижда офицер да рови в кофите за боклук.

Брат й Спартак казва, че ровещият в кофите бил бивш командващ армия, генерал с три звезди...